Решение № 15208 от 30.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9230/2012 г.

Решение № 15208 от 30.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9230/2012 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Банко Асенов Чолаков, от с. Триград, община - Девин, чрез пълномощника му - адв. Маринова, против Решение № 94/01.06.2012 г. постановено по адм. дело № 89/2012 г. на Административен съд - Смолян, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - Изпълнителният директор на АГКК, гр. София, редовно призован не се явява и не се представлява. Ответниците: Младен Демирев Чолаков и Рахим Салихов Чолаков, редовно призовани, също не се явяват. От първия, чрез пълномощника му - адв. Марев, е постъпило становище по касационната жалба, с което оспорва същата, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение, по жалба на Младен Демирев Чолаков, Административен съд - Смолян е отменил Заповед № РД-18-54/12.12.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК - София, с която е одобрена кадастралната карта и кадастралния регистър за с. Триград, с. Водни пад и с. Жребово, община - Девин, област - Смолян, в частта относно границите на имоти с идентификатори № 73.105.501.96 и № 73.105.501.97 по кад. карта на с. Триград, като незаконосъобразна и е върнал преписката на органа за преработване, с нанасяне на границата между тези имоти, съобразно кадастралния план на селото от 1981 г. и приложените към делото скици от този план и документи за собственост. За да постанови този резултат и след анализ на доказателствата по делото, вкл. неоспорената от страните съдебно-техническа експертиза, съдът е приел, че с оспорената кадастрална карта на с. Триград, границата между двата поземлени имота неправилно е заснета по регулационната линия на УПИ IV-77 с УПИ V-78, по РП от 1981 г., тъй като регулацията не е приложена на място, а е следвало да се отрази по имотната граница на ПИ № 77 с ПИ № 78 по кадастралния план от 1981 г., на основание приоритетните критерии за установяване на граници на поземлените имоти по чл. 14, ал. 1, т. 1 - 6 от Наредба № 3/28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри /посл. изменение, ДВ, бр. 82/2011 г./. Решението е правилно. При правилно установена фактическа обстановка съдът е направил законосъобразни и обосновани правни изводи относно оспорената заповед, в частта й, касаеща площта и имотната граница от юг на поземлен имот с идентификатор № 73.105.501.96 и съседния му имот № 73.105.501.97, от одобрената кадастрална карта и кадастрален регистър на с. Триград, община - Девин. От данните по делото е установено, че имотната граница между двата имота по оспорената кадастрална карта съвпада с регулационната граница между УПИ IV-77, кв. 10 и УПИ V-78, кв. 10 по регулационния план на с. Триград от 1981 г. и с трасираната на място ограда от телена мрежа с дървени колове, но не съвпада с имотните граници между двата имота с пл. № 77 и с пл. № 78 по одобрения кадастрален план от 1981 г. и с регулационна граница по приетата като доказателство Скица от 11.12.1997 г. на Техническа служба при община - Девин /на стр. 44 от делото/. Заснемането на имотната граница между имоти 501.96 и 501.97 от оспорената кадастрална карта, по регулационната граница между УПИ IV и УПИ V, кв. 10 по РП от 1981 г. би било законосъобразно, ако липсва възможност за установяването й по някой от критериите по чл. 14, ал. 1, т. 1 и т. 3 от цитираната по-горе Наредба № 3/28.04.2005 г., като предхождащи критерия по т. 4 от същата разпоредба и то при положение, че има безспорни данни, че регулацията между тези два парцела е приложена на място. В случая съдът правилно е установил, че поредността на критериите за установяване границите на поземлените имоти по чл. 14, ал. 1, т. 1 - 6 от същата Наредба /посл. изм., ДВ, бр. 82/2011 г./ следва да спазват от административния орган при одобряването на КК и КР, от което следва, че органът е бил длъжен да изследва наличието на тези критерии, като приоритет има критерият по т. 1, а при липсата му - т. 3 /поради отмяната на т. 2 и поставянето й на мястото на т. 5/ и т. н. до т. 6 на чл. 14, ал. 1. При липсата на данни за означени на място трайни знаци за границите на тези имоти и посочени от собствениците им гранични точки, по чл. 14, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 39, ал. 3 и ал. 5 от Наредба № 3/2005 г., границата е следвало да се установи приоритетно по критерия на т. 3, а не по т. 2, която към датата на издаване на акта е отменена и заместена от нова т. 5. Установяването на границите по т. 3 е следвало да се извърши въз основа на кадастралния план на с. Триград, община - Девин, от 1981 г. одобрен при действието на ЗТСУ, а не по регулационния план по т. 4, още повече че в случая е установено, че по отношение на двата урегулирани поземлени имота - IV и V, кв. 10, този план не е бил приложен. Ето защо, като е установил нарушение на чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредба № 3/2005 г. при заснемането на имотната граница между двата имота и поради това е отменил заповедта на ИД на АГКК - София за одобряване на КК и КР на с. Триград, в тази част, съдът е постановил законосъобразно и обосновано решение, което следва да се остави в сила. Неоснователно е оплакването за несъобразяване от съда с материализираната на място ограда, по която е заснета имотната граница на имот 501.96 от юг. Съдът правилно е посочил, че тази ограда стои едва на пето място по критериите за установяване на имотни граници, по чл. 14 от Наредбата и че същата би могла да служи като граница, при липсата на установими граници по т. 1, т. 3 и т. 4 от тази разпоредба, каквато хипотеза в случая не е налице. Неоснователно е и оплакването, за неразбираемост на постановения диспозитив за връщане на преписката за доработване. С отмяната на заповедта съдът правилно е върнал преписката на компетентния орган за преработка и заснемане на процесната граница между двата имота по кадастралния план на с. Триград от 1981 г., съгласно приложените по делото скици на този план, касаещ границата между бивши имоти пл. № 77 и 78. Съобразно този резултат по касационната жалба искането на касатора за присъждане на разноските пред касационната инстанция е неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение