Решение № 16407 от 19.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8363/2012 г.

Решение № 16407 от 19.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8363/2012 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на адвокат Грънчарова като пълномощник на Васил Илиев Василев от гр. Ямбол, срещу решение № 70 от 15.05.2012 г., постановено по адм. д. № 255 по описа за 2010 г. на Административен съд - Ямбол, с което жалбата на касатора срещу протокол за въвод във владение № М-01 от 10.05.2010 г. на комисията, назначена със заповед на началника на Общинско служба по "Земеделие" (ОСЗ) - Тунджа, гр. Ямбол, за извършено трасиране на масиви за ползване на земеделски земи в землището на с. Маломир, ЕКАТТЕ 46 783, Ямболска област, е отхвърлена. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението. Релевират се и трите нарушения по чл. 209, т. 3 АПК съставляващи касационни основания за отмяна. По изложените съображения в нея се моли, решението на съда да се отмени със законните последици. Претендира се и присъждането на разноски. Ответната страна - началникът на ОСЗ - Тунджа - Ямбол не е взел становище. Адвокат-пълномощникът на заинтересованите страни Стефан Георгиев Стефанов и Ивелина Денева Стефанова е изпратил писмени бележки, в които поддържа, неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение. По изложените съображения в тях моли, жалбата да не се уважава и претендира присъждане на разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК в размер на 200 лв., представляващи адвокатско възнаграждение относно договорената и внесена сума. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът правилно е установил, че обжалваният протокол за въвод във владение е издаден на основание законосъобразна заповед, влязла в законна сила. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба, подадена срещу съдебен акт подлежащ на обжалване, от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество тя е и основателна, по следните съображения: От данните по делото се установява, че Административният съд - Ямбол е бил сезиран с жалба, подадена от Васил Илиев Василев срещу протокол № М-01 за въвод във владение в трасирани масиви за ползване на земеделски земи в землището на с. Маломир, ЕКАТТЕ 46738, Ямболска област, извършен от комисия, определената със заповед на директора на Областна дирекция "Земеделие" (ОДЗ)-Ямбол. От съдържанието на протокола на комисията, извършила въвода във владение се установява, че той е проведен на 10.05 и на 11.05.2010 г. Този протокол в частта му на масиви № 12 и 38 е обжалван от Васил Василев. Относно допустимостта на подадената жалба се е произнесъл тричленен състав на Върховния административен съд с определение № 10420 от 10.08.2010 г. Същевременно в мотивите на определението са дадени указания относно прилагането на заповед № РД-12-554-21 от 25.02.2010 г. и заповед № РД-12-1119-46 от 14.04.2010 г. и двете издадени от директора на ОДЗ - Ямбол, въз основа на които е издаден обжалваният протокол за въвод във владение в обжалваната му част. Двете заповеди са приложени по делото. От мотивите на съда се установява, че заповед № РД-12-1119-46 от 14.04.2010 г. е отменена с решение № 168 от 8.07.2010 г. на Административния съд - Ямбол, което е оставено в сила с решение № 7930 от 6.06.2011 г. на Върховния административен съд. Заповед № РД-12-554-21 от 25.02.2010 г. също е обжалвана пред административния съд, който с решение № 261 от 24.10.2011 г. е отхвърлил жалбата с твърдения за нищожност на заповедта, а решението му е оставено в сила с решение № 3008 от 29.02.2012 г. на Върховния административен съд. Административният съд правилно е приел, че предмет на жалбата е само частта от протокола за въвод във владение относно двата масива, в които са въведени във владение лицата Стефан Георгиев Стефанов и Ивелина Денева Стефанова. Съдът като е извършил съпоставка между двете заповеди на директора на ОДЗ - Ямбол, издадени съответно на дати 25.02.2010 г. и на 14.04.2010 г. е приел, че между тях няма разлика относно двата земеделски масива. На следващо място е приел, че протоколът за въвод във владение е издаден на основание законосъобразна заповед на директора на ОДЗ и като краен правен извод е преценил жалбата за неоснователна, поради което я е отхвърлил. Постановеното решение е неправилно. С него съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, които го задължават да изясни фактите по спора, след което да ги съпостави с относимото материално право и едва тогава да направи правните си изводи. От данните по делото се установява, че Васил Василев е земеделски стопанин, който е заявил по реда на чл. 70, ал. 2 ППЗСПЗЗ за стопанската година от 1.10.2009 г. до 1.10.2010 г. земеделски земи, намиращи с землището на с. Маломир. Видно от приложението към заявлението това са два имота с идентификатори, според картата на възстановената собственост № 012235 и № 0111111 с обща площ от 407, 837 дка. Заявлението е подадено до началника на ОСЗ с вх. № 24-10 от 1.02.2010 г. - лист 96 от делото. Жалбоподателят е представил доказателства, че ползването на тези два имота е въз основа на спечелен търг и сключен договор със собственика им ОУ "Н. Рилски" за отдаването им под наем за срок от 10 години. Към договора е приложено и споразумение за продължаването на първоначалния срок, като както първоначалния договор, а така също и допълнителното споразумение са вписани в службата по вписванията. Оспореният протокол за въвод във владение е подписан с особено мнение от жалбоподателя, като в жалбата си до съда той е твърдял, че към момента на въвода във владение е бил засял имотите, които е ползвал в реални граници, а в тях са били настанени други лица - заинтересованите страни. Съдът не е изследвал обстоятелството дали Васил Василев е участвал в споразумението или е заявил обработването на двата имота в реални граници. На следващо място извършената проверка от съда относно съдържанието на двете заповеди на директора на ОДЗ съответно на 25.02.2010 г. и тази от 14.04.2010 г. с резултат, че данните са едни и същи е невярна. Разликата е тази, че в заповедта от 14.04.2010 г. в приложение № 5 относно лицата поискали заверка на имота на ред 45 фигурира името на жалбоподателя, докато в заповедта с дата 25.02.2010 г. № 45 изобщо не фигурира, като името на жалбоподателя съответно липсва. От това възникват основателни съмнение относно участието му в споразумението и дали е искал трасиране на неговите имоти, определяне на граници и пр. Не е ясно и дали двата имота, на които той е наемател са част от масивите, предмет на жалбата. Интересен е въпросът как съдът е установил и идентичността на номерата на земеделските имоти по КВС с номера на масива по КВС, описани в четвъртата колона от заповедта. Номерата на имотите, заявени от жалбоподателя в приложението, приетите като доказателство към делото скици за тях, изобщо не съвпадат с номерата на колона четвърта. Изясняването на този въпрос е от компетентността на вещо лице, което би следвало като се запознае с доказателствата по делото, картата на възстановената собственост и докладът на комисията до директора на ОДЗ по реда на чл. 37в ЗСПЗЗ, включително картата и регистърът по чл. 72 ППЗСПЗЗ да посочи, дали заинтересованите лица са въведени във владение в имотите, заявени за ползване от жалбоподателя или пък засягат част от тях. Изясняването на въпроса дали жалбоподателят е участвал в споразумението с останалите собственици или ползватели на земеделските земи е от съществено значение за правилното решаване на спора. Съдът ще следва да съобрази и релевантната редакция на закона и правилника, действаща към момента на извършване издаването на заповедта с дата 25.02.2010 г. на директора на ОДЗ, тъй като въз основа на нея е извършен и въвода във владение. За настоящата инстанция е невъзможно да установи номерата на двата масива и дали в тях попадат двата имота, заявени от жалбоподателя относно имотите, предоставени му под наем от ОУ "Н. Рилски". Освен това с оглед на изминалия продължителен период от време от 2010 г. до момента на приключването на устните състезания - 2013 г. - вероятно ще наложи събирането и на други доказателства за установяването на горното обстоятелство и по - конкретно за засаждането на двете ниви със селскостопански култури. Решението, постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, следва да се отмени при условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, а делото върне на административния съд за ново разглеждане, при спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение. Тъй като настоящото решение не е окончателно касационната инстанция не следва да се произнася по искането за разноски. Това ще стане след новото решаването на спора по същество, съобразно неговия изход. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение,