Решение № 3496 от 12.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8819/2011 г.

Решение № 3496 от 12.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8819/2011 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба, подадена от Ангел Кирилов Данаилов срещу заповед № К-4957/18.05.2011 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО. Жалбоподателят твърди, че атакуваната заповед е неправилна поради нарушение на материалния закон - допуснати се и нарушения на административнопроизводствените правила по издаването и, поради което иска нейната отмяна. Ответникът - Министърът на вътрешните работи оспорва жалбата чрез процесуалния си представител. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на оспорване административният акт и от заинтересована страна, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: В приложената по административната преписка справка за осигурителен стаж е видно, че жалбоподателят към 05.05.2011 г. има 30 години, 01 месеца и 09 дни общ осигурителен стаж, от които осигурителен стаж в МВР на длъжности за държавни служители - 27 години и 02 месеца и 12 дни. В съответствие с тези данни министърът на вътрешните работи като орган по назначаването и на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР прекратява служебното правоотношение със старши. Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е издадена от компетентния по смисъла на чл. 246, т. 1 от ЗМВР орган- министърът на вътрешните работи и е подписана от него. Обжалваният административен акт е постановен в предвидената в закона форма и съдържа изброените в чл. 269 от Правилника за прилагане на Закона за МВР (ППЗМВР) реквизити. Същият е издаден при спазване изискванията на чл. 268, ал. 1 от ППЗМВР. Заповедта е законосъобразна като издадена и в съответствие с материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 (нова - ДВ, бр. 69 от 2008 г., доп. ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) от ЗМВР служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява при придобиване право на пенсия по искане на служителя или по инициатива на органа по назначаването при условията на чл. 69 от Кодекса за социалното осигуряване, съгласно който държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи "придобиват право на пенсия, независимо от възрастта, при 25 години осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони". С цитираната като правно основание норма на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, законодателят изрично регламентира правото на административния орган по своя инициатива да освободи от служба служители, които имат изискуемия по чл. 69 от КСО трудов стаж, без оглед на възрастта, каквато е например хипотезата на чл. 245, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Не е спорно по делото, че жалбоподателят притежава като държавен служител в системата на МВР изискуемия стаж и по този начин придобива право на пенсия, съгласно чл. 69, ал. 2 от КСО, защото има изискуемите 2/3 от общия стаж в системата на МВР. Налице е законоустановената предпоставка за освобождаването му от служба на посоченото в заповедта основание - чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Спазена е правната норма, защото правното основание е различно от хипотезата на чл. 245, ал. 1, т. 2 от ЗМВР и не е необходимо кумулативното условие възраст, съгласно и ТП № 6/2007 г. по т. д. № 14/2007 г. на ВАС на което се позовава жалбоподателя. По отношение възражението на касатора, че няма реално предложение за освобождаването му от служба, настоящата инстанция намира, че не е основателно. По делото е представено предложение до министъра на вътрешните работи с рег. № 10928/12.05.2011 г., изготвено от директора на СДВР старши комисар Йорданов. Що се отнася до предположенията на жалбоподателя относно действителните мотиви на органа по назначаване да прекрати служебното правоотношение, изложени в жалбата, изразяващи се в недоверие към качеството на изпълнението на служебните му задължения, до унизително отношение и нарушение на правото му на труд и неговата продължителност, съдът намира, че тези обстоятелства са неотносими към разглеждания съдебноадминистративен спор предвид възприетото от органа по назначаване фактическо основание и съответното правно такова за прекратяване на служебното правоотношение с Данаилов. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,