Решение № 180 от 4.7.2025 г. на ВКС по т.д. № 20248002901395/2024 г.

Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Л. А. С. срещу решение № 387/03.04.2024 г. по в. гр. д. № 1958/2023 г. на Апелативен съд София в частта, с която е отменено решение № 263 336/18.11.2022 г. по гр. д. № 9581/2020 г. на Софийски градски съд и отхвърлен искът на касаторката срещу ЗАД “ОЗК Застраховане“ АД за осъждане на дружеството да заплати обезщетение в размер над 15 000 лв. до 20 000 лв., както и в частта, с която е потвърдено решението на Софийски градски съд за отхвърляне на претенцията до претендирания размер от 50 000 лв. В касационната жалба се сочат касационните основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно постановено поради нарушение на материалния закон и прогласения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост, както и поради непълна преценка на доказателствения материал по делото поради игнориране на събраните от първа инстанция писмени и гласни доказателства. Излагат се твърдения, че разрешението, дадено от въззивния съд, е в противоречие с ППВС № 4/1968 г. и постановената по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС, както и не са съобразени нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, конкретната икономическа обстановка и инфлацията в страната. От касатора се формулира искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение да бъде отменено в обжалваната част съобразно правомощията на ВКС, регламентирани в чл. 293, ал. 1 ГПК, като бъде присъдено обезщетение в претендирания размер от 50 000 лв. Заявява се и искане за присъждане на разноски. От ответника по касация ЗАД “ОЗК Застраховане“ АД е подаден отговор, с който е направено оспорване на подадената касационна жалба. Заявява се становище, че са правилни мотивите на съда относно недоказването на причинно-следствена връзка между претендираната от ищцата касатор пиодермия и процесния инцидент. Видно от приетата от първоинстанционния съд съдебномедицинска експертиза ищцата не е провела предписаната й криотерапия и по свой почин е правила компреси с неразреден спирт, които са предизвикали въпросното усложнение. При изложените съображения от ответника е формулирано искане за постановяване на акт, с който въззивното решение да бъде потвърдено. Претендира се присъждане на разноски. В проведеното открито съдебно заседание касаторът, чрез своя процесуален представител, поддържа касационната жалба и моли да бъде ревизиран размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, за да отговаря на критериите за справедливост. Ответникът по касация поддържа отговора и изготвените пред предишните инстанции становища. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе предвид изложените касационни основания в жалбата, твърденията на страните и провери данните по делото съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното: Атакуваното в настоящото производство решение на Апелативен съд София е постановено при депозирана от застрахователното дружество въззивна жалба и насрещна въззивна жалба от ищцата. С него е прието, че предявеният от Л. А. С. срещу ЗАД “ОЗК Застраховане“ АД иск по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховане е основателен до размер на 15 000 лв. Посочени са като безспорно установени фактите по механизма на процесния инцидент – при слизане от автобус на градски транспорт кракът на ищцата е бил премазан от лявата гума на превозното средство. Гражданската отговорност на водача, който е действал противоправно, е била застрахована от ответното дружество, което се явява пасивно материалноправно легитимирано по предявения иск. Като спорен въпрос от съда е отграничен този, касаещ размера на дължимото обезщетение за получените от ищцата увреждания, които се състоят в травма в областта на лявата глезенна става и лявото ходило без счупване и последвалите от тях вътреставни мекотъканни и гнойни усложнения, които са довели до трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за срок от около три месеца. Посочените увреждания са счетени за стоящи в причинно-следствена връзка с инцидента. Констатираната от вещото лице пиодермия е обсъдена, но по отношение на нея е изключена пряката връзка с инцидента, а тя е счетена за резултат от неправилно лечение. Тези изводи съдът е изградил на база неоспорената от страните съдебномедицинска експертиза. В решението на въззивния съд е съобразено становището на изслушания експерт, който е дал позитивна прогноза - за ищцата няма да настъпят трайни негативни последици от получената вследствие на инцидента травма, както и, че липсва функционален дефицит в лявата глезенна става, при която е протекъл нормален възстановителен период. Като резултат от това от съда е определено обезщетение в размер на 15 000 лв. С определение № 3461/19.12.2024 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение при хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за отговор на въпроса: За задълженията на въззивния съд, регламентирани от чл. 12 ГПК, чл. 235, ал. 2, чл. 236, ал. 2 ГПК, да постанови решението си при излагане на мотиви, в които да посочи исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите и правни изводи на съда. Констатирана е необходимост от проверка дали решението на Апелативен съд София е в съответствие с решение № 53103/05.01.2024 г. по т. д. № 1505/2022 г. на II т.о. в казуалната му част, както и служебно известните на състава задължителни разяснения на ТР 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК, ВКС по въпросите на въззивното производство и правомощията на съда, ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК, както и доразвиващата ги практика по чл. 290 ГПК /решение № 59/14.04.2015 г. по гр. д. № 4190/2014 г. на ГК, IV г.о.; решение № 27/28.06.2017 г. по т. д. № 2430/2015г. на ТК, I т.о., решение № 715/2010 г. по гр. д. № 139/2010 г. на IV г.о., решение № 283/2014 г. по гр. д. № 1609/2014 г. на IV г.о., решение № 101/2015 г. по т. д. № 1740/2014 г. на I т.о./. По селективното основание, обусловило достъпа до касационно обжалване: ВКС многократно е имал възможност да разясни, че стриктното приложение на чл. 12 ГПК, чл. 236, ал. 2 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК е гаранция за постановяване на законосъбразно решение от въззивния съд. Последният е длъжен да обсъди всички правнорелевантни твърдения на страните, от които зависи разрешаването на спора. Отделно от това, съдът трябва да анализира събраните по делото доказателства, когато е сезиран с оплаквания за необоснованост на първоинстанционното решение. Обсъждането на защитните тези на двете страни по спора, събраните по делото доказателства и приетите въз основа на тях за установени факти следва да бъдат подведени под счетената за приложима законова норма, като тези действия трябва да намерят израз в мотивите на решението. Соченият извод следва директно от разпоредбата на чл. 236, ал. 2 ГПК. Илюстрация на казаното е задължителната практика на касационната инстанция, обективирана ТР № 1/04.01.2001 г. по т. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, което не е изгубило действие и след отмяна на ГПК/1952 г., ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и казуалната практика, намерила израз в решение № 59/14.04.2015 г. по гр. д. № 4190/2014 г. на ГК, IV г.о., решение № 27/28.06.2017 г. по т. д. № 2430/2015г. на ТК, I т.о., решение № 715/2010 г. по гр. д. № 139/2010 г. на IV г.о., решение № 283/2014 г. по гр. д. № 1609/2014 г. на IV г.о., решение № 101/2015 г. по т. д. № 1740/2014 г. на I т.о., решение № 219/2014 г. по гр. д. № 1325/2014 г. на III г.о., решение № 210/2014 г. по гр. д. № 6605/2013 г. на IV г.о., решение № 212/2012 г. по т. д. № 1106/2010 г. на II т.о., решение № 392/2012 г. по гр. д. № 891/2010 г. на I г.о., решение № 127/2011 г. по гр. д. № 1321/2009 г. на IV г.о., решение № 60/2013 г. по гр. д. № 546/2012 г. на IV г.о. и др. По същество на касационната жалба настоящият състав на съда намира следното: Въззивното решение в обжалваната част е валидно и допустимо, но частично неправилно, тъй като е постановено при наличие на процесуалноправен порок, довел до неговата необоснованост. Предпоставките за уважаване на иска по чл. 432, ал. 1 КЗ, предявен от касатора, са правилно установени, но при изследване на фактическите обстоятелства за определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди въззивният съд се е отклонил от задължението си за всестранно обсъждане на всички правнорелевантни твърдения на страните, от които зависи разрешаването на спора. Въззивното производство се е развило изцяло на база събраните пред първата инстанция доказателства. За установяване на търпените от касатора болки и страдания съставът на апелативния съд е съобразил допуснатата в предходната инстанция съдебномедицинска експертиза, изявленията на вещото лице в открито съдебно заседание и показанията на свидетеля Стоев, като решаващо е било експертното становище. Формираните изводи по отношение тежестта на понесената от ищцата травма са в пряко противоречие със събраните доказателства, от които се установява, че същата е изцяло следствие от пътно-транспортното произшествие и последиците й не са отшумели и към датата проведения от експерта преглед – 01.06.2021 г. Несъобразено е останало заключението в частта за наличие на видим голям оток, значително кръвонасядане и двустранна деформация в лявата глезенна става, както и остатъчни затруднения при слизане по стълби и клякане, макар пострадалата да е възстановила нормалната си походка. Към датата на прегледа е констатиран продължаващ възпалителен процес, който обуславя използването на антибиотични гелове за лечението му. В проведеното на 21.06.2021 г. открито съдебно заседание пред Софийски градски съд вещото лице е изложило становище за наличие на сериозно разкъсване на лигаменти и смачкване на мускули, обуславящо много значително кръвонасядане по цялата става. Експертът е подчертал, че при травматично увреждане от процесния вид „конквасация“ /т.е. размачкване на тъкани вследствие притискане с голяма тежест/ настъпва кръвонасядане в глезенната става поради смачкване на тъканите /мускули и връзки/, което „много трудно се разнася и се получава трайно“ и което при лечение с поставяне на компреси може да доведе до развитие на възпалителен процес. Недооценено от състава е състоянието на трайна деформация на крака в областта на глезена и невъзстановените в пълнота движения на крайника, доколкото са налични констатации за затруднения при слизане по стъпала и клякане. В противоречие с доказателствата се явява и изводът, че развилата се пиодермия при ищцата не е в причинно-следствена връзка с получените травматични увреждания Допуснатото несъответствие на изградените фактически изводи със събраните доказателства по делото и недостатъчно оцененото естество на травмите, последвалите усложнения и продължителността на възстановителния им период в нарушение на вменените му с процесуалните норми на чл. 12 ГПК, чл. 236, ал. 2 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК задължения са довели до присъждане в полза на касатора на обезщетение в занижен размер в нарушение на чл. 52 ЗЗД, което обуславя и основателността на исканата от касатора отмяна на въззивното решение за разликата над определеното обезщетение в размер 15 000 лв. до 20 000 лева. Тъй като в случая не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия или повтаряне на извършените такива от въззивния съд, то следва спорът да бъде решен по същество от касационната инстанция в приложение на чл. 293, ал. 2, във вр. с ал. 1 ГПК. Поради изложеното, решението на Апелативен съд София следва да бъде частично отменено и доприсъдена сума в размер на 5 000 лв. В частта, с която на касатора С. е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лв., решението на Апелативен съд София е влязло в сила като необжалвано. При изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на касатора се дължат разноски съразмерно с уважената част от иска. Същите следва да бъдат присъдени при приложение на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в полза на адвокат О. в размер на 1 000 лв. за настоящата инстанция. С оглед частичната отмяна на решението следва да бъде преразпределена отговорността за разноски и в полза на адвокат О. да бъдат доприсъдени възнаграждение съобразно определения от първоинстанцонния съд размер 1 356 лв., или още 801 лв., а за въззивната инстанция възнаграждение в размер на още 147, 50 лв., а за настоящата инстанция – в размер на 1 000 лв., или общо възнаграждение в размер на 1 948, 50 лв. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК е необходимо ответното застрахователно дружество да бъде осъдено да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 400 лв. за трите съдебни инстанции. При тези мотиви и на основание чл. 293, ал. 2, във вр. с ал. 1 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС