Решение № 276 от 5.08.2009 г. на ВКС по к. н. о. х. д. № 199/2009 г.

Решение № 276 от 5.08.2009 г. на ВКС по к. н. о. х. д. № 199/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Севдалин Мавров Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия И. А., атакуваща решение № 26 от 12.2009 г., постановено по внохд № 3/09 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, с което е изменена присъда № 223 от 26.11.08 г. по нохд № 347/08 г. на Хасковския окръжен съд. Жалбата визира всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК, както и необоснованост на съдебния акт. Иска се отмяната му. Жалбата се поддържа в съдебно заседание. Прокурорът пледира за неоснователност на жалбата и моли решението да се остави в сила. Върховният касационен съд като взе предвид постъпилата жалба, сочените основания и доводи и становището на страните намира следното. Съдебното производство е протекло при условията на глава ХХVII НПК - "съкратено съдебно следствие". С цитираната присъда А. е признат за виновен в това, че на 30.06.08 г. на ГКПП "Капитан Андреево" при влизане от Република Турция с л.а.м. "Крайслер Стратус" рег. № Т* без надлежно разрешително пренесъл през границата на страната ни високорисково наркотично вещество - хероин с нетно тегло 19 778 гр., със съдържание на диацетилморфин 58,2% на стойност 1 780 020 лв., като предметът на престъплението е в особено големи размери и случаят е особено тежък, поради което и на осн. чл. 242, ал. 4, пр. 1, вр. ал. 2, пр. 1 и чл. 55, ал. 1, т., и ал. 2 НК е осъден на ДВАНАДЕСЕТ години лишаване от свобода при първоначален "строг" режим на изтърпяване и глоба в размер на 120 000.00 лв., като на осн. чл. 59, ал. 1 НК е приспаднато предварителното му задържане, считано от 1.07.09 г. Съдът е отнел предмета на контрабандата и МПС, послужило за извършването й, и се е произнесъл по разноските и останалите веществени доказателства. С въззивното решение присъдата е изменена, като е намалено наказанието лишаване от свобода от дванадесет на ДЕСЕТ години, а наказанието глоба от 120 000.00 лв. на 80 000.00 лв. В останалата част е потвърдена. А. е осъден за разноските, направени за преводач. Доводите на защитата относно правната квалификация на деянието и наказанието дословно преповтарят тези от пледоарията пред апелативния съд. Въззивният съд е изпълнил задължението си по чл. 339, ал. 2 НПК и е развил и посочил основанията, поради което не е приел доводите, изложени в подкрепа на жалбата. И в двете насоки изводите са съобразени със закона, съдебната практика и целите на наказанието, поради което не следва да се преповтарят. По-голяма снизходителност от проявената от второинстанционния съд във връзка с искането за приложение на чл. 55, ал. 3 НК би била в противоречие с генералната превенция. В останалата си част доводите са насочени към необоснованост на съдебния акт, която не е основание за касационна проверка, като се вземе предвид, че подсъдимият изцяло е признал фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, възползвайки се от правилото на чл. 373, ал. 2 НПК наказанието му да бъде определено при условията на чл. 55 НК. Посочените в обвинителния акт факти водят до категоричния извод, че А. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им. При тези съображения жалбата е неоснователна и решението следва да се остави в сила. С оглед направените по делото пред настоящата инстанция разноски за преводач в размер на 100.00 лв. А. следва да бъде осъден да ги заплати. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,