Решение № 254 от 8.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11447/2018 г.

Решение № 254 от 8.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11447/2018 г., I о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Кис инвест 1" ООД, гр. София, подадена от законния представител К. С., срещу решение № 4409/28.06.2018 г. на Административен съд - гр. София /АС/, постановено по адм. д. № 11763/2017 г. В касационната жалба се формулират доводи за отмяна на съдебното решение, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В съдебно заседание, чрез адв. Димитров, касаторът моли да бъде отменено обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба - Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Соколова, в съдебно заседание излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата, правилността на решението на предявеното основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е бил Ревизионен акт № Р-22002216007923-091-001/15.06.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, в частта, в която е изменен и потвърден с Решение № 1486/19.09.2017 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – гр. София при ЦУ на НАП, относно определени на "Кис инвест 1" ООД, допълнителни задължения за ДДС за данъчни периоди от м. 03. 2015 г. до м. 05. 2015 г. За да отхвърли жалба на първо място АС е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия, при извършването на която, не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила визирани в ДОПК. По същество на спора за установено съдът е приел, че на 26.06.2014 г. по банковата сметка на ревизираното лице са постъпили суми в размер на 89 681, 65 евро, с левова равностойност в размер на 179 363, 39 лв., които представляват авансови плащания по предварителен договор от 24.06.2014 г. за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с О. Станойчев, като купувач. Издадените от жалбоподателя фактури са на стойност 89 681, 65 лв. и са с предмет – плащане по предварителен договор за покупка на недвижим имот ап. 13 А и 14 А и по тях не е начислен ДДС. Окончателните договори са оформени с нотариални актове, № 96/150 от 13.03.2015 г. и № 105/66 от 21.03.2015 г. за продажба на право на строеж на подробно индивидуализиран в обжалвания съдебен акт обекти. За сградата, в която се намират прехвърлените недвижими имоти, е издадено разрешение за строеж на 25.04.2014 г. Установено е, че жалбоподателят е регистриран по ЗДДС на 29.07.2014 г., съответно не е бил регистриран към датата на авансовото плащане, но е регистриран към датите на продажба на недвижимите имоти. Предвид разпоредбата на чл. 25, ал. 8, ал. 2 и ал. 6, т. 1 и чл. 45, ал. 2 от ЗДДС, съдът е възприел извода на органите по приходите, че следва да се начисли дължимия, но неначислен от дружеството данък в съотвествие с договорените цени по НА, а именно по Нотариален акт № 105/66 от 21.03.2015 г. ДДС в размер на 13 216, 38 лева, за данъчен период, м. 03. 2015 г., а по Нотариален акт № 96/150 от 13.03.2015 г. ДДС в размер на 16677, 50 лева. Относно доначислен ДДС в размер на 7 843, 66 лв. във връзка с фактура № 0... 025 от 25.03.2015 г., издадена от жалбоподателя на "Ровел ТМ" АД, с предмет – окончателно плащане за покупка на апартамент, за установено съдът е приел, че фактурата е на стойност 74 622, 54 лв., в т. ч. ДДС в размер на 12 437, 09 лв. и в нея са включени нотариални такси и данък по ЗМДТ в размер на 3 358 лв. Основанието за издаване на фактурата е НА № 111/192 от 25.03.2015 г., в който е посочена цена на продажбата в размер на 98 045, 76 лв., без ДДС. Установено е, че част от сумата, в размер на 39 218, 30 лв., е платена от купувача авансово, като е издадена фактура № 0... 07 от 11.07.2014 г. с предмет – плащане по предварителен договор за покупка на недвижим имот - апартамент 2 Б, бл. Б, паркомясто 8 Б. Върху авансово платената сума не е начислен ДДС, тъй като към датата на издаване на фактурата дружеството не е било регистрирано по ЗДДС. При тези факти съдът е възприел извода на органа по приходите, че неначисляването на ДДС върху цялата фактурирана стойност е в нарушение на чл. 25, ал. 8 от ЗДДС. Дължимият ДДС е следвало да бъде начислен в размер на 20 280, 75 лв. върху данъчна основа в размер на 101 403, 76 лв., включваща: цена по нотариален акт, нотариални такси и данък по ЗМДТ, поради което и на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 25, ал. 2, ал. 6, т. 1 и ал. 8 и чл. 45, ал. 2 от ЗДДС законосъобразно е установен допълнително ДДС в размер на 7 843, 66 лв. за данъчен период месец март 2015 г. Относно данъчен период м. 05. 2015 г., предвид отменителното решение на решаващия оран са опредени само задължение за лихви общо в размер на 1 706 лв. за периода от 24.05.2015 г. до 30.03.2016 г. - върху дължим ДДС в размер на 13 038, 87 лв. по фактура № 0... 047 от 31.03.2016 г. и за периода от 24.05.2015 г. до 23.07.2017 г. -върху дължим ДДС в размер на 2 607, 77 лв. по фактура № 0... 07 от 24.07.2017 г. Решението е правилно. Въз основа на установената в съотвествие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка по делото, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. По делото няма спор по фактите и същите са правилно установени от първоинстанционния съд. Подробно са обсъдени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства. В хронологичен ред са описани и проследени всички извършени от касатора сделки, във връзка с процесните имоти и получени плащания. Доводите в касационната жалба са идентични с тези изложени както в жалбата пред решаващия орган, така и в жалбата въз основа на която е образувано производството пред първоинстанционния съд. Тези доводи са подробно обсъдени от АС и изводите му се споделят от настоящия състав. Така довода в касационната жалба, че авансовите плащания са извършени преди фактическото учредяване на правото на строеж са неоснователни. Безспорно е установено, че към датата на издадените фактури за частично (авансово) плащане жалбоподателят не е бил регистриран по ЗДДС, както и че към датата на сключване на окончателните договори с нотариалните актове същият е бил регистриран по ДДС. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗДДС учредяването или прехвърлянето на право на строеж се смята за освободена доставка до момента на издаването на разрешение за строеж на сградата, за която се учредява или прехвърля правото на строеж. В случая разрешенията за строеж са издадени на 25.04.2014 г. – разрешение за строеж № 40 от 25.04.2014 г. за УПИ №VI-208, 209 и разрешение за строеж № 41 от 25.04.2014 г. за УПИ №V-208, 209, а прехвърлянето на правото на строеж съгласно чл. 18 от Закона за задълженията и договорите, е извършено на датата на сключване на окончателните договори – датите на нотариалните актове. С оглед на изложеното се налага извода, че и трите продажби като извършени през м. 03. 2015 г. са след датата на разрешението за строеж (25.04.2014 г.), поради което не са освободени по чл. 45, ал. 2 ЗДДС, а са облагаеми по смисъла на чл. 12 във връзка с чл. 6 от ЗДДС. Неоснователен е и довода че следва да се приеме, че данъчното събитие е настъпило през м. 10. 2014 г., когато е учредено право на строеж на касатора от "Риволи консулт" ЕООД, с НА № 93/03.10.2014 г., тъй като това е датата на учредяване на правото на стореж на касатора, а не на лицата, на които той е учредил право на строеж и които доставки са процесните. Неоснователен и недоказан е довода на касатора, че цената от 130 720 лева с включен ДДС заплатена от Хр. Г. и Л. С. представлява окончателна цена, а към процесния момент сградата е на фаза груб строеж, тъй като посочената сума е идентична с уговорената в НА 5/108 от 18.05.2015 г., като цена на етап груб строеж, като е идентична и с издаденото удостоверение за данъчна оценка. Като е достигнал до същия правен извод, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.. С оглед крайния съдебен акт и предвид изричната претенция на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, "Кис инвест 1" ООД, следва да заплати на Дирекция "ОДОП" – София при ЦУ на НАП, сумата от 1862 лева, юрисконсултско възнаграждение, Възражението на пълномощника на касатора за присъждане на възнаграждение в размер на 300 лева е неоснователно. Разпоредбата на ДОПК е специална и изключва приложимостта на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 144 АПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ Предвид на изложеното и на основание основание чл. 221, ал. 2, АПК, Върховният административен съд, първо отделение,