Решение № 1116 от 27.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10036/2008 г.

Решение № 1116 от 27.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10036/2008 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на адвокат Борислав Несторов - пълномощник на Зарка Варадинова Петкова от гр. София, срещу решение от 25.04.2008 г., постановено по адм. д. № 3965 по описа за 2005 г. на СГС, III "Д" състав, с което жалбата й срещу заповед на кмета на район "Искър" при Столична община, издадена с правно основание в чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, е отхвърлена. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението, като се релевират доводи за необоснованост и нарушение на материалния закон. По изложените съображения в нея се моли, решението да се отмени, като се постанови друго, по съществото на спора и частта от имота от 1293 кв. м да се определи като свободна от застрояване, съобразно заключението на експертизата. Ответната страна не е взела становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на жалбата. Намира, че решението с което е определен имота изцяло като застроен в частта за имот № 392 е необосновано и в нарушение на материалния закон. За тази част от имота, съдът не е изложил мотиви защо не е възприел заключението на вещото лице, което е нарушение на съществени процесуални правила. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество тя е частично основателна, по следните съображения: СГС е бил сезиран с жалба срещу заповед № 1335 от 18.10.2005 г. на кмета на район "Искър" при Столична община, с която на основание чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ кметът е одобрил решението, постановено от назначената комисия по преписка № 94-3-9 от 2.06.2005 г., по протокол от 4.07.2005 г., с което бившият имот с № 62194 в кадастрален лист № 582, с площ от 1828 кв. м, записан на Варадин Петров Локмарски, е определен изцяло като застроен. От приложените по делото писмени доказателства съдът е установил активната легитимация на жалбоподателката и процесуалната допустимост на жалбата. Установена е и компетентността на административния орган и назначената комисия. Спорен е бил въпросът дали целият имот е застроен или има и свободни от застрояване части. За изясняването на спора, съдът е допуснал заключение на първоначална и допълнителна експертиза, прието от страните без оспорване. От него е прието за установено, че имотът по графични данни е с площ от 1828 кв. м и е в кв. "Димитър Миленков". Той е извън регулация и върху него попадат ПИ № 392, № 252 и част от имот № 372. По скицата, приложена към заключението свободните части от имота са заключени между букви БВИКБ и ДЕЖЗД, съответно колорирани в зелен цвят, определени и по площ. Площта от имота, оцветена в син цвят и заключена между буквите АБВГ представлява асфалтирана улица и е с площ от 270 кв. м. Съдът е изискал данни за имота от кмета на район "Искър", който е дал писмен отговор с писмо от 22.11.2007 г. Според него ПИ № 392 е записан на Борислав Иванов Иванов и Даниел Блажев с н. а. № 120, том I, рег. № 1766 по н. д. 10881999 г., като в имота има изградена постройка без разрешение за строеж. ПИ № 252 е записан на Василка Йорданова Тренева с документ за собственост от 4.05.1965 г., като в имота има изградени две жилищни сгради. ПИ № 372 е записан на Павлина Генчева Босилкова и Антонио Иванов Босилков с н. а. № 49, том II, р. 5151, д. № 190 от 2004 г. Въз основа на този отговор на кмета и приетите останали доказателства съдът не е кредитирал заключението на вещото лице, като е приел, че заповедта на кмета е законосъобразна, поради това, че върху бившия имот № 62194 попадат нови имоти и реализирана улица. Оформен е квартал с парцели - частна собственост. Като е приел, че заключението на вещото лице противоречи и на скицата, която доказвала, че няма свободни от застрояване площи, съдът е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е неправилно в частта, с която частта от ПИ № 372 е определена като застроена. То е в нарушение на материалния закон и е необосновано. Това налага отмяна на решението в тази му част и постановяване на друго, у по съществото на спора при условията на чл. 222, ал. 1 АПК, тъй като спорът е изяснен от фактическа страна и не се налага събирането на нови доказателства, а не се и твърдят допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът не е определил в коя от хипотезите на чл. 11, ал. 2 ППЗСПЗЗ попада имотът. От данните по делото се установява, че това е чл. 11, ал. 2, т. 1, тъй като имотът попада в урбанизираната част на града и е предназначен за жилищно строителство, според отразеното в скицата застрояване. Както от приложената скица от общината, а така също и от цитирания отговор на кмета, в това число и от заключението на вещото лице се налага безспорният извод, че частта от имота, която попада в ПИ № 372 с площ от около 270 кв. м е свободна от застрояване. Ето защо решението в тази му част ще следва да се отмени, като вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което се отмени заповедта на кмета на район "Искър" за тази част от имота. В останалата си част решението е правилно и обосновано. Правилни са изводите на съда относно извършеното застрояване в ПИ № 252 и № 392. Съществуването на сградите в двата поземлени имота е отразено в скицата и съвпада с отговора на кмета на района. И двата имота са урегулирани и застроени, което е пречка за определяне на свободна от застрояване част от тях. В тази си част заповедта на кмета, правилно е установена като законосъобразна, а жалбата срещу нея е отхвърлена като неоснователна. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че след като не е установена законността на извършеното застрояване, то не може имотите да се определят като застроени. В производството по реда на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ се установява само наличието на застрояване, когато то е извършено в границите на урегулирани поземлени имоти (парцели), предназначени за жилищно или вилно строителство. Законността на извършеното застрояване не е предмет на това производство. След като бившият имот попада в урбанизираната част на града и върху него са оформени поземлени имоти с извършено върху тях застрояване, то приложимата хипотеза е тази на чл. 11, ал. 2, т. 1 ППЗСПЗЗ и правилно двата поземлени имота № 252 и № 392 са определени като застроени. Направеното искане за определянето като свободна от застрояване площта за разликата от 270 кв. м до 1293 кв. м е неоснователно и необосновано. То е в противоречие с писмените доказателства по делото. Искането на адвокат-пълномощника в касационното производство за присъждане на направените по делото разноски е частично основателно, с оглед крайния изход на спора и частичното уважаване на жалбата. На основание чл. 143, ал. 1 АПК кметството на район "Искър" при Столична община ще следва да бъде осъдено да заплати на Зарка Варадинова Петкова сторените от нея разноски, определени по съразмерност от 90 лв. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК, настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение