Решение № 10263 от 11.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1377/2018 г.

Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба, подадена от Х. Антонов срещу заповед Т-90 от 04.01.2018 г., издадена от министъра на външните работи за прекратяване на служебното правоотношение и срещу заповед ЧР-95-00-433 от 28.12.2017 г., издадена от Постоянния секретар на Министерството на външните работи за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 5 от Закона за държания служител (ЗДСл). С определение от 15.02.2018 г., постановено по настоящето дело, производството е разделено, като оспорването по жалбата на Х. Антонов срещу заповед ЧР-95-00-433 от 28.12.2017 г., издадена от Постоянния секретар на Министерството на външните работи за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл е отделено в друго производство, родово подсъдно на Административен съд София-град (АССГ). С определение от 04.09.2021 г. производството по адм. дело 1377/2018 г. по описа на ВАС е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК до приключване на производството по адм. дело 1957/2018 г. по описа на АССГ. С решение 4789 от 08.09.2020 г., постановено по адм. дело 1957/2018 г. по описа на АССГ, потвърдено с решение 3877 от 26.03.2021 г. на тричленен състав на ВАС, постановено по адм. дело 12583/2020 г., е обявена за нищожна заповед ЧР-95-00-433 от 28.12.2017 г., издадена на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл от Постоянния секретар на Министерството на външните работи за налагане на дисциплинарно наказание уволнение на Х. Антонов на длъжност счетоводител в отдел Счетоводство на дирекция Бюджет и финанси в министерството, след което с определение от 12.05.2021 г. производството по адм. дело 1377/2018 г. по описа на ВАС е било възобновено. Жалбоподателят Антонов моли да се отмени министерската заповед като незаконосъобразна, предвид резултата по оспорване на дисциплинарното уволнение. Ответната страна министърът на външните работи, чрез процесуален представител излага становище за неоснователност на оспорването, моли обжалваната заповед Т-90 от 04.01.2018 г. да бъде оставена в сила, като законосъобразна, издадена от компетентния административен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която административният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. По същество е основателна. Както се посочи, предмет на преценка за законосъобразност в настоящото производство е заповед Т-90 от 04.01.2018 г., издадена от министъра на външните работи, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 вр. чл. 90, т. 5 ат ЗДСл и заповед ЧР-95-00-433 от 28.12.2017 г. е прекратено служебното правоотношение на Х. Антонов, на длъжност счетоводител в отдел Счетоводство на дирекция Бюджет и финанси, с ранг II младши в министерството, считано от 18.01.2018 година. Безспорно е, че с решение 4789/08.09.2020 г., постановено по адм. дело 1957/2018 г. от Административен съд София - град, потвърдено с решение 3877/26.03.2021 г. на ВАС по адм. дело 12583/2020 г., актът, с който е наложено наказанието е прогласен за нищожен. Решението е влязло в сила и е породило правни последици. При тази фактическа установеност оспорената в настоящото производство заповед е незаконосъобразна, макар и издадена от компетентентния административен орган, в предписаната от закона писмена форма и формално да съдържа реквизитите, изрично изброени в чл. 108 от ЗДСл. Възприетото от административния орган правно основание за издаване на оспорената заповед е чл. 107, ал. 1, т. 3 вр. чл. 90, т. 5 от ЗДСл. В чл. 107, ал. 1, т. 3 е въведено основание за прекратяване на служебното правоотношение, без предизвестие от органа по назначаването, като в случая органът има право да прекрати съществуващо служебно правоотношение на държавен служител когато същият бъде дисциплинарно уволнен. В настоящия случай, както се посочи по-горе, с влязъл в сила съдебен акт, потвърден с решение на тричленен състав на ВАС, заповед ЧР-95-00-433 от 28.12.2017 г., издадена от Постоянния секретар на Министерството на външните работи, с която на Х. Антонов на длъжност счетоводител в отдел Счетоводство на дирекция Бюджет и финанси, на основание чл. 90, ал.1, т. 5 от ЗДСл е наложено дисциплинарно наказание уволнение, е обявена за нищожна. С прогласяването на нищожността са заличени правните последици на заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание, респективно е отпаднало материалноправното основание за прекратяване на служебното правоотношение на държавния служител Антонов на това основание. По изложените съображения оспорваната заповед е издадена в нарушение на материалния закон и като такава следва да се отмени. С оглед изхода на спора и заявената претенция за разноски от жалбоподателя, такива следва да му се присъдят, съобразно приложения от пълномощника му списък, в размер на 610 лв. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение