Решение № 786 от 16.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12377/2011 г.

Решение № 786 от 16.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12377/2011 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството по реда на чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба, подадена от адв. В. Петрова, в качеството й на процесуален представител на Общинския съвет при община Брезник. С касационната жалба се оспорва решение № 133/16.08.2011 г., постановено по адм. дело № 52/2011 г. по описа на Административен съд - Перник, с което е прогласено за нищожно решение № 408 на Общинския съвет - Брезник, взето с Протокол № 17/16.12.2010 г. Възраженията на касатора са свързани с допустимостта и правилността на обжалваното решение. Посочено е, че при наличие на влязло в сила на 4.07.2011 г. съдебно решение (р. № 48/31.03.2011 г. по а. д. № 76/2011 г. на АС - Перник), с което е прогласено за нищожно решение № 408 по Протокол 17/16.12.2010 г., съдът се е произнесъл по спора и повторно е прогласил нищожността на посоченото административно решение. По отношение на правилността на обжалвания съдебен акт, касаторът се е позовал на обстоятелството, че съдът противно на разпоредбите на чл. 12, ал. 4 от ЗОС, чл. 14, ал. 7 и 8 от ЗОС, § 4, ал. 1 от ЗСН е приел, че отдаването под наем на процесния язовир е незаконосъобразно. Претендират се разноските направени пред двете инстанции, но без приложен списък по чл. 80 ГПК. Ответната страна - Областният управител на област Перник, не е подал писмен отговор по касационната жалба и не участва в проведеното съдебно заседание по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура, в хода на делото по същество, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Според прокурора обявената нищожността на решение № 408 по протокол № 17 от 16.12.2010 г. на Общински съвет - Брезник, е в съответствие с правните норми, тъй като се отнася до акт със самостоятелно значение, атакуван от Областния управител, а решение № 48 по адм. дело № 76/2011 г., с което е обявена нищожността на същото решение на съвета е по протест на районен прокурор при РП - Брезник и двете съдебни решения не са противопоставими и не се дублират, поради което решението на съда е законосъобразно. Върховният административен съд, като разгледа касационната жалба намира, че същата е допустима за разглеждане като редовно подадена от пълномощник на надлежна страна, в срока по чл. 211 от АПК и същата отговаря на изискванията на чл. 212 и 213 от АПК. С обжалваното решение първоинстанционният съд, на основание чл. 172, ал. 5 от АПК и упражнявайки служебен контрол върху акта по чл. 168, ал. 2 от АПК, е прогласил за нищожно решение № 408 на Общинския съвет - Брезник, взето с Протокол № 17/16.12.2010 г., с което е потвърдено решение на съвета № 341 по Протокол № 11/5.08.2010 г. Съдът е приел за нищожно оспорваното административно решение, съобразявайки, че с влязло в сила на 4.07.2011 г. решение № 48/31.03.2011 г. по адм. д. № 76/2011 г. на Административен съд - Перник е прогласена нищожността на решение № 341 по Протокол № 11/5.08.2010 г. за допълване на решение № 37 от 28.02.2008 г. поради което актът, с който се потвърждава нищожен акт се явява издаден при липса на материалноправно основание респ. страда от същия тежък порок на потвърждаваното решение - нищожност. Посочено е, че нищожния административен акт не поражда правни последици и не може да бъде саниран от издателя си чрез потвърждаване. С оглед изхода на делото, съдът е осъдил Общинския съвет - Брезник да заплати на Областния управител на област Перник, разноски в размер на 150 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. Решението е правилно. Настоящата инстанция напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд относно нищожността на решение № 408 на Общински съвет - Брезник по Протокол № 17/16.12.2010 г. Доводите за недопустимост на обжалваното решение са неоснователни като същите очевидно не кореспондират с фактите по делото и обективните предели, породени от решение № 48/31.03.2011 г. по адм. д. № 76/2011 г. на Административен съд Перник. Отрицателна процесуална предпоставка по чл. 159, т. 6 от АПК в случая не е налице, тъй като, както правилно е съобразил първоинстанционния съд, актовете на общинския съвет под № 341 от 5.08.2010 г., с което е допълнено решение на № 37/28.02.2008 г., за отдаване под наем на имоти публична общинска собственост, касаещо язовир Кошарево, м. "Валятовец", с. Кошарево и под № 408/16.12.2010 г., с който се потвърждава решение № 341, имат самостоятелно правно значение и подлежат на отделен съдебен контрол с оглед разликата в правното им действие респ. тяхната изпълняемост. Възраженията за неправилност на първоинстанционното решение са бланкетни по своя характер. Въпросът какъв е законовия ред, по който община Брезник може да предаде за стопанисване и управление язовир "Кошарево" на трето лице не е предмет на обсъждане в обжалваното решение, поради което и не следва да се разглежда приложението на разпоредбите на чл. 12, ал. 4 от ЗОС, чл. 14, ал. 7 и 8 от ЗОС и § 4, ал. 1 от ЗСН. По отношение на установения порок на акта - липса на материалноправни предпоставки за приемане на решение № 408/16.12.2010 г. на общинския съвет - Брезник, а именно потвърждаване на нищожен административен акт, касаторът не е развил пълноценни възражения, по които настоящата инстанция дължи произнасяне. С оглед изхода на делото, исканията на касатора за присъждане на разноски по делото не следва де се разглеждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав,