Решение № 82 от 5.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8683/2008 г.

Решение № 82 от 5.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8683/2008 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Георги Пейков Вълчев, Николай Петров Николов и Пламен Димитров Шукейн, тримата от гр. София, срещу решение № 157/04.03.2008 г., по адм. д. № 2166/2007 г. на Административен съд - София-град, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени с произтичащите от това последици. Ответникът, началник на Столична РДНСК, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението на административния съд да се остави в сила. Столична община не е изразила становище по касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд II ро отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административният съд - София-град, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалбата на Георги Пейков Вълчев срещу Заповед № ДК-04-47/15.05.2007 г. на н-ка на Столична РДНСК, с която на основание чл. 216, ал. 5 във връзка с чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ е отхвърлена жалбата му срещу Разрешение за строеж № 370/29.05.2006 г., издадено от главния архитект на София за строеж "детска градина за 50 деца на 2 етажа", в УПИ I, кв. 60б по плана на гр. София, м. бул. "Деде Агач" № 42. Със същото решение съдът е оставил без разглеждане жалбата на Николай Петров Николов и Пламен Димитров Шукейн срещу посочената заповед и прекратил производството по делото. За да постанови решението си съдът приел, че законосъобразно административния орган е приел, че жалбоподателят Вълчев не е от кръга на лицата по чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ и че жалбата му срещу разрешението за строеж е процесуално недопустима, а останалите жалбоподатели не са активно легитимирани да обжалват заповедта, тъй като не са обжалвали разрешението за строеж пред н-кът на Столична РДНСК. Решението е правилно. Процесната жалба следва да се разглежда като касационна жалба, подадена от Георги Пейков Вълчев и като частна такава, подадена от Николай Петров Николов и Пламен Димитров Шукейн срещу решението в прекратителната му част, в която част има стойност на определение. И двете жалби са неоснователни по следните съображения: По касационната жалба на Георги Пейков Вълчев: Съгласно чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ, заинтересувани лица, които са активно легитимирани да обжалват разрешение за строеж в случаите на нов строеж са възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон. В конкретния случай жалбоподателят Вълчев не е представил писмени доказателства, както пред административния орган (н-кът на Столична РДНСК), така и пред административния съд, легитимиращи го като заинтересувано лице по смисъла на посочения текст, т. е. той не е доказал, че е възложител или собственик или носител на ограничено вещно право в имота, в който е разрешено новото строителство, както и не е представил доказателства, че има право да строи в имота по силата на специален закон. Такива доказателства не се представят и пред настоящата касационна инстанция. С оглед на това при правилно прилагане на материалния закон и обосновано административният съд е приел, че оспорената пред него заповед на н-ка на Столична РДНСК е законосъобразна, с която е прието, че жалбата срещу разрешението за строеж е процесуално недопустима, с оглед правомощията му по чл. 216, ал. 5 ЗУТ. Не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението, в частта му, с която е отхвърлена жалбата на Вълчев срещу посочената заповед, следва да се остави в сила. Неоснователно е позоваването на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България. Действително в този текст е посочено, че гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон. Гражданите са засегнати от съответни административни актове, тогава, когато то е пряко (виж Решение № 21 от 26.10.1995 г., по к. д. № 18/1995 г. на Конституционния съд), като в конкретния случай кои са засегнатите пряко лица от издадените разрешения за строеж са определени от чл. 149 ЗУТ, които са и носители на активната легитимация да ги обжалват. Жалбоподателят Вълчев не попада в кръга на лицата посочени в чл. 149 ЗУТ, поради което законосъобразно е прието от административния орган, че жалбата му е процесуално недопустима. По частната жалба на Николай Петров Николов и Пламен Димитров Шукейн: Решението в частта му, с която жалбата им срещу заповедта на н-ка на Столична РДНСК е оставена без разглеждане и производството по отношение на тях е прекратено, в която част има стойност на определение, е законосъобразно. Тези жалбоподатели не са обжалвани разрешението за строеж пред посочения началник, поради което не са страни в административното правоотношение и административното производство по издаването на заповедта. С оглед на това законосъобразно е прието, че жалбата им е процесуално недопустима, като подадена от лица, които не са активно легитимирани за това, поради което правилно е приложена разпоредбата на чл. 159, т. 2 АПК и решението и в тази част следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК