Решение № 11098 от 30.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11062/2011 г.

Решение № 11098 от 30.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11062/2011 г., I о., докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Захари Венелинов Параскевов, в качеството му на управител на "Брик" ЕООД, срещу решение № 1079 от 17.06.2011 г. по адм. дело № 2788 по описа за 2010 г. на административния съд - Пловдив. С него е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 161002151 от 31.08.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Пловдив, потвърден с решение № 860 от 29.11.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив относно отказано право на данъчен кредит в размер на 364 764.04 лв., допълнително начислен ДДС в размер на 308 118 лв. и начислена лихва за забава. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив оспорва същата чрез писмено становище на юрисконсулт Христина Стоянова. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително касационно основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - Пловдив е бил ревизионен акт № 161002151 от 31.08.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Пловдив, потвърден с решение № 860 от 29.11.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив относно отказано право на данъчен кредит в размер на 364 764.04 лв., допълнително начислен ДДС в размер на 308 118 лв. и начислена лихва за забава. В мотивите на обжалваното решение изключително подробно е обсъдена фактическата обстановка по спора, събраните в ревизионното производство доказателства, понеже такива в производството пред него не са ангажирани, възраженията на жалбоподателя, приложените правни разпоредби от органа по приходите и е направен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт. Обжалваното решение е правилно постановено. В ревизионното производство е отказано правото на данъчен кредит общо в размер на 156 099.47 лв. по 12 броя фактури и две ДКИ към две фактури, издадени от "ПИТ 2006" ООД с предмет "аванс череши", "череши", "аванс сини сливи", "дърва и брикети", "аванс захар", "сушени сливи", "брикети" и "ябълки". Извършена е проверка, за което е съставен ПИНП от 4.03.2010 г. на ТД на НАП-гр. Пловдив. Направено е ИПДПОЗЛ, като в изпълнение на това искане са представени фактури, касови бележки, няколко стокови разписки, фактури за предходни доставки. Дадено са две писмени обяснения, според които дружеството-доставчик няма нает персонал, собственикът участва с личен труд и по същество е осъществяваната дейност е комисионерска. Приемането на стоката е ставало на изкупвателни пунктове директно, изкупвателни ведомости не са съставяни, няма отчетени документи от отговорника на пунктовете, транспортът е осъществяван от купувача за негова сметка, инвентарът за закупуване на плодовете е собственост на купувача, а преносимите кантари на продавача. Административният орган е приел, че не е възможно едно лице със собствен труд да изпълнява едновременно множество дейности на различни места, че дейността на дружеството не е комисионерска. При съпоставка на данните, на които плодовете за закупувани от предходни доставчици и данните, на които са продадени на ревизираното дружество, се налага извод за съхраняване на продуктите. Представен е договор за наем от 10.07.2007 г., без да се посочва базата, която се дава под наем, без посочване на адрес, площ, срок за ползване и наемна цена. От проверка в информационния масив за това дружество пряк доставчик се установява, че то няма лица назначени на работа при него, няма регистрирано фискално устройство и няма декларирани обекти за търговска дейност. От ревизираното лице са изискани справки за закупени, съхранявани, преработени и продадени стоки, място за товарене и разтоварване, превозни документи, кантарни бележки, протоколи за приемане и предаване. Представена е справка за стоков поток за череши, пътни листове, кантарни бележки, товарителници с превозвач "Ниас" ЕООД. Посочено е едно лице за шофьор, което е осъществявало превоза на череши и на брикети. Според ревизионният орган има разминаване между данните в кантарните бележки и посочените количества във фактурите. Не са представени документи за товаро-разтоварна дейност. Извършени са проверки на предходни доставчици "Плод импорт-експорт" ЕООД, на "Минна компания" ЕООД, на "Брикел" ЕАД, като само на първото дружество ИПДПОЗЛ е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК. От останалите фирми са представени някои от доказателствата. Направен е извод, че ревизираното дружество е едновременно предходен доставчик и краен получател по отношение на сделките с предмет "дърва за огрев", "дърва", "технологични плочи" и "сушени сливи". Отказано е право на данъчен кредит В ревизионното производство е отказано правото на данъчен кредит общо в размер на 207 493.00 лв. по 8 броя фактури, издадени от "ПИП 2009" ЕООД, с предмет "аванс череши" и "череши в разтвор". На доставчика е извършена проверка, като е съставен ПИНП от 4.03.2010 г. на ТД на НАП-гр. Пловдив. Изготвено е ИПДПОЗЛ, връчено на пълномощник на дружеството. Представени са издадените фактури, финансови отчети от фискално устройство, справка за предходни доставчици на череши, справки-хронология на счетоводни сметки. Дадени са писмени обяснения, съгласно които дейността на дружеството е по посредничество за изкупуване на череши, поради което не разполага с персонал, черешите за брани и изкупувани на посочени в акта землища на села. Негов доставчик е "Фрут импорт-експорт" ЕООД, приемането и предаването е ставало директно на черешовите градини, където има изкупвателни пунктове. Съставяни са кантарни бележки и приемо-предавателни протоколи, не са съставяни изкупвателни ведомости за изкупени количества и изплатени суми, като черешите са закупувани от юридически лица, а не от физически, няма отчетни документи, понеже приемането и предаването е извършвано от собственика и не е било необходимо той да се отчита. Транспортът е бил за сметка на купувача, както и че товаренето е организирано от него. Представени са фактури на предходни доставчици за "череши" и "череши в разтвор", кантарни бележки и приемо-предавателни протоколи от посоченото дружество. В хода на ревизията е осъществена проверка на предходния доставчик, като е съставен ПИНП от 20.04.2010 г., изготвено е и ИПЗПОЗЛ, което е връчено лично на управителя на "Фрут импорт-експорт" ЕООД. Не са представени исканите документи. От информационния масив се установява, че има регистрирано фискално устройство, няма обекти за осъществяване на дейност и не е декларирало вид дейност. Административният орган е направил извод, че не се следва право на данъчен кредит, понеже дружеството не притежава складове и търговски обекти, няма наети лица по трудово правоотношение, т. е. спорен него са налице безстокови фактури. В ревизионното производство е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 1 153.57 лв. по две фактури, издадени от "Техномаркет" ЕООД, понеже е прието, че доставките не са свързани с икономическата дейност на ревизираното дружество. По повод спора за законосъобразност на оспорения ревизионен акт в частта, относно отказаното право на данъчен кредит, по посочените доставчици, съдът е назначил служебно съдебно-счетоводна експертиза с изключително подробно и точно формулирана от него задача на експерта. Депозитът за експерта не е внесен и тя е заличена като доказателствено средство по делото. Първоинстанционният съд е изложил подробни и мотивирани съображения относно правното основание, а именно чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, на което е отказано претендираното право, както и относно конкретно установеното пред него по повод основния спор за реалността на доставките. Според съда не са ангажирани достатъчно и убедителни доказателства във връзка с твърдения от жалбоподателя факт, който е и положителен и е могъл да бъде доказан, а именно за действителното осъществяване на доставките. На първо място според него не е доказана кадровата и материално-техническата обезпеченост на доставките, при съобразяване с конкретния предмет на същите. Второ по повод на съпътстващите документи към процесните фактури, според съда се установяват разминавания и неточности, поради което не може да се установи стоковия поток. На трето място според него не се установява доставчиците да са притежавали собствени или наети складови помещения за съхраняване на предмета на доставките, независимо описания начин на осъществяване на търговската дейност. Това се установява от разминаванията на датите от счетоводните документи - фактури и разписки. Не е доказан и транспортът по доставките. По тези съображения е обосновал извода си, който според настоящата съдебна инстанция е правилен, точен и съответства на установеното по делото. Това се отнася и за отказаното право на данъчен кредит по двете фактури, издадени от "Техномаркет" ЕООД, понеже жалбоподателят е следвало да докаже факта, че те ще се използват за икономическата му дейност. Касационната жалба е насочена към твърдения за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на ревизионния акт, за неправилно разпределяне на доказателствената тежест в производство и общо формулирани доводи, които са били изложени и в първоинстанционното производство. Касационната жалба е неоснователна, като следва да се направи извод, че жалбоподателят като ревизиран и задължен субект е могъл да докаже твърденията си, за което му е дадена процесуално възможност. Решението е правилно постановено. В ревизионното производство е извършена корекция на ползвано право на данъчен кредит, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗДДС. Установено е, че фактура № 12 от 31.07.2007 г., издадена от "Пивот Груп" ООД, с предмет "частично изпълнение на договор от 28.07.2007 г. -изработка на ПУП" е във връзка с фактура № 59 от 18.12.2008 г., издадена от същото дружество. Втората фактура е на стойност 200 000.00 лв., с приспаднат аванс по първата във времето фактура, поради което и данъчната основа е нула. Представен е договор от 28.07.2007 г., сключен между ревизираното дружество и това дружество, като предметът на същия е инженерингова услуга за обект "Предприятие за преработка на плодове". По повод на него е извършено авансово плащане и е издадена фактурата от м. 07.2007 г. От ревизираното дружество са поискани доказателства във връзка с доставките от това дружество, на което е извършена проверка и е връчено ИПДПОЗЛ по реда на чл. 32 от ДОПК. Осъществена е корекция на ползваното право, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗДДС, като е определено задължение за ДДС в размер на 190 000.00 лв., понеже не е установено, той да е извършил последваща облагаема доставка. Административният съд е направил извод, че при тези данни по делото правилно е приложен чл. 79, ал. 1 от ЗДДС, като жалбоподателят е следвало да докаже твърдения от него факт за правилното упражняване на правото на данъчен кредит. В ревизионното производство е извършено начисляване на ДДС в размер на 97 299.63 лв. по повод констатиран брак, на основание чл. 79, ал. 3 от ЗДДС, според която регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за закупени от него стоки при бракуване на същите начислява и дължи данък в размера на приспаднатия данъчен кредит. Установено е, че ревизираното дружество е ползвало данъчен кредит в размер на 97 299.63 лв. за данъчен период м. 06.2009 г. по повод на стоки, за които органът по приходите приема, че са бракувани. Ревизираното дружество чрез управителя е застъпвало тезата, че в случая е налице бракуване на храна, негодна за консумация поради изтекъл срок на годност, съгласно съставен протокол от 1.06.2009 г. от него, като се е позовавал на чл. 80, ал. 2, т. 5 от ЗДДС. Съдът е приел, че ревизионният акт е правилен, макар да не се е съгласил с аргументите на органа по приходите, че ревизираното дружество не е доказало никакви опити да продаде стоките преди изтичане срока им на годност или да бъдат предоставени на социални завадения, продадени като суровина за производство и пр. Настоящият съдебен състав намира, че тази преценка на съда е правилна, като очевидно е, че жалбоподателят е следвало да докаже негодността на храните, поради посочените от него самия причини и което е могло да се установи чрез изслушаната съдебно-счетоводна експертиза. В ревизионното производство не е представено такова доказателство, което се явява необходимо. Обжалваното решение е правилно постановено, като касационната жалба съдържа тези доводи, по които е направено произнасяне и конкретно, че е имало доказателства по повод твърдяното обстоятелство за негодност на храните. В ревизионното производство е установено, че дружеството е декларирало извършена вътреобщностна доставка на стоки за РРумъния по фактура № 278 от 20.12.2008 г. данъчна основа 104 091.86 лв., с предмет шоколадови изделия и тя е издадена на "Joli Trading S. R. L.", гр. Калараш, с VIN RO22376538. В хода на ревизията е представена нотариално заверена декларация от Йордан Василев, в качеството му на управители собственик на румънската фирма, като твърди, че е извършено плащане по доставката и че сделката е декларирана в РРумъния. Не са представени доказателства за транспорт на стоките, както и че е извършено плащане по доставката. Органът на приходната администрация е изпратил молба за предоставяне на информация от румънската данъчна администрация, като е даден отговор с формуляр SCAC с референтен номер, посочен в акта, че фирмата е декларирана като неактивна, не оперира на декларирания адрес и управителят не може да бъде открит, както и че нейната ДДС-регистрация е прекратена на 1.02.2010 г. Направена е проверка чрез счетоводната фирма, която обслужва чуждестранната фирма, че тя не е декларирала ВОП от ревизираното българско дружество. Прието, че не е осъществявана ВОД, поради липса на реално транспортиране на стоката и получаването й, като от счетоводни документи на същото дружество се констатира, че стоките са реализирани на територията на страната, поради което е начислен ДДС в размер на 20 818.37 лв. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че не е доказано осъществяването на ВОД, както от събраните доказателства, така и от представения по линия на международното сътрудничество документ, който като официален установява обстоятелства, които рефлектират върху извода на ревизиращия орган като правилен. Обжалваното решение е правилно и в тази част, като изложеното касационно възражение е относно нормативното изискване на чл. 45 от ППЗДДС, според което за доказване на ВОД е необходима товарителница или потвърждение, в условия на алтернативност и с представената нотариално заверена декларация доказването се явява успешно. Следва да се отбележи, че първоинстанционният съд се е произнесъл при съобразяване с вече трайно установената съдебната практика относно необходимостта от представяне и на транспортни документи, но всичко това преценено с оглед на данните по конкретния спор. В случая има очевидно такива данни за нереалност на доставката. При този изход от делото на касатора не се следват разноски, както и на ответната страна по жалбата, на която са присъдени такива в първоинстанционното производство, в изпълнение на чл. 161, ал. 1 от ДОПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение