Решение № 189 от 20.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1400/2020 г.

Решение № 189 от 20.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1400/2020 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борис Илиев Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молба на А. М. Ш. за отмяна на влязлото в сила решение на Пазарджишки окръжен съд № 472 от 06.12.2019 г. по гр. д. № 722/2019 г., с което са отхвърлени предявените от молителя против Специализирана болница за продължително лечение и рехабилитация на пневмофтизиатрични заболявания "Св. Петка Българска", [населено място] искове за заплащане на сумите 126, 97 лв – обезщетение за имуществени вреди и 784 лв – обезщетение за неимуществени вреди, като ищецът е осъден да заплати на ответника разноските по делото. Молителят основава искането си за отмяна на влязлото в сила решение на твърдения, че той и повереникът му са били възпрепятствани да вземат участие в производството поради непреодолими особени непредвидени обстоятелства. Твърди, че преди датата на единственото съдебно заседание пред въззивната инстанция депозирал молба за отлагане на делото предвид тежкото му здравословно състояние. В същата заявил, че е отнел правата на защитника си, въпреки което съдът разгледал делото и постановил решението, чиято отмяна се иска. Според молителя при тези предпоставки влязлото в сила решение подлежи на отмяна. Ответната страна Специализирана болница за продължително лечение и рехабилитация на пневмофтизиатрични заболявания "Св. Петка Българска" оспорва молбата. Поддържа, че молителят не е представил никакви доказателства за невъзможността си да се яви в съдебно заседание. Освен това такива препятствия не били налице и по отношение на пълномощника му, който депозирал молба по делото със съгласие да му бъде даден ход. Нямало данни пълномощията да са били оттеглени, поради което ответната страна моли искането за отмяна на влязлото в сила решение да бъде отхвърлено. Върховният касационен съд намира, че подадената молба е допустима, но разгледана по същество същата е неоснователна. Гр. д. № 1036/2018 г. на Велинградски районен съд е образувано въз основа на искова молба, подадена от молителя против ответната страна, предявени са осъдителни искове за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди. С решение от 15.04.2019 г. първоинстанционният съд отхвърлил исковете. По въззивна жалба на А. Ш., подадена от пълномощника му адвокат А. Н. от А. колегия – Х., срещу първоинстанционното съдебно решение е образувано гр. д. № 722/2019 г. на Пазарджишки окръжен съд. С определение от 17.10.2019 г. съдът се произнесъл по доказателствените искания във въззивната жалба и насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.11.2019 г. от 10 часа. За датата на това съдебно заседание А. Ш. е призован лично на 24.10.2019 г., а пълномощникът му е получил призовка на 29.10.2019 г. С молба, постъпила в съда на 06.11.2019 г. въззивникът Ш. поискал отлагане на делото за друга дата, тъй като се намирал в изключително тежко здравословно състояние. В молбата е изложено и твърдение "... Отнел съм правата на защитника ми поради ред причини... ". Към молбата не са приложени доказателства за твърденията в нея. Също на 06.11.2019 г. по делото е постъпила молба от адвокат А. Н. като пълномощник на А. Ш., с която не възразява по хода на делото и прави искане въззивната жалба да бъде уважена. В съдебно заседание от 07.11.2019 г. въззивният съд отказал да уважи искането на ищеца Ш. за отлагане на делото като посочил, че няма доказателства той да е възпрепятстван да се яви лично в съдебно заседание, нито такива, че е оттеглил упълномощаването на адвокат Н.. Отделно съдът посочил, че самият пълномощник прави изявление, с което не се противопоставя на разглеждането на делото. По тези съображения е даден ход на делото, направен е доклад и е даден ход по същество. С решението, чиято отмяна се претендира в настоящето производство, въззивната жалба е оставена без уважение. Не са налице основания за отмяна на така постановеното решение поради лишаване на ищеца от възможност да участва в делото поради съществено нарушение на правилата на ГПК. За единственото проведено пред въззивния съд съдебно заседание ищецът е редовно призован. Той не се е явил, като е поискал "отлагане на делото" поради тежкото му здравословно състояние, но не е представил никакви доказателства за наличие на такова внезапно препятствие, което да не е могъл да отстрани и което да му е попречило да се защити лично или чрез упълномощен представител. Съгласно чл. 142, ал. 2 ГПК съдът отлага делото, ако за страната е съществувало неотстранимо препятствие за нейното или на пълномощника й явяване, но отлагане не може да бъде извършено само въз основа на твърдения за наличие на такова препятствие. Когато доказателства в подкрепа на твърдението за неотстранимо препятствие не са представени (а такива не са представени и в настоящето производство), съдът разглежда делото, като при това положение е без всякакво значение обстоятелството оттеглила ли е страната пълномощията на адвоката си. След като съдът е процедирал съгласно изискванията на процесуалния закон, не е налице основанието за отмяна по т. 5 на ал. 1 на чл. 303 ГПК и молбата за отмяна на решението му се явява неоснователна. По изложените съображения Върховният касационен съд