Решение № 74 от 5.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2706/2023 г.

Решение № 74 от 5.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2706/2023 г., V о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), чрез процесуален представител, срещу решение № 36 от 27.01.2023 г., постановено по административно дело № 391/2022 г. на Административен съд - Монтана, с което е отменено негово Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2017 г., с изх. № 02-060-2600/1054#9 от 22.07.2022 г., в обжалваната част за извършените намаления на исканата сума по СЕПП, СПП и ЗДП в общ размер на 21 192,79 лв. и е изпратена преписката в отменената част за ново произнасяне по заявлението за подпомагане на жалбоподателя за кампания 2017 година с мотивиран акт при съобразяване на дадените в мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона. Касационният жалбоподател поддържа в касационната жалба и в писмено становище, че обжалваното решение е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, иск отмяната му, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и разноски за двете съдебни инстанции, прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Ответникът по касационна жалба – "Деметра Прим" ЕООД, с. Главаци, общ. Криводол, в писмен отговор чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, но не съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй като липсват фактическите основания за недопустимост за подпомагане на всеки от спорните парцели и конкретната хипотеза на чл. 43, ал. 3, т. 1 – т. 10 ЗПЗП. Липсват мотиви и обсъждане на доказателствата и възражението по отношение на изискванията за диверсификация на културите, както и фактически констатации, свързани с формиране на сумите по наложените санкции по чл. 19 и 19а от Делегиран Регламент № 640/2014 г. на Комисията. Изложени са и мотиви за неспазване на административно – процесуалните правила на чл. 34, 35 и 36 АПК, като не са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая и липсва произнасяне по възраженията на заявителя. Освен това административният орган не е взел предвид, че с влязлото в сила решение № 493/29.10.2021 г. по адм. дело № 295/2021 г. на АС – Монтана, на основание чл. 194, ал. 3 ГПК вр. ал. 2 ГПК във връзка с чл. 144 АПК оспорването на доклада за проверка на площи, заявени за подпомагане през 2017 година е било признато за доказано. Посочено е и че проверката на място е след изтичане на кампания 2017, без уведомяване на жалбоподателя и е при започнала обработка на земите за следващата стопанска година. По приложението на материалния закон е посочено, че относно диверсификация на културите съгласно чл. 44 от Регламент (ЕС) 1307/2013 е спазено изискването за по-малко от 75 процента за основна култура – в случая мека пшеница – зимна, но не е спазено второто изискване за общ размер на двете основни култури. Решението е правилно. Частичната липса на мотиви е самостоятелно основание за отмяната на оспорения акт по чл. 146, т. 2 АПК. В съответствие със съдържанието на писмото са изводите на АС за липса на посочени факти в писмото, включително и в таблиците, които да са довели до посочените в същите таблици правни основания за недопустимост за подпомагане на парцелите. Съгласно Тълкувателно решение № 16 от 1975 г. на ОСГК, мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, в съпроводителното писмо или в друг документ, най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган, ако изхожда от същия административен орган, който е издал акта. Липсата на мотиви към първоначалния административен акт не съставлява съществено нарушение на закона и в случаите, при които по-горният административен орган е потвърдил мотивирано акта. В случая конкретни съображения обаче за постановения административен акт не се намират в нито един от посочените в тълкувателното решение видове документи. Неоснователно е възражението на касатора относно необоснованост на изводите на съда за допуснати от административния орган нарушения на чл. 34, 35 и 36 АПК. Безспорно доказателствата в административната преписка – извършената контролна проверка на 17.11.2017 г. и възражението на жалбоподателя не са обсъдени в административния акт. Настоящият съдебен състав не споделя доводите на касатора, че без значение за решаването на спора е диспозитивът във влязлото в сила решение на АС – Монтана, с който е признато оспорването на доклада за проверки на площи за кампания 2017 г. за основателно. Този диспозитив е постановен в производство между същите страни, по повод предходно уведомително писмо за същата кампания 2017 г. по същите схеми и мерки за директни плащания и е относно същите факти, поради които административният орган е намалил плащанията по същите програми и по същото заявление. Поради изложеното този диспозитив на влязлото в сила съдебно решение, цитирано в оспореното уведомително писмо, също е следвало да бъде взет предвид от административният орган при преценката му дали да намали плащанията на основание на същите факти. Това е така предвид разпоредбата на чл. 173, ал. 2 АПК относно хипотезите като настоящата, в които след отмяна на административния акт, съдът връща преписката със задължителни указания на административния орган, тъй като естеството на акта не му позволява да реши въпроса вместо административния орган. В тези случаи новото административно производство следва да бъде съобразено с диспозитива на влязлото в сила решение и задължителните указания, дадени с него, тъй като е своеобразно продължение на предходното административно и съдебно производство. Поради изложеното направените сравнения от касатора с разрешенията на въпроса по граждански и търговски дела, където решението слага край на спора за материалното право са неотносими към спецификата на административния процес. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски и юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение