Решение № 11381 от 27.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7961/2018 г.

Решение № 11381 от 27.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7961/2018 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Миграция"-МВР срещу Решение № 2924 от 30.04.2018 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело № 3501/2018 г., с което е обявена нищожността на негова Заповед рег. № 5364з-422/7.03.2018 г. за продължаване на принудително настаняване на чужденеца М. Минхадж в специализиран дом за временно настаняване на чужденци. Решението се обжалва като неправилно поради нарушение материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател счита, че съдът не е съобразил действащата към датата на издаване на административния акт нормативна уредба и изводът му за нищожност на акта е неправилен. По касационната жалба не е постъпил отговор от ответника М. Минхадж. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Настоящият съдебен състав, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена срещу решение, което подлежи на обжалване, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на оспорване пред административния съд е Заповед рег. № 5364з-422/7.03.2018 г. на директора на Дирекция "Миграция"-МВР за продължаване на принудително настаняване на чужденеца М. Минхадж в специализиран дом за временно настаняване на чужденци, издадена на основание чл. 44, ал. 8 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). За да обяви заповедта за нищожна, съдът се е позовал на разпоредбите на чл. 46а, ал. 3 и 4 от АПК и е обосновал извод, че продължаването на настаняването е от компетентността единствено на съда. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Разпоредбата на чл. 44, ал. 8, изр. 3 от ЗЧРБ (ДВ, бр. 97 от 5.12.2017 г.), посочена като правно основание за издаване на заповедта, предвижда, че "по изключение, когато лицето отказва да съдейства на компетентните органи или има забавяне при получаване на необходимите документи за връщане или експулсиране към датата на изтичане на разрешения срок на принудителното настаняване по ал. 6, директорът на дирекция "Миграция" може да издаде заповед за продължаване на принудителното настаняване в специалния дом за срок не по-дълъг от допълнителни 12 месеца. Цитираната разпоредба регламентира материалната компетентност на директора на дирекция "Миграция" при условията на оперативна самостоятелност да продължава настаняването при изпълнение на нормативно предвидените предпоставки. Съображенията на съда за нищожност на административния акт се основават на неприложима редакция на специалния закон. Актът за продължаване на настаняването е издаден на 7.03.2018 г. при действието на чл. 44, ал. 8, изр. 3 от ЗЧРБ (ДВ, бр. 97 от 5.12.2017 г.). По изложените съображения изводът за съда за нищожност на административния акт е неправилен и съдът е следвало да извърши проверка на законосъобразността на акта на всички основания по чл. 146 от АПК в съответствие с чл. 168, ал. 1 от АПК. Решението е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. На основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК решението следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане на друг състав от същия съд. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,