Решение № 873 от 23.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4843/2016 г.

Решение № 873 от 23.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4843/2016 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК. Образувано е по жалба на Фондация "Надежда" - гр. С. /юридическо лице с нестопанска цел/, представлявана от управителя Н. Д. П., против заповед № ЛС-04-575/23.03.2016 г., издадена от министъра на правосъдието, с която са дадени задължителни предписания за подобряване на дейността на фондацията като акредитирана организация за посредничество при международно осиновяване. В жалбата, в писмени бележки от пълномощника адв. Г. С. е в съдебно заседание се излагат съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и несъответствие с целта на закона, представляващи основания по чл. 146, т. 3, 4 и т. 5 АПК. Жалбоподателят поддържа, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по чл. чл. 7, 8, 9, 12, 26, 34 и чл. 35 АПК, както и на чл. 28 от Наредба № 2 от 24.10.2014 г., издадена от министъра на правосъдието. Счита, че в резултат на допуснатите процесуални нарушения фондацията е напълно лишена от възможност да упражни правото си на участие и защита в административното производство и нарушенията са съществени, тъй като са повлияли върху съдържанието на издадения административен акт. Поддържа също, че заповедта е издадена при несъответствие с материалния закон, тъй като не е установено акредитираната организация да е допуснала нарушения на задълженията си по чл. 20, т. 12 и 13 от същата наредба. Заповедта е издадена в несъответствие с целта на закона, тъй като при липсата на нарушение, целта на закона, изразяваща се в подобряване на дейността на организацията, не може да бъде постигната. По подробни съображения, обосноваващи посочените основания за незаконосъобразност, жалбоподателят моли оспорената заповед да бъде отменена. Ответникът по жалбата - министърът на правосъдието, оспорва жалбата. В представеното писмено становище от пълномощника юрисконсулт П. Р. и в съдебно заседание се излагат подробни съображения за законосъобразност на оспорената заповед. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, шесто отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото и извърши проверка на оспорения административен акт на основанията по чл. 146 АПК, приема следното: Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. С обжалваната пред съда заповед № ЛС-04-575/23.03.2016 г., издадена от министъра на правосъдието, на основание чл. 112, ал. 2, т. 2 от Семейния кодекс /СК/, вр. чл. 28 и чл. 29 от Наредба 2 от 24.10.2014 г. за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за посредничество при международно осиновяване и за осъществяване и прекратяване на дейността на акредитираните организации, издадена от министъра на правосъдието /по-долу означавана като "Наредба № 2/2014 г. "/, и предложение на Съвета по международно осиновяване от заседание, проведено на 11.03.2016 г., са дадени задължителни предписания за подобряване на дейността на акредитираната организация Фондация "Надежда" с разрешение за посредничество № 137/30.04.2015 г., валидно до 30.04.2020 г., управителят на фондация "Надежда" да осигури: 1. Стриктно следене и спазване на нормативно определените срокове чрез въвеждане/ползване на система за контрол. Своевременно и с дължимата грижа уведомяване на осиновяващите за задълженията след вписване в регистъра по чл. 113, ал. 1, т. 2 СК и последиците от неспазването; 2. Прецизиране изпълнението на задължението на акредитираната организация за предприемане всички необходими действия за изпълнение на задълженията на вписания в регистъра по чл. 113, ал. 1, т. 2 СК за представяне на съответния нов документ в едномесечен срок от изтичане на срока на валидност на представените документи. В мотивната част на заповедта е изложено, че е констатирано неизпълнение на задълженията на акредитираната организация по чл. 20, т. 12 и т. 13 от Наредба № 2/2014 г. при текущата работа по посредничество по преписка № 16-00-346/14 на осиновяващата г-жа А. Ш. с обичайно местопребиваване във Франция. Изложено е, че А. Ш. е вписана в регистъра на 16.08.2011 г. и срокът по представеното разрешение за осиновяване е бил до 20.12.2015 г., като в едномесечния срок по чл. 13, ал. 4 от Наредба № 3/2014 г. - до 20.01.2016 г., не е представено нито ново разрешение и актуален социален доклад, нито документ, че същото е в процес на издаване, поради което е извършено служебно заличаване на осиновяващата от регистъра по чл. 113, ал. 1, т. 2 СК, съгласно чл. 15, ал. 1, т. 4, вр. ал. 5 от Наредба № 3/24.10.2014 г.; за заличаването е съобщено на представляващата я българска акредитирана организация Фондация "Надежда" с писмо № 16-00-576/11 от 29.01.2016 г., получено на 05.02.2016 г.; на 16.02.2016 г. по преписката е постъпила молба от фондацията за преразглеждане на заличаването, като се твърди, че е налице хипотезата на чл. 15, ал. 1, т. 4 от Наредба № 3/2014 г. и са представени удостоверение от 18.01.2016 г. от Генерален съвет Ардеш, че осиновяващата г-жа А. Ш. на 23.12.2015 г. е подала молба за получаване на ново разрешение и същото е в процес на изготвяне, както и удостоверение от същия орган от 01.02.2016 г., че осиновяващата е в процес на подновяване на разрешението си за осиновяване, издадено на 20.12.2010 г. и срокът на валидност на това разрешение е продължен за времето на подготовка и издаване на ново разрешение. От фактическа страна по делото безспорно се установява, че Фондация "Надежда" - гр. С., притежава разрешение да извършва като акредитирана организация посредничество при международно осиновяване № 137/30.04.2015 г., което е валидно до 30.04.2020 г. С посредничеството на фондацията, въз основа на договор за посредничество от 08.09.2011 г., сключен между фондация "Надежда" и А. Ш., както и нотариално заверено пълномощно от 19.09.2011 г., в регистъра на лицата по чл. 113, ал. 1, т. 2 СК /регистър на осиновяващи с обичайно местопребиваване в чужбина, които желаят да осиновят дете с обичайно местопребиваване в Р. Б. при условията на пълно осиновяване/, на 16.08.2011 г. по преписка рег. № 16-00-576/2011 г. е вписана г-жа А. Ш., с обичайно местопребиваване във Франция. Представеното разрешение за осиновяване е със срок до 20.12.2015 г. Безспорно е, че до изтичане на срока на разрешението за осиновяване, както и в едномесечен срок от изтичането му, в министерството на правосъдието не е представено ново разрешение за осиновяване, освен това не е представено и изявление от органа, който издава разрешението, че същото е в процес на изготвяне. С писмо изх. № 16-00-576/2011 от 29.01.2016 г., изпратено от заместник-министъра на правосъдието до Н. П., като управител на акредитираната организация Фондация "Надежда", последната е уведомена за извършено заличаване на основание чл. 15, ал. 1, т. 4 и ал. 4 от Наредбата № 3 от 24.10.2014 г. за условията и реда за водене на регистрите при международно осиновяване и даване на съгласие от министъра на правосъдието /означавана по-долу като "Наредба № 3/2014 г. "/ от регистъра на осиновяващи с обичайно местопребиваване в чужбина, които желаят да осиновят дете с обичайно местопребиваване в Р. Б. при условията на пълно осиновяване, на А. Ш., с обичайно местопребиваване във Франция - преписка с № 16-00-576/2011 г., поради изтичане на срока на валидност на разрешението за осиновяване на 20.12.2015 г. Писмото е получено от адресата си на 05.02.2016 г. О. Ф. "Надежда" е подадена молба до дирекция "Международна правна закрила на детето и международни осиновяване" при Министерството на правосъдието на 04.02.2016 г., в която е посочено, че осиновяващата А. Ш. е подала молба на 23.12.2015 г. за получаване на ново разрешение за осиновяване и същото е в процес на изготвяне. На 16.02.2016 г. е подадена нова молба от фондацията до зам. министъра на правосъдието с искане за преразглеждане на заличаването, като са представени удостоверение от 18.01.2016 г. от Генерален съвет на департамент Ардеш, в което е посочено, че осиновяващата А. Ш. е подала молба на 23.12.2015 г. за получаване на ново разрешение и същото е в процес на изготвяне, както и удостоверение от същия орган от 01.02.2016 г., в което е посочено, че А. Ш. е в процес на подновяване на разрешението си за осиновяване, издадено на 20.12.2010 г. и срокът на валидност на това разрешение е продължен за времето на подготовка и издаване на ново разрешение. Изготвена е докладна записка рег. № 16-00-576/02.03.2016 г. от директора на дирекция "Международна правна закрила на детето и международни осиновявания" до заместник-министъра на правосъдието, във връзка с постъпила молба от акредитираната организация Фондация "Надежда" от 16.02.2016 г. по преписка № 16-00-576/11 относно преразглеждане на заличаването на А. Ш. от регистъра по чл. 113, ал. 1, т. 2 СК. В докладната записка са описани фактическите обстоятелства, анализирани са приложимите правни норми и е направено предложение молбата да бъде уважена, като е отбелязано, че заличаването е извършено законосъобразно и нормативната уредба не дава възможност за преразглеждане на заличаване от регистъра, нито на възстановяване на вписване, но същевременно санкцията за осиновяващата сериозно засяга правата й, особено предвид това, че е вписана през 2011 г. и до 2016 г. е поддържала актуален проект за осиновяване от България. В докладната записка са направени алтернативни предложения за процедиране по молбата: оставяне без уважение, поради неоснователност или уважаване по изключение, в интерес на осиновяващата, както и представяне на доклад на постъпилата молба пред СМО, който да изрази становище. С докладна записка рег. № 92-16-10/2016 /без посочена дата, документът, приложен на л. 17 от делото/ от директора на дирекция "Международна правна закрила на детето и международни осиновявания", изпратена до министъра на правосъдието, чрез зам. министъра на правосъдието, са докладвани две молби по преписки за международни осиновявания, едната от които е молбата от 16.02.2016 г., подадена по преписка рег. № 16-00-576/2011 г. от Фондация "Надежда". В докладната записка по същество е повторено съдържанието на докладната записка от 02.03.2016 г. до зам. министъра на правосъдието и е направено предложение молбата да бъде уважена, като е отбелязано, че заличаването е извършено законосъобразно и нормативната уредба не дава възможност за преразглеждане на заличаване от регистъра, нито на възстановяване на вписване, но същевременно санкцията за осиновяващите сериозно засяга правата им, особено при вписване и поддържане на актуален проект за осиновяване от България дълъг период от време, поради което уважаването на постъпилите молби е в техен интерес. Н. с това е направено предложение да се издават задължителни предписания на акредитираната организация Фондация "Надежда" за подобряване на дейността й във връзка с изпълнението на задълженията по чл. 20, т. 12 и т. 13 от Наредба № 2/2014 г. От министъра на правосъдието е издадена оспорената в настоящото производство заповед № ЛС-04-575/23.03.2016 г., с която на Ф. Н." са дадени задължителни предписания за подобряване на дейността й като акредитирана организация. С писмо рег. № 16-00-576/25.03.2016 г. от директора на дирекция "Международна правна закрила на детето и международни осиновявания" изпратена до Н. П., като управител на Фондация "Надежда", същата е уведомена, че нейната молба с вх. № 16-00-576/11 от 16.02.2016 г. за преразглеждане на извършеното заличаване от регистъра по чл. 113, ал. 1, т. 2 СК на осиновяващата А. Ш. е била представена на заседание на Съвета по международно осиновяване, проведено на 11.03.2016 г., който е взел решение да предложи на министъра на правосъдието уважаването й по изключение; посочено е също, че решението на Съвета е утвърдено от министъра на правосъдието на 23.03.2016 г. Това писмо е получено от адресата си на 28.03.2016 г. О. Ф. "Надежда" до министъра на правосъдието е подадена молба рег. № 16- 04-6/07.04.2016 г., с предмет, означен като "Относно: Нововъзникнал проблем в дейността по международното осиновяване; По повод: заповед № ЛС-04-575 от 23.03.2016 г. на министъра на правосъдието". В тази молба са направени възражения относно дадените предписания, като се твърди, че акредитираната организация Фондация "Надежда" е изпълнила всички свои задължения и своевременно - още през м. септември 2015 г., е уведомила по електронна поща г-жа А. Ш. за необходимостта относно подновяването на съгласието за осиновяване, както и че същата до последно се е надявала, че ще получи предложение за дете до изтичане на срока на разрешението и едва през м. декември 2015 г. е предприела действия за подновяване. В същата молба е предоставена информация относно изпълнението на дадените предписания. Наред с това са изложени други оплаквания във връзка с дейността по международно осиновяване, като е направено и искане да се отговори на преди това подадена молба с вх. ...-00-982/11.12.2015 г. С уведомление рег. № 16-00-576/25.07.2016 г. от Ф. Н." до дирекция "Международна правна закрила на детето и международни осиновявания" по преписка вх. № 16-00-576/2011 г. е поискано заличаване на г-жа А. Ш. от регистъра на осиновяващите с обичайно местопребиваване в чужбина, поради отказа на същата от осиновяване в България. Към уведомлението е представено саморъчно написано писмо от А. Ш., с дата 09.07.2016 г., заедно с превод на същото, в което е направено изявление за отказ от осиновяването. От правна страна, в разпоредбата на чл. 28 от Наредба № 2/2014 г., посочена като правно основание за издаване на оспорената заповед, е предвидено, че при констатиране на нарушения или неизпълнение на задължения при текущата работа по посредничество Министерството на правосъдието изисква акредитираната организация да даде писмена информация по случая в 7-дневен срок /изр. първо/; след получаването й се изготвя доклад, който се представя пред Съвета по международно осиновяване /изр. второ/; след обсъждане съветът може да направи мотивирано предложение до министъра на правосъдието за даване на задължителни предписания за подобряване на дейността или за отнемане на разрешението /изр. трето/. В чл. 29 от наредбата, също посочен като основание за издаване на заповедта, е предвидено, че задължителни предписания за подобряване на дейността по чл. 26, т. 2 се дават със заповед на министъра на правосъдието, която съдържа посочване на допуснатите нарушения или неизпълнение на задължения; действията, които следва да се предприемат за подобряване на дейността, и срок за изпълнение; задължението за предоставяне на Министерството на правосъдието на писмена информация за изпълнението в едномесечен срок от изтичане на срока по т. 2. Съгласно чл. 26 от наредбата, министърът на правосъдието осъществява контрола по чл. 112, ал. 2, т. 2 СК /контрол върху дейността на акредитираните организации за посредничество при международните осиновявания/ чрез: 1. извършване на проверки на дейността на акредитираната организация, 2. даване на задължителни предписания за подобряване на дейността. Задълженията на акредитираната организация са регламентирани в чл. 20 от Наредба № 2/2014 г., като по т. 12 /посочена в обжалваната заповед като нарушена/ е предвидено задължението на организацията да следи и уведомява осиновяващия за сроковете и етапите на процеса по осиновяване и да предприема необходимите действия своевременно и с дължимата грижа; а в т. 13 /също посочена като нарушена/ - задължението да предприема всички необходими действия за изпълнение на задълженията на вписания в регистъра по чл. 113, ал. 1, т. 2 СК осиновяващ за ежегодно потвърждение на проекта за осиновяване и представяне на съответния нов документ в едномесечен срок от промяна в обстоятелствата или от изтичане на срока на валидност на представените документи. В чл. 15, ал. 1 от Наредба № 3/2014 г. са посочени основанията са заличаване от регистъра по чл. 113, ал. 1, т. 2 СК, като по т. 4 е предвидено, че заличаване на извършва при непредставяне на разрешение в сроковете по чл. 13, ал. 4. Тази разпоредба предвижда следното: в едномесечен срок от изтичане на срока на валидност на разрешението по чл. 10, ал. 4, т. 1, осиновяващият чрез централния орган или акредитираната организация по чл. 116 СК е длъжен да представи разрешение за осиновяване във формата по чл. 10, ал. 8 /изр. първо/; по изключение при постъпило изявление от органа, който издава разрешението, че същото е в процес на изготвяне, се предоставя допълнителен двумесечен срок /изр. второ/; с разрешението се представя и актуален социален доклад, ако е изготвен, или изявление от съответния компетентен орган, че не е настъпила промяна на обстоятелствата, описани в предходния /изр. трето/. Съгласно чл. 15, ал. 4, в случаите по ал. 1, т. 3-6 заличаването се извършва служебно, а според ал. 6, министерството на правосъдието уведомява писмено съответния централен орган или акредитирана организация по чл. 116 за заличаване, извършено по реда на ал. 4. В чл. 10, ал. 4 от Наредба № 3/2014 г. са посочени документите, които следва да бъдат приложени към молбата за осиновяване, която лицето с обичайно местопребиваване в чужбина, което желае да осинови дете с обичайно местопребиваване в Р България, подава до Министерството на правосъдието, като по т. 1 е предвидено представянето на разрешение за осиновяване на дете съгласно правото на държавата по обичайно местопребиваване на осиновяващия, а по т. 4 - социален доклад. В чл. 10, ал. 8 от същата наредба са регламентирани изисквания за представяне на документите в превод. Предвид установените релевантни факти и обстоятелства, които са описани по-горе и които са безспорни между страните по делото, оспорената пред съда заповед е законосъобразна. Заповедта е издадена от министъра на правосъдието, който съгласно чл. 29 от Наредба № 2/2014 г. е компетентен орган да издава задължителни предписания на акредитирани организации за подобряване на дейността по чл. 26, т. 2. Наредбата е издадена от министъра на правосъдието въз основа на законовата делегация по чл. 116, ал. 3 от Семейния кодекс, според която същият определя с наредба условията и реда за издаване и отнемане на разрешение и за дейността на акредитираните организации, включително за прекратяването й. Съгласно чл. 112, ал. 2, т. 1 СК министърът на правосъдието осъществява дейността по международните осиновявания, а съгласно т. 2, упражнява контрол върху дейността на акредитираните организации за посредничество при международните осиновявания. Заповедта е издадена в писмена форма и отговаря на всички изисквания за съдържание на административен акт, предвидени в чл. 59, ал. 2 АПК, включително изложение на фактическите и правни основания за издаването й; спазени са изискванията за съдържание на заповедта по чл. 29 от Наредба № 2/2014 г. При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила, които да обуславят нейната незаконосъобразност. Вярно е твърдението на оспорващата фондация, че същата не е уведомена за започване на административното производство, съгласно изискването по чл. 26, ал. 1 АПК, както и че не й е осигурена възможност да участва в административното производство, както и да изрази становище и да направи искания и възражения, съгласно изискванията по чл. 34, ал. 1 и 3 АПК. Тези нарушения обаче не са съществени в случая, тъй като не са повлияли върху съдържанието на акта. Фактическите констатации, които са послужили като основание за издаване на административния акт са направени въз основа на документите, които се съдържат в преписка № 16-00-346/2011 г. на осиновяващата А. Ш. /в частност - относно срока на валидност на разрешението за осиновяване, който е изтекъл на 20.12.2015 г./, както и липсата на документи по тази преписка за представяне на ново разрешение в едномесечен срок от изтичане на срока на валидност на разрешението за осиновяване - тоест до 20.01.2016 г., или на изявление от органа, който издава разрешението, че същото е в процес на изготвяне. С молба от 16.02.2016 г., подадена от акредитираната организация пред Министерството на правосъдието, са представени два документа - удостоверения от 18.01.2016 г. и от 01.02.2016 г. от председателя на Генералния съвет на департамент Ардеш /който изглежда е органът, който издава разрешението за осиновяване/, от чието съдържание се установява, че г-жа А. Ш. е подала молба за подновяване на разрешението за осиновяване на 23.12.2015 г., такова е в процес на изготвяне, а до издаването на ново разрешение се продължава срока на предходното разрешение. Тези факти са безспорни между страните по делото и именно те са послужили като фактическо основание за издаване на оспорената заповед, според съдържанието на изложените към същата мотиви. От страна на оспорващата акредитирана организация не се твърди, че някой от тези факти не е осъществен. Въпросът дали тези факти обосновават наличието на основание за издаване на оспорената заповед е въпрос за съответствие на заповедта с материалния закон и ще бъде обсъден по-долу. За преценката дали е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствени правила от значение е дали допуснатото нарушение е попречило да се установят правнорелевантни факти и по този начин е повлияло на съдържанието на акта. По подобни съображения настоящият съдебен състав намира за неоснователно твърдението в жалбата за допуснати нарушения на чл. чл. 7, 8, 9 и 12 АПК, които да представляват основание за отмяна на заповедта. Посочените разпоредби регламентират част от принципите на административното производство - за истинност, равенство, служебно начало и за достъпност, публичност и прозрачност. Според жалбоподателя нарушенията на принципите по чл. 7 и чл. 9 АПК се изразяват в това, че не са разкрити действителните факти, които са станали причина за непредставяне на необходимите документи в срок, като поддържа, че тези причини не са свързани с дейността на акредитираната организация, а на поведението на самата осиновяваща, както и че съответно не са събрани необходимите и относими доказателства в тази връзка. Този довод не може да бъде споделен, тъй като отразява неправилното виждане на жалбоподателя за релевантните факти за издаване на оспорената заповед. Нарушението по чл. 8 АПК според жалбоподателя се изразява в това, че на акредитираната организация не е дадена никаква възможност да участва в производството, а нарушението по чл. 12 АПК се изразява в това, че на същата като заинтересована страна не е предоставена никаква информация в хода на административното производство. Такива нарушения, както вече се посочи, действително са допуснати, но в конкретния случай те не са оказали влияние върху съдържанието на акта. Нарушено е също изискването по чл. 28 от Наредба № 2/2014 г., според което при констатиране на нарушения или неизпълнение на задължения при текущата работа по посредничество Министерството на правосъдието следва да изисква от акредитираната организация да даде писмена информация по случая в 7-дневен срок. В случая от страна на административния орган не се твърди, че е поискана писмена информация по случая преди да се издаде оспорената заповед, нито са представени доказателства в този смисъл. Настоящият съдебен състав намира, че допуснатото нарушение не е съществено, тъй като не е повлияло на съдържанието на административния акт. Нарушение на правилото по чл. 35 АПК не е допуснато, поради това че административният орган е изяснил всички факти и обстоятелства, които имат значение за издаване на конкретното властническото волеизявление. Оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон. Както е посочено в съдържанието на оспорената заповед, същата е издадена във връзка с допуснати нарушение от страна на акредитираната организация на задълженията й по чл. 20, т. 12 и т. 13 от Наредба № 2/2014 г., според които организацията е задължена да следи и уведомява осиновяващия за сроковете и етапите на процеса по осиновяване и да предприема необходимите действия своевременно и с дължимата грижа, както и да предприема всички необходими действия за изпълнение на задълженията на вписания в регистъра по чл. 113, ал. 1, т. 2 СК осиновяващ за ежегодно потвърждение на проекта за осиновяване и представяне на съответния нов документ в едномесечен срок от промяна в обстоятелствата или от изтичане на срока на валидност на представените документи. Безспорно установените в случая факти са, че срокът на издаденото на г-жа А. Ш. разрешение за осиновяване е изтекъл на 20.12.2015 г., че в едномесечен срок от изтичането му, тоест до 20.01.2016 г., не е представено ново разрешение, нито изявление на органа, който го издава, че такова е в процес на изготвяне; молба за подновяване на разрешението е подадена от А. Ш. на 23.12.2015 г., съгласно удостоверение, издадено на 18.01.2016 г. от органа, който следва да издаде разрешението, а съгласно удостоверение от същия орган от 01.02.2016 г., ново разрешение за осиновяване е в процес на изготвяне, като двете посочени удостоверения са представени в Министерството на правосъдието на 16.02.2016 г. Анализът на тези факти налага извода, че в едномесечния срок от изтичане на срока на валидност на разрешението за осиновяване не е представено ново такова, а от страна на акредитираната организация не са били представени никакви доказателства пред Министерството на правосъдието като централен орган по международното осиновяване /съгласно чл. 112, ал. 1 СК/, че такъв документ се изготвя. В тази връзка акредитираната организация би могла да подаде поне уведомителна молба или писмо, че от страна на осиновяващата са предприети действия по подновяване на разрешението /както е посочено в удостоверението от 18.01.2016 г. това е било сторено на 23.12.2015 г./. Наред с това, не са предприети действия за продължаване на срока за представяне на такова разрешение, което също би могло да бъде сторено с подаването на молба или искане от акредитираната организация, не са предприети действия по представяне на изявление от страна на компетентния да издаде разрешението орган, че разрешение за осиновяване е в процес на изготвяне. Тези обстоятелства обосновават извода, че акредитираната организация не е изпълнила задължението си по чл. 20, т. 13 от Наредба № 12/2014 г. да предприема всички необходими действия за изпълнение на задълженията на вписания в регистъра по чл. 113, ал. 1, т. 2 СК осиновяващ за представяне на ново разрешение за осиновяване в едномесечен срок от изтичане на срока на валидност на представеното разрешение. Поради това, че в разпоредбата не е посочено конкретно какво следва да осъществи акредитираната организация, а е използван израза "предприема всички необходими действия", то за всеки конкретен случай следва да се преценява дали това, което е предприето от акредитираната организация е достатъчно за изпълнение на посоченото задължение на осиновяващия. Тази преценка в случая е улеснена от обстоятелството, че акредитираната асоциация не е предприела никакви действия, за да изпълни г-жа А. Ш. задължението си да представи ново разрешение за осиновяване в едномесечен срок от изтичане на срока на валидност на представеното разрешение за осиновяване. Твърденията в писмените бележки на жалбоподателя, както и в подадената от същия молба до министерството, заведена с рег. № 16-04-6/07.04.2016 г., че от страна на акредитираната организация са изпращани писма по електронна поща на г-жа А. Ш., не са доказани, поради което съдът ги приема за неосъществени. Нито пред административния орган с въпросната молба, нито пред съда, въпреки дадените указания по разпределение на доказателствената тежест, са представени копия от електронните писма, за които се твърди, че са били изпратени на електронен адрес на г-жа А. Ш., за да бъде