Решение № 15841 от 1.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9391/2011 г.

Решение № 15841 от 1.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9391/2011 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на кмета на Район "Връбница" против решение по адм. д. № 5771/2010 г. по описа на АССГ. Иска отмяна с доводи за неправилност, защото братята и сестрите са домакинство по смисъла на нормативната уредба на § 1, т. 2 от Наредбата за реда за управление и разпореждане с общински жилища и следователно заповедта засяга и сестрата, която живее в жилището. Представя нови писмени доказателства. Стоян Иванов Величков оспорва касационната жалба. Михаела Иванова Величкова не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Производството е по оспорване на заповед за изземване на общинско оборотно жилище с правно основание чл. 65, ал. 1 от ЗОС. С решение № 2626 от 31.05.2011 г. по адм. д. № 5771/2010 г. по описа на Административен съд София - град е отменена като незаконосъобразна заповед № РД-09.168/9.07.2010 г. на кмета на Район "Връбница" - Столична Община с мотиви, че адресатът на индивидуалния административен акт Стоян Иванов Величков не живее на адреса, допуснати са нарушения на административнопроизводствените правила, което е довело до неизясняване на фактическата обстановка - кой владее и държи имота, каква е роднинската връзка между починалите наематели и Стоян Величков, дали са получили реално обезщетение за отчуждения имот. Дадена е вяра на представените копия от лични документи зап самоличност. Решението е необосновано и незаконосъобразно, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В случая правните проблеми са няколко: 1) дали има за последица недействителност на административния акт невключването като адресат на заповедта на Михаела Величкова, която е конституирана като заинтересовано лице, 2) жалбоподателят и заинтересованото лице представляват ли "домакинство" по смисъла на § 1, т. 2 от ДР от Наредбата за реда за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община, 3) допуснати ли са нарушения на административнопроизводствените правила във връзка със събиране на доказателства за установяване на релевантните за случая обстоятелства. Няма спор по делото, че след отчуждаване на недвижим имот на територията на Столична община от собственика Михаил Костадинов Тенишев, той и съпругата му Лазаринка Георгиева Тенишева, са настанени в оборотно жилище в гр. София, ж. к. "Връбница" 2 (бивш Надежда" VI), бл. 636, вх. А, ет. 9, ап. 25, актуван с АОС № 51/1997 г. на СО - Район "Връбница". Сключен е договор за наем от 14.11.1988 г., изменян с анекси от 16.12.2002 г. и 2003 г., със срок на договора - до завършване на жилището, което е определено за обезщетение. Няма данни да е изменен начина на обезщетяване с парично обезщетение, в какъвто смисъл има твърдение в придружаващото писмо на административния орган към преписката до административния съд. Пред първоинстанционния съд не е имало спор, а пред настоящата инстанция са представени и доказателства за роднинска връзка на двамата наематели със Стоян Величков и Михаела Иванова Величкова - внуци на Лазаринка и Михаил Тенишеви. Наемателите са починали през хххх г., като апартаментът не е предаден на общината. Жалбоподателят Стоян Иванов Величков и Михаела Иванова Величкова имат адресна регистрация в гр. София, ж. к. "Надежда" I ч., бл. 137, вх. Б, ет. 1, ап. 25 (адресът е посочен като постоянен и настоящ ), на който адрес живее майка им Снежана Михайлова Спасова - дъщеря на наемателите. Съгласно чл. 39, ал. 1 от АПК обстоятелствата от значение за случая се установяват чрез конкретно посочени в нормата доказателствени средства, включително с такива, незабранени от закона. Установяването на обстоятелството кой фактически обитава общинското жилище е извършено с допустими доказателствени средства - констативен акт № 7 от 2.06.2010 г., изготвен от служители на общината и с докладна записка от 18.01.2011 г. по полицейска проверка вх. № 1434/2011 г. на полицейски инспектор към 09 РПУ на СДВР. Инспекторът е установил от домовата книга, че на 17.03.2010 г. като живущи в процесния апартамент са се регистрирали Стоян Иванов Величков, сестра му Михаела Иванова Величкова и малолетния й син Илиян Теодоси Илиев. Докладната записка е представена пред касационната инстанция, но тя не променя съществено вече установената пред първоинстанционния съд фактическа обстановка. Писмо № ЖН- 9400-237 от 7.09.2009 г. на кмета на район "Връбница", представляваща покана за доброволно изпълнение, е получена на адреса на жилището лично от Стоян Иванов Величков, което доказва, че същият живее в общинския имот. А за обстоятелството, че Михаела Величкова също живее в апартамента със сина си, е направено признание на жалбоподателя с жалбата и допълнително с молба от 6.08.2010 г. по делото. Като е приел, че няма доказателства дали Иван Вучков и Михаела Вучкова живеят в общинския имот, съдът е постановил необосновано решение. Без значение за правилното решаване на спора е, че починалите наематели не са получили обезщетение за отчуждения им имот. Правото на обезщетение е наследимо, но не е такова правото на ползване на общинско жилище, което се прекратява със смъртта на наемателите. Така е, защото целта на Закона за общинската собственост е да се създадат правила за настаняване и ползване на общински жилища от лица, които имат жилищна нужда (в случая е възникнала за двучленното семейство Тенишеви след отчуждаване на имота им), като преценката се прави за всеки случай в нарочно производство. Дали Стоян Величков и Михаела Величкова имат жилищна нужда, е въпрос, който може да бъде разрешен в друго административно производство. Невписването на Михаела Величкова като адресат на заповедта за изземване не представлява съществено нарушение на формата на акта по чл. 59, ал. 2, т. 3 от АПК до степен, че да представлява основание за отмяна по чл. 146, т. 2 от АПК. Така е, защото от данните по делото е видно, че Иван и Михаела Вучкови са брат и сестра и по определението на § 1, т. 2 от ДР на Наредбата за реда за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община, макар и да са самостоятелни семейства, защото са пълнолетни, след като живеят заедно, представляват "домакинство". Затова изземването засяга и Михаела Вучкова и същата е имала право да оспорва заповедта, а като не е сторила това, правилно е конституирана като заинтересована страна. Решението следва да се отмени, а по същество жалбата следва да се отхвърли като неоснователна. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение,