Решение № 9598 от 06.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5594/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) София при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), чрез юрк. Кирова, срещу решение № 14834/17.04.2026 г., постановено по адм. дело № 7844/2025 г. по описа на Административен съд София – град. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва заключението за незаконосъобразност на процесния ревизионен акт (РА) с оглед на съвкупната оценка на фактите и доказателствата по делото. Твърди че сключеният от „Марч Пропъртис“ ООД договор за продажба на дружествени дялове представлява привидна сделка, целяща да прикрие осъществена облагаема доставка. Развива подробни съображения в подкрепа на оплакванията. Отправя искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на ново по същество, с което издаденият РА да бъде потвърден. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции и платената държавна такса за касационно обжалване. Ответната страна – „Марч Пропъртис“ ООД, чрез процесуалния представител адв. Балкански оспорва касационната жалба по съображения в хода на делото и доразвити в писмена защита. Отправя искане първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и обосновано. Претендира присъждане на платено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция по представен списък на разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението на заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С РА № Р-22221724002643-091-001/30.12.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, на „Марч Пропъртис“ ООД са установени задължения за довнасяне на ДДС в общ размер на 80 820 лв. и законна лихва размер на 32 209,10 лв, вследствие от начислен ДДС на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС. Директорът на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП е изменил РА с решение № 598/19.06.2025 г., в частта на установените резултати по ЗДДС за м. 12.2019 г., от м. 02 до м. 04.2021 г., м. 12.2021 г., м. 11.2022 г., м. 02 и м. 03.2023 г. като допълнително установените задължения за ДДС са определени на 67 350 лв., ведно със съответните лихви. Предмет на оспорване пред Административен съд София - град е бил РА в изменената част. Установените факти от първоинстанционния съд са свързани с прехвърлянето на дружествените дялове в „Стевати“ ЕООД. Последното е учредено и капиталът му е формиран от непарична вноска на едноличния му собственик, представляваща недвижим имот - самостоятелен обект (апартамент [номер]) в сграда, находища се в гр. София. [улица]. Съгласно нотариално заверен договор за продажба на дружествени дялове от 21.03.2021 г., сключен с В. И. К., дружеството-жалбоподател продава 404 100 дяла с номинална стойност от 1 лев на обща стойност 404 100 лв., представляващи 100% от капитала на новоучреденото дружество. В отговор на отправените от органите по приходите искания за представяне на документи в хода на производството са представени още предварителен договор за покупко-продажба на дружествените дялове от 23.12.2019 г. и две споразумения – от от 22.02.2021 г. и от 02.02.2023 г. За проверяваните периоди от „Марч Пропъртис" ООД са издадени 17 бр. фактури с нулева ставка на ДДС, които са платени от купувача и осчетоводени съгласно констатациите в съдебния акт. Предвид изводите на ревизиращия екип за относителна симулация и привидност на сделката с РА е начислен косвен данък в размер от 80 820 лв. Съображенията за това касаят съдържанието на сключените предварителни договори за покупко-продажба на дялове, чието изпълнение е обвързано с етапите на строителство на недвижимия имот. Основната цел и предмет на сделката се свежда единствено до възмездно прехвърляне на правото на собственост върху новоизграденото жилище, отколкото до прехвърлянето на дружествените дялове. По искане на жалбоподателя по делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение е приобщено към доказателствата без възражения от страните в с.з. на 29.01.2026 г. След извършената проверка по реда на чл. 160, ал. 2 ДОПК решаващият съд е приел, че РА е издаден от компетентни органи по приходите, в предвидената форма и при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалноправните разпоредби. Въз основа на събраните доказателства е обосновал, че продажбата на дружествените дялове на „Стевати“ ЕООД представлява освободена доставка по чл. 46, ал. 1, т. 5 ЗДДС. Съгласно мотивите, по делото не се установява прехвърляне правото на собственост от ревизираното дружество на лицето, купувач на дружествените дялове, в изискуемата нотариална форма за действителност по чл. 18 ЗЗД. Поради това едноличният собственик на капитала не може да бъде третиран като купувач по прикрита сделка, която за разлика от привидната, следва да е действителна. В подкрепа на направения извод са взети предвид практиката на ВАС по конкретни дела и на Съда на ЕС по тълкуването на Директива 2006/112/ЕО. Обжалваното решение на Административен съд София – град е валидно, допустимо и правилно. Установените факти и направените правни изводи от първоинстанционния съд кореспондират със събраните доказателства по делото. Неоснователни са оплакванията по същество за нарушение на материалния закон съгласно чл. 209, т. 3 АПК във връзка с допълнително начисления ДДС с РА. Съдът е приложил правилно материалния закон, за което на основание чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция следи и служебно. Обосновано съдът е приел, че „Марч Пропъртис" ООД е извършило освободена доставка по смисъла на чл. 46, ал. 1, т. 5 ЗДДС при продажбата на дружествените дялове на „Стевати“ ЕООД и с РА незаконосъобразно са установени задължения на осн. чл. 86, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС във вр. с чл. 25, ал. 2 и ал. 7 ЗДДС за м. 12.2019 г., от м. 02 до м. 04.2021 г., м. 12.2021 г., м. 11.2022 г., м. 02 и м. 03.2023 г. Съгласно чл. 12, ал. 1 ЗДДС, облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго. Според чл. 46, ал. 1, т. 5 ЗДДС, освободена доставка е сделката, включително договарянето, свързана с дружествени дялове, акции или други ценни книжа и техни деривати, с изключение на управлението и отговорното пазене. Изложените мотиви за недоказаност на твърденията на органите по приходите, че с описаната поредица от правни сделки се прикрива истинската воля на страните за сключване на договор за покупко-продажба на недвижим имот с цел заобикаляне на закона и избягване плащането на ДДС, се споделят на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК. Към обобщената от съда практика в този смисъл следва да бъдат добавени решение № 6611/30.05.2024 г. по адм. д. № 1138/2024 г. по описа на ВАС, решение № 3626/05.04.2023 г. по адм. д. № 6422/2022 г. по описа на ВАС и посочените в него. Отричането на правото на стопанските субекти да сключват договори, престациите по които предвиждат извършването на освободени доставки, е в противоречие с изискванията на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. В чл. 15, § 2, б. „в" Директива 2006/112/ЕО е предвидена възможност държавите-членки да считат за материални вещи акциите или дружествените дялове, приравнени на акции, които дават на притежателя им юридически или фактически права на собственост или владение върху недвижим имот или част от него. След като не се е възползвала от уредената възможност, то продажбата на неговите дялове/акции е освободена доставка по чл. 46, ал. 1, т. 5 ЗДДС. Аргументите, които касаторът извлича от разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 3 ЗДДС, се отнасят изцяло до правната възможност по чл. 19 Директива 2006/112/ЕО (съотв. чл. 5, пар. 8 от Шеста директива). Всъщност от практиката на Съда произтича (така т. 25 и т. 42 от решение по дело С-259/11, DTZ Zadelhoff vof), че в съответствие с целите на системата на ДДС, а именно да се обезпечи правната сигурност и да се улеснят необходимите за прилагането на данъка действия, следва да се взема предвид — освен в изключителни случаи — обективният характер на съответната сделка (вж. в този смисъл и решенията по дело C‑4/94, BLP Group, т. 24 и по дело C‑29/08, SKF, т. 47). Като е достигнал до извод за незаконосъобразност на оспорения РА, Административен съд София - град е постановил правилно съдебно решение, което не страда от пороците, посочени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2 АПК. При този изход на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на деловодни разноски е основателна. Същите се присъждат в размер на 4074евро, съгласно представените доказателства за плащане на адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,