установено на кои дати са били изпратени и съответно получени, както и какво е било съдържанието им и да се прецени дали акредитираната организация е направила всичко възможно, за да изпълни г-жа А. Ш. задължението си по чл. 13, ал. 4 от Наредба № 3/2014 г. Освен това, дори и да бяха представени такива писма и от тяхното съдържание да се установяваше, че действително г-жа А. Ш. е поканена да предприеме съответни действия за получаване на ново разрешение за осиновяване /като й е разяснена процедурата по представянето му и възможността да се продължи срока, ако разрешението все още не е изготвено, но е в процес на изготвяне, обяснено й е значението на представянето на ново разрешение и евентуалните последици от непредставянето му и т. н./, то това не би било достатъчно, за да се направи извод, че акредитираната организация е предприела "всички възможни действия", за да се изпълни задължението на осиновяващата във връзка с представяне на ново разрешение за осиновяване. Този извод се налага поради това, че акредитираната организация е имала пълномощия от страна на г-жа А. Ш. да подаде от нейно име молба за продължаване на срока за представяне на документи с уведомление, че новото разрешение за осиновяване е в процес на изготвяне, или поне да подаде молба до министерството, че няма сведения от осиновяващата, която представлява и поради това няма сведения дали ще бъде изготвено новото разрешение в едномесечния срок от изтичане на срока на предходното или поне в двумесечен срок след изтичането на първия срок, и други подобни. Ако акредитираната организация беше предприела подобни действия, за да защити интересите на представляваната от нея осиновяваща, въпреки че самата организация не е разполагала нито с новото разрешение, нито с уведомително писмо за продължаване на срока на предходното, то тогава би следвало да се преценява дали направеното /предприетото/ от акредитираната организация представлява "всички възможни действия" за изпълнение на задължението на осиновяващата да представи ново разрешение за осиновяване. В случая обаче никакви подобни действия не са били предприети от фондация "Надежда". Следва в тази връзка да се има предвид, че изложеното в писмените бележки на жалбоподателя становище, че срокът на разрешението за осиновяване не е бил изтекъл, тъй като е бил продължен до издаване на новото разрешение, е неправилно. Срокът на разрешението е изтекъл на посочената в него дата - 20.12.2015 г., тъй като до тази дата не е бил продължен. Продължаването на срока на разрешението до издаване на ново е удостоверено с удостоверение от 01.02.2016 г., издадено от Генералния съвет на Ардеш, което е представено на Министерството на правосъдието на 16.02.2016 г. Продължаването на срока на разрешението не игнорира допуснатите нарушения от акредитираната организация, но то е взето предвид като релевантно обстоятелство при преценката относно отмяната на заличаването на осиновяващата от регистъра по чл. 113, ал. 1, т. 2 СК. Правилно е становището на административния орган, че акредитираната организация като посредник при международните осиновявания следва да проявява активност, още повече че разпоредбата на т. 12 на чл. 20 от Наредба № 2/2014 г. й вменява задължението да следи за сроковете и да уведомява осиновяващото лице за това, както и за необходимостта да се предприемат от него определени действия във връзка със снабдяване с документи и представянето им на централния орган или на акредитираната организация, която да ги представи където и когато е необходимо. Тези действия следва да бъдат предприемани своевременно и с дължимата грижа, което означава за всеки конкретен случай да се преценява кога следва да бъдат предприети действията, за да бъдат адекватни и да постигнат целения резултат. В тази връзка, твърдението на акредитираната организация, че в конкретния случай получаването на документите /вероятно се имат предвид удостоверенията, които са представени на административния орган с молбата от 16.02.2016 г./ се е забавило поради това, че г-жа А. Ш. обичайно изпращала документите до България с обикновена поща /по навик или поради финансови съображения/, дори да се приеме за вярно, не освобождава акредитираната организация от изпълнение на нейните задължения, а тъкмо обратното - потвърждава извода, че акредитираната организация не е уведомила осиновяващата своевременно /тоест, като има предвид навика на последната да изпраща документите с обикновена поща/ и на практика не е положила дължимата грижа, за да се изпълни задължението на осиновяващата. По изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че акредитираната организация фондация "Надежда" не е изпълнила задълженията си по т. 12 и 13 на чл. 20 от Наредба № 2/2014 г. при работата си по преписка № 16-00-345/2011 на осиновяващата А. Ш. и релевантните фактически обстоятелства за установяване на нарушенията са установени с наличните документи по тази преписка, които са били известни на организацията, тъй като са представени от нея от името на осиновяващата, която представлява /разрешението за осиновяване, чийто срок изтича на 20.12.2015 г./, съответно - с липсата на документи по преписката, представени от осиновяващата или от акредитираната организация /ново разрешение за осиновяване или уведомление от органа, който издава разрешението, че такова е в процес на изготвяне/, както и липсата на документи по преписката /молби, уведомления, искания и други подобни/, които да са подадени или представени от акредитираната организация с цел осигуряване на възможност за изпълнение на задължението на г-ж А. Ш. по чл. 13, ал. 4 от Наредба № 3/2014 г., съображения за което са изложени по-горе. Поради това че всички релевантни обстоятелства са установени от съдържанието на самата преписка, а правните изводи, които са направени в обжалваната заповед съответстват на приложимите материалноправни норми, допуснатите процесуални нарушения, посочени по-горе, не са оказали влияние върху съдържанието на заповедта и затова не са съществени. Настоящият съдебен състав приема, че оспорената заповед съответства на целта на закона. При издаването на заповедта министърът на правосъдието е действал в рамките на предоставената му по чл. 28, изр. трето от Наредба № 12/2014 г. оперативна самостоятелност. От предвидените в разпоредбата две възможности за действие от страна на министъра на правосъдието - да издаде задължителни прeдписания или да издаде заповед за отнемане на разрешението за извършване на посредническа дейсност, министърът на правосъдието е приел по-благоприятната за акредитираната организация, като в тази връзка очевидно е отчел тежестта на нарушенията и последиците от тях, включително извършеното заличаване на регистрацията на г-жа А. Ш. на основание чл. 15, ал. 1, т. 4 от Наредба № 3/2014 г., поради неизпълнение на задължението по чл. 13, ал. 4 от същата наредба, както и последвалото оттегляне на този акт с акт на министъра на правосъдието по предложение на Съвета по международно осиновяване. Предвид това, заповедта не е нецелесъобразен акт по смисъла на § 1, т. 3 ДР АПК. Наред с това, от данните по делото не може да се направи обоснован извод за упражняване на административното правомощие на министъра на правосъдието по чл. 112, ал. 2, т. 2 СК и чл. 29, вр. чл. 26 от Наредба № 2/2014 г. за цели, различни от предвидените в закона или при превратно упражняване на това правомощие. Целта на предоставеното правомощие на министъра е да се насърчи активността и ангажираността на акредитираните организации при изпълнение на техните права и задължения при посредничеството при международно осиновяване, като при констатация за неизпълнение на задълженията им, предвидени в нормативен акт да се дадат задължителни предписания за подобряване на дейността на акредитираната организация. Това правомощие на министъра съответства на предвиденото в чл. 11, с) от Конвенцията за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване /ратифицирана от Народното събрание и обнародвана в ДВ, в сила за Р. Б. от 01.09.2002 г./, изискване акредитираните организации да подлежат на контрол от страна на компетентните органи в съответната държава по отношение на своя състав, дейност и финансово положение. По изложените съображения, настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че заповед № № ЛС-04-575/23.03.2016 г. на министъра на правосъдието е законосъобразна и оспорването на Фондация "Надежда" следва да бъде отхвърлено. При този изход на спора искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Оспорването се отхвърля от съда, административният орган е представляван от юрисконсулт, а искането е направено своевременно, поради което и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, приложим субсидиарно на основание чл. 144 АПК и предвид тълкувателно решение № 3/13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на ОСК на ВАС, на Министерството на правосъдието следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Дължимият размер на възнаграждението се определя на 300 лв., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4, във връзка с § 1 от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и следва да бъде присъден в този размер. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,