Решение № 59 от 7.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1198/2010 г.

Решение № 59 от 7.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1198/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК, образувано по молба на П. В. Т. от[населено място], [община], за отмяна на влязлото в сила решение от 19.06.2009 г. по гр. д. № 646/2007 г. на Б. окръжен съд, с което е обезсилено първоинстанционното решение от 30.03.2007 г. по гр. д. № 2096/2003 г. на Б. районен съд и е прекратено производството по делото. Молителката твърди, че са налице нови писмени доказателства от съществено значение за спора за собствеността на имота - списък на имотите преди образуване на ТКЗС за помощен план, с таблица за изчисляване на дължимото обезщетение на собствениците от май 2002 г., май 2004 г. и справка с приложена скица от 31.08.2006 г. Поддържа и наличие на влязло в сила решение по друго дело № 428/2008 г. на Б. окръжен съд, поради което и моли за отмяна на влязлото в сила решение, с което е прекратено производството по предявения от нея ревандикационен иск. Ответниците К. Д. С., П. Х. В. и М. Г. В. са оспорили молбата като неоснователна. Ответниците В. претендират заплащане на направените в настоящето производство съдебни разноски. Върховният касационен съд, в настоящият състав на II гражданско отделение, като прецени данните по делото и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното: За да обезсили първоинстанционното решение, с което искът на настоящата молителка за собственост на имот пл. № 318 в кв. 13 по плана на селищно образувание "Ч. ", с площ от 300 кв. м., представляващ част от възстановения й земеделски имот - нива от 3.727 дка в землището на[населено място], м. "А. " /"Ч. "/ и за отмяна на нот. акт № 119/95 г. е бил отхвърлен спрямо всички ответници и вместо това да прекрати производството по делото, въззивният съд приел, че искът за собственост е преждевременно предявен, тъй като процедурата по възстановяване на земеделския имот не е приключила. Установено е, че същият попада в терен, предоставен за ползуване по параграф 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което и възстановяване на правото на собственост е при условията на § 4-4л ПЗР на ЗСПЗЗ. С представените от ищцата, сега молител, решения на ПК /ОбСЗ/-С. от 1993 г., 2000 г. и 2002 г. е признато само правото на възстановяване на собствеността, но възстановяването с индивидуализиране на имота по граници се осъществява със заповед на кмета по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ, каквато не се твърди да е издадена, въпреки наличието на влязъл в сила план на новобразуваните имоти. Поради това и земеделската реституция не е приключила, липсва отделен обособен имот, правото на собственост върху който да е предмет на защита с предявения ревандикационен иск против ответника К. С.. Въззивният съд приел, че искът против другите двамата ответници П. В. и М. В. е за отмяна на констативния им нотариалния акт от 1995 г., който е обусловен от иск за собственост, какъвто против тях не е предявен, а с оглед недопустимостта на този против първия ответник, производството по делото и в тази му част е недопустимо. Такова е то и в частта му, с която първоинстанционния съд се е произнесъл по непредявен иск за собственост против ответниците В.. По делото е установено, че спорният имот пл. № 318 представлява част от земеделския имот, предмет на представените решения на ПК от 1993 г., и на ОбСЗ от 2000 и 2002 г., както и че попада в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. Установено е и обстоятелството, че през 2004 г. е изработен помощен план, както и план на новобразуваните имоти, одобрен със заповед на Областния управител през 2005 г. Следователно, представените в настоящето производство писмени доказателства не сочат на ново обстоятелство, поддържано от пълномощника в съдебно заседание пред настоящата инстанция, че спорният имот е извън територията по § 4, тъй като това обстоятелство е било включено в предмета по делото. Същите не представляват и нови писмени доказателства, от съществено значение за делото и които да не са могли да бъдат известни при решаването му. Отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК може да се иска, когато е налице непълнота на фактическия или доказателствен материал, дължаща се на обективна невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото, като се установи наличието на новооткрити обстоятелства или писмени доказателства - т. е. такива, които са съществували към приключване на устните състезания, но не са били приобщени към доказателствата, без обаче това да се дължи на допуснато нарушение от съда или небрежност на страната. Представянето на приложените към молбата за отмяна доказателства по време на висящността на делото е зависело от волята на ищцата, сега молител, ако е считала, че същите са относими към спора, и с тях същата е могла да се снабди при полагане на съответната грижа и активност. Освен това, представените в настоящето производство писмени доказателства не са и от съществено значение за делото, тъй като обстоятелствата, които установяват - за изработването на помощен план и попадането на имота в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, са били предмет на обсъждане, включително и с приетите заключения на експертизите. Поради горните съображения не е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение и молбата на това основание следва да се остави без уважение. Не е налице и основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, тъй като представеното решение по гр. д. № 428/2008 г. на Б. окръжен съд, влязло в сила, касае спор между други страни и за друг имот. Обстоятелството, че ищца по него е настоящата молителка не обосновава наличието на поддържаното основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, предпоставките за което са наличието на спор между същите страни, за същото искане и на същото основание, по който да е постановено преди решението, чиято отмяна се иска, друго влязло в сила решение, което му противоречи. Тази хипотеза в случая не е налице. Поради тези съображения подадената молба за отмяна, като неоснователна следва да се остави без уважение. С оглед този изход на делото молителката следва да заплати на ответниците П. и М. В. направените от тях разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., съгласно представените два договора за правна защита и съдействие. Водим от горното и на основание чл. 307, ал. 2 ГПК, настоящият състав на ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, II гражданско отделение