Решение № 14971 от 3.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 900/2020 г.

Решение № 14971 от 3.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 900/2020 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Ивент Мениджмънт 1" ООД, с ЕИК *********, чрез адв. Д. Д., срещу Решение № 2428 от 22.11.2019 г., постановено по адм. д. № 2131 по описа на Административен съд – П. (АС - П.) за 2019 г. С него е отхвърлен предявеният от "Ивент Мениджмънт 1" ООД иск срещу Агенция по вписванията (АВ) за присъждане на обезщетение в размер на 554, 00 лв. за претърпени имуществени вреди, представляващи разноски за производства пред Окръжен съд – П. и Апелативен съд – П., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 10.09.2018 г. до окончателното изплащане на сумата. В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно. Оспорва се възприетото от съда, че разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ) предвижда ангажиране на отговорността на АВ за вреди от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията, а не претенции за разноски, направени в хода на производството по обжалване на отказ за вписване. Неправилно също така съдът приел, че е налице друг ред за търсене на разноските, както и че отговорността за разноски произтича от неоснователно повдигнат правен спор. Подчертава се, че касационният жалбоподател претендирал присъждането на вреди, а не на разноски. По изложените в жалбата съображения се иска отмяната на съдебното решение, предмет на касационен контрол и уважаване на исковата претенция. Претендира се и присъждането на сторените по делото разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се представлява от упълномощен адвокат, който от негово име поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена. Ответникът – АВ оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор и в съдебното заседание пред настоящия съд чрез упълномощен процесуален представител. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. При безспорна фактическа обстановка, първоинстанционният съд приел иска за допустим, а по същество за неоснователен. Посочил, че разпоредбата касае претенции за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията, а не претенции за разноски, направени в хода на обжалване на отказ за вписване. Наред с това, изложил съображения, че отговорността за разноски произтича от неоснователно предизвикан правен спор и може да се осъществи само по висящия процес, но не и с отделен иск. Приел, че разноските, направени в хода на търговско или гражданско производство не представляват вреди по смисъла на чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, нито по смисъла на ЗОДОВ. Като се позовал на предвидения процесуален ред за обжалване на отказа на длъжностното лице по регистрацията по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ съдът направил извод, че няма основание за възстановяване на заплатеното адвокатско възнаграждение и платените държавни такси в посоченото производство чрез исковата защита. По тези съображения отхвърлил иска. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са оплакванията за неговата неправилност. Предявеният иск се основава на чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, по силата на който АВ отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията, по реда на ЗОДОВ. Разпоредбата касае претенции за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията, а не претенции за разноски, направени в хода на това производство, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Производството по обжалване на отказ на длъжностно лице по регистрацията да извърши вписване на заявени пред него обстоятелства е изрично уредено в чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ. Разноските, направени в съдебни производства по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, не могат да бъдат обезщетени по реда на чл. 1 ЗОДОВ. Това производство е охранително. При разписания процесуален ред, няма основание за възстановяване на заплатеното адвокатско възнаграждение в посоченото производство чрез исковата защита, основано на принципа на отговорността за вреди. В тези случаи е приложима разпоредбата на чл. 541 ГПК, съгласно която разноските по охранителните производства са за сметка на молителя. Недопустимо заобикаляне на закона би било за тези разноски лицата да бъдат обезщетявани по реда на чл. 1 ЗОДОВ. Предвид изложеното и доколкото изводите на първоинстанционния съд напълно съвпадат с тези, които прави настоящият съд, решението следва да остане в сила. Не са налице твърдените негови пороци. Поради тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение