Решение № 3586 от 4.4.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Столична община, чрез процесуален представител юрк. Д. Цекова, срещу Решение 1112 от 07.11.2022 г., постановено по адм. дело 415/2022 г. по описа на Административен съд София-област с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и отхвърляне на исковата претенция. Ответната страна М. Стоянчева, в писмена молба изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София-област е уважил предявения от М. Стоянчева, иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, като е осъдил Столична община да заплати на ищцата сумата от 768 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 384 лв. и неимуществени вреди в размер на 384 лв., претърпени в периода 06.04.2021 г. 11.03.2022 г., в резултат от отменено по съдебен ред, като незаконосъобразно, Наказателно постановление 324045/2017, издадено на 28.11.2017 г. от заместник - кмета на Столична Община. За да постанови този резултат съдът е приел, че ищцата се е справила с доказателствената тежест и е установила, по безспорен и категоричен начин, наличието на кумулативно изискуемите предпоставки на фактическия състав на приложимата правна норма чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В резултат на това е приел исковите претенции за доказани, както по основание, така и по размер и е постановил своя акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първостепенният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил верни правни изводи за основателност на исковата претенция. При разглеждане на съдебния спор, съдът не е допуснал съществени процесуални нарушения, които да доведат до отмяна на обжалваното решение. Приложен е правилно и материалния закон по отношение претенцията за неимуществени вреди. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния закон ЗОДОВ - трябва да са налице точно изброени от законодателя в нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ предпоставки, в условията на кумулативност, а именно: 1. незаконосъобразен акт/действие или бездействие, отменени по съответния ред; 2. на държавен/общински орган или негови длъжностни лица; 3. извършени при или по повод изпълнение на административна дейност; 4. в резултат на незаконосъобразния акт/действие или бездействие да е настъпила вреда за гражданина/юридическото лице; 5. да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразните акт/действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В случая, както правилно е приел съдът, са налице посочените в нормата на материалния закон кумулативно изискуеми предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата. Въз основа на установената фактическа обстановка от съда е изведен единствено възможният и правилен извод за доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди по приложимия закон, в приетия от съда размер. Установено е от доказателствата по делото, че с влязло в сила съдебно решение е отменено наказателното постановление, с което на ищцата е наложена административна санкция, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Обосновано е прието, че заплатената сума на частен съдебен изпълнител по започналото принудително изпълнение на вземанията на Столична община срещу ищцата, на основание незаконосъобразното наказателно постановление, следва да се възприеме като вреда по смисъла на чл. 1 ал.1 ЗОДОВ и да се присъди като обезщетение за понесени имуществени вреди. Правилни са изводите и за основателност на исковата претенция в частта й, досежно присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, като определеният размер от 384 лв. е съобразен с действително понесените неблагоприятни последици от отменения акт. Размерът на определеното обезщетение е съобразен с действително понесените неблагоприятни морални вреди, като са обсъдени конкретните обстоятелства, индивидуализиращи случая по отношение на ищцата. Сочените от ищцата имуществени и неимуществени вреди, са в пряка и непосредствена причинна връзка с отмененото, като незаконосъобразно, наказателно постановление. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че не са налице сочените от касатора отменителни основания, съдът е тълкувал и приложил правилно закона, поради което решението му следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение