Решение № 122 от 7.1.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10198/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. А. З., гражданин на Сирия, чрез процесуален представител, срещу решение 25471/26.07.2025 г., постановено по адм. д. 4400/2025 г. на Административен съд София-град (АССГ). Касаторът иска отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба, в писмени бележки и в съдебно заседание. Не претендира разноски. Ответникът - председателят на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в открито съдебно заседание. Иска оспореното съдебно решение да се остави в сила. Не претендира разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е Решение 2489/13.03.2025 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на М. А. З. поради липса на материалноправните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 24.10.2024 г. М. А. З., гражданин на Сирия, роден на [дата] в [населено място], обл. Ракка, Сирия, етническа принадлежност [етническа принадлежност], [вероизповедание], женен, е подал молба за предоставяне на международна закрила до председателя на ДАБ. От проведеното интервю на 12.11.2024 г. е установено, че чужденецът е напуснал нелегално страната си на произход 28.09.2024 г. като е преминал на територията на Република Турция, където е останал в гр. Истанбул за 4-5 дни. Около 2-3 октомври 2024 г. чужденеца преминава границата на Република България нелегално с помощта на трафикант. На сръбско-българската граница е задържан от сръбските власти и е върнат на територията на Република България и предаден на българските власти. Заявява, че държавата цел на пътуването му е била България. Последният му адрес е в [населено място], общ. Айн Иса, обл. Ракка. Съпругата и двете му деца са останали в Сирия и се намират в [населено място], обл. Ракка. По-голямата част от семейството му е останало в Сирия, като споделя, че има роднини и в Идлиб и Менбидж. Заявява, че в страната си по произход не е получавал повиквателна за военна служба, не е участвал в политическа партия или организация, не е участвал във въоръжена групировка, не е имал взаимоотношения с армията или полицията в страната си. Причина за напускането на страната му по произход е отвличането му, заедно с единия му брат, в Сирия от неизвестна групировка, като споделя, че според него целта на отвличането е била търговия с органи. Допълва, че с брат му са успели да избягат, като няколко дни по-късно след случката и заради нея взема пари назаем, за да напусне страната. В Сирия неговото семейство не е заплашвано. Споделя, че в неговия район проблемите свързани със сигурността са основно честите грабежи. Поддържа, че не желае да се завърне в Сирия, докато кюрдите контролират района, както и защото изпитва опасения за не бъде отвлечен отново. Иска международна закрила в България. Административният съд е приел, че с оглед събраните доказателства и личната история на заявителя, не са налице материалноправните предпоставки по чл. 8 ЗУБ и чл. 9 ЗУБ както по отношение на страната му по произход Сирия, нито по отношение на Република Турция като трета сигурна държава , където чужденецът има възможност да получи временна закрила. Решаващият съд е приел, че процесното решение е законосъобразен акт, постановен при липса на отменителните основания по чл. 146 АПК, тъй като е установено, че чужденеца е напуснал страната си по произход по лични причини, с цел да намери по-добър стандарт на живот, и не е лице, нуждаещо се от международна закрила. При тези съображения съдът жалбата на чужденеца срещу административния акт като неоснователна. Решението е правилно. Не се споделят оплакванията на касационния жалбоподател за неустановеност на фактическата обстановка по делото поради препращане на мотивите на съдебния акт към мотивите на оспорения административен акт. Оспореното съдебно решение отговаря на изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК. Видно от съдържанието на оспорения съдебен акт, решаващият съд е осъществил проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, изложил е собствени мотиви въз основа на които е формирал правните си изводи за липса на материалноправните предпоставки на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ по отношение на подадената молба за международна закрила на М. А. З.. Правните изводи първоинстанционният съд е формирал въз основа на установените факти от анализа на събраните доказателства, както в административното производство, така и в съдебното производство. Изводите на АССГ са логични, последователни и изградени върху правилен анализ на събраните доказателства и се споделят от настоящата инстанция, като в условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК препраща към тях. Не се кредитират доводите на касатора, че съдът не е задължен да се позовава на представените справки от ДАБ за актуалната ситуация в Сирия. С определение 17797, поставено в закрито заседание на 26.05.2025 г., съдът е конституирал страните в съдебното производство и е разпределил доказателствената тежест помежду им, като е дал съответните указания. Представените справки от дирекция Международна дейност към ДАБ са относими писмени доказателства по делото и правилно съдът е кредитирал тяхното съдържание. Не се споделят касационните оплаквания, че спрямо чужденеца е налице реална опасност от тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗУБ. Посочената норма предполага извършването на преценка за наличие или липса на реална опасност от тежки посегателства и на база събития, настъпили след като същият е напуснал държавата си по произход - т. е. и към момента на евентуалното му бъдещо връщане, каквато е извършена както от административния орган, така и от решаващия съд. В проведеното интервю пред органа, чужденеца излага вътрешно противоречиви причини за напускането на страната си на произход, поради което не може да се приеме, че е налице реална опасност от тежки посегателства, а по-скоро търсене на по-добри условия за живот. Неоснователни са доводите и за необсъждане на опасенията на чужденеца от наказания поради дезертиране от военна служба. С оглед заявеното от чужденеца по време на проведеното интервю, същият не е получавал повиквателна за военна служба, не е участвал във въоръжена групировка, не е имал взаимоотношения с армията или полицията в страната си по произход. От представените справки за актуалното състояние на Сирия, се установява, че е от февруари 2025 г. е премахната задължителната наборна военна служба, освен в случай на национално извънредно положение. Отбиване на редовна военна служба към редовната армия на съответната държава при определени обстоятелства е задължение на нейните граждани и в настоящия случай не може да се определи като повод и причина за искане на бежански или хуманитарен статут. Следователно съответни на доказателствата са изводите, както на председателя на ДАБ, така и на АССГ, за липса осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 2 -5 ЗУБ спрямо чужденеца, както и за евентуално бъдещо такова. Неоснователни са доводите на касатора свързани със справка М-503/08.01.2025 г. На Държавна агенция Национална сигурност (ДАНС). Следва да се посочи, че съгласно чл. 58, ал. 10 ЗУБ при получаване на молба за предоставяне на закрила компетентните органи задължително изискват писмено становище от ДАНС, което се взема предвид при произнасяне в производството по общия ред. Превратно касатора тълкува представеното писменото становище на ДАНС като съгласие, въз основа на което административния орган да е задължен да предостави международна закрила. С оглед гореизложените съображения настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 АПК. Съдебното решение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Разноски в настоящото производство не са претендирани и не се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение