Решение № 2111 от 15.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 263/2017 г.

Решение № 2111 от 15.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 263/2017 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" (ОДОП) - гр. С. при ЦУ на НАП против Решение № 6221/13.10.2016 г., постановено по адм. дело № 963/2016 г. по описа на Административен съд - С. град, с което е отменен Ревизионен акт № Р 22221215001137/26.10.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - С., в частта потвърдена с Решение № 12/07.01.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" (ОДОП) - С. при ЦУ на НАП и осъдена Дирекция "ОДОП" - С. да заплати на М. М. Г. съдебно-деловодни разноски в размер на 5 220 лева.

Касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че са установени всички предпоставки по чл. 19, ал. 2 от ДОПК за реализиране на имуществената отговорност на М. М. Г. за данъци и осигурителни вноски на "М И М Со" ООД и неправилно първоинстанционният съд приел недоказаност на причинно- следствената връзка между поведението на ревизираното лице и неизплатените публични задължения, както и че поведението на управителя на дружеството е единствената причина за несъбиране на публичните задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. Моли за отмяна на съдебното решение и потвърждаване на ревизионния акт, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответникът - М. М. Г., чрез процесуалния си представител адв. И. оспорва жалбата, като неоснователна и моли съдът да постанови решение, с което остави в сила оспореното решение, както и претендира разноски за касационното производство.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е частично основателна, по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - С. град (АССГ) е бил Ревизионен акт (РА) № Р 22221215001137/26.10.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - С., в частта потвърдена с Решение № 12/07.01.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП, с която на М. М. Г. са установени задължения общо в размер на 109 872,26 лева, ведно със съответните лихви.

Отговорността на ревизираното лице (РЛ) е ангажирана на основание чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ДОПК, в качеството му на управител на "М И М Со" ООД за формирани задължения на дружеството в периода 01.08.2011 г. до 26.09.2014 г. за задължителни осигурителни вноски (ДОО, ЗО, УПФ), за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за данъчни периоди от 01.11.2012 г. до 26.09.2014 г. и за ДДС за периоди от 01.08.2011 г. до 26.09.2014 г. общо в размер на 211 841,22 лева до размера на извършените плащания по лични сметки на М. М. Г. и съпругата му общо в размер на 109 872,26 лева, ведно със съответните лихви.

В хода на ревизията е установено, че капиталът на "М И М Со" ООД е в размер на 5 000 лева, разпределени в 50 дяла по 100 лева всеки, като М. М. Г. притежава 40 дяла, а останалите 10 дяла са собственост на Т. Р. Щ. от Швейцария, както и че с договор за покупко- продажба на дружествени дялове от 08.09.2014 г. М. М. Г. прехвърля собствените си 40 дяла на С. Й. С. за сумата от 4 000 лева, който договор е вписан на 19.09.2014 г.

Установено е също, че в периода 01.08.2011 г. до 26.09.2014 г. М. М. Г. е управител на "М И М Со" ООД, а след 26.09.2014 г., дружеството се представлява и управлява от С. Й. С.. За последния, органите по приходите са установили, че за периода 14.07.2014 г. - 12.01.2015 г. е бил назначен като общ работник в Общинско предприятие "Зелени системи" и след това до датата на издаване на РА, като работник полагане на пътни настилки в "Пътни строежи- В. Търново" АД.

По повод връчено ИПДПОЗЛ за представяне на търговска и счетоводна документация на РЛ не е представило информация и/или данни за състоянието на "М И М Со" ООД до датата на прехвърляне на дружествените му дялова, а такива не са представени и от самото дружеството или новия управител С. С., който е декларира, че не разполага с никакви документи, тъй като такива не са му предоставени при продажбата, нито от счетоводната къща, обслужвала дружеството през ревизирания период. Предвид непредставянето на доказателства за икономическата дейност и счетоводна отчетност и обективната невъзможност същите да бъдат изискани от собственика на капитала на дружеството, приходните органи са се позовали на данни от информационните регистри на НАП по подадени ГГД за ревизирания период. Установили са, че за периоди от 2011 г. до 2014 г. дружеството е имало възможност и финансов ресурс да извърши плащанията на задълженията му за данъци и осигурителни вноски. От получени отговори от търговски банки, в които главното задължено лице е имало разкрити банкови сметки е установено, че именно М. М. Г. е оперирал с тях, включително е осъществявал администриране на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски. Установено е, че за тези периоди М. М. Г. е захранвал личната си сметка от разплащателна сметка на дружеството, като извършените плащания на пари от сметка на дружеството по сметка на М. Г. и съпругата му за периода 2011 г. - 2014 г. са в общ размер на 109 872,26 лева при непогасени публични задължения на дружеството "М И М Со" ООД в общ размер на 145 402,37 лева - главница и 66 489,34 лева - лихва по данни от информационната система на НАП.

Въз основа на служебна бележка изх. № 25209-00001624/24.04.2015 г., издадена от директора на дирекция "Събиране" при ТД на НАП е установено, че има образувано производство по принудително изпълнение № 25209/2015 г. и наложени обезпечителни мерки върху имуществото на длъжника "М И М Со" ООД, като дружеството е подадено за вписване по списък № 2 на длъжниците в интернет без достатъчно имущество и не се явява при публичния изпълнител. Прието е, въз основа на писмо на публичен изпълнител, че запорираното имущество не може да послужи за принудително изпълнение, тъй като не е открито на адреса, на който е декларирано да се съхранява.

С обжалваното решение, АССГ е отменил издадения РА, в частта потвърдена с решението на директора на Дирекция "ОДОП" - С., в частта на установено задължение на М. М. Г. за главница в размер на 109 872,26 лева, ведно със съответните лихви и осъдил Дирекция "ОДОП" - С. да заплати на М. М. Г. направените съдебно- деловодни разноски в общ размер на 5 220 лева.

За да постанови този резултат съдът е приел, че РА е издаден от материалнокомпетентен орган, в установената писмена форма, при липса на съществени процесуални нарушения, но в нарушение на материалния закон.

АССГ е приел, че тежестта да докаже предпоставките за реализиране на отговорността по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ДОПК се носи от приходната администрация, а от доказателствата по делото не се установяват всички кумулативно предвидени предпоставки и по двете хипотези на чл. 19 ДОПК за реализиране на имуществената отговорност на РЛ за установените публични задължения на "М И М Со" ООД.

След анализ на събраните доказателства, АССГ е приел за безспорно установено, че М. М. Г. е бил управител на "М И М Со" ООД за периода от 01.08.2011 г. до 26.09.2014 г. и като такъв е разпоредил изплащането на парични средства от банковата сметка на "М И М Со" ООД по личната си сметка или по тази на съпругата му в общ размер на 109 872,26 лева, след като е бил наясно с непогасените публични задължения на дружеството за същия период в общ размер на 145 402,37 лева - главница и 66 489,34 лева - лихва, тъй като е подписвал декларации обр. 6 и СД по ДДС до 26.09.2014 г.

За да приеме липса на основание по чл. 19, ал. 2 от ДОПК за реализиране на имуществената отговорност на управителя на търговското дружество за неизплатени от дружеството публични вземания за данъци и осигурителни вноски, съдът е приел за недоказана причинно - следствена връзка между поведението на управителя по извършените плащания по личните му и тези на съпругата му банкови сметки и несъбирането на данъчните/осигурителните задължения на представляваното от него дружество, по съображения, че органите по приходите не са предприели всички необходими действия за събиране на публичните вземания от основния длъжник.

В тази насока, АССГ е посочил на първо место, че приходната администрация не е формирала констатация от кой момент е настъпила невъзможността задълженията на "М И М Со" ООД да бъдат събрани, а от там и от кой момент е възникнала солидарната отговорност на управителя за несъбраните публични задължения на дружеството, който факт счел от особенно значение за делото. На второ место е приел, че органите по приходите не са предприели всичко необходимо за събиране на вземанията от основния длъжник, тъй като съгласно приетото по делото заключение по назначена ССчЕ, дружеството имало несъбрани вземания от клиенти на стойност 52 391,62 лева по фактури за доставка, както и запорирано имущество по Постановление № 25 53 00 273/25.01.2012 г. /белодробен респиратор 2 бр, компресор за въздух, 655 бл. стерилни покривала и електроенцефалограф/ на стойност 132 845 лева. Приел е, че при липса на данни за правени проверки на имущество на дружеството от приходната администрация и образувано производството по принудително изпълнение /изп. дело № 25209/2015 г./ спрямо дружеството след ревизираният период, не може да се приеме, че поведението на РЛ е единствената причина за несъбирането на публичните вземания.

Решението е частично неправилно.

Настоящата инстанция счита, че в нарушение на материалния закон е отменен РА, в частта, с която на М. М. Г. са установени задължения за главница по чл. 19, ал. 2 ДОПК в общ размер на 109 872,26 лева, по следните съображения:

С разпоредбата на чл. 19 от ДОПК е създаден особен случай на лична имуществена отговорност на лица, управляващи задължени за данъци/ЗОВ - задължени лица по чл. 14, т. 1 и т. 2 от ДОПК. В нормата на чл. 19 от ДОПК са предвидени няколко хипотези за възникване на отговорността, като в случая с оглед доводите в касационната жалба спора се свежда до това налице ли са елементите на фактическия състав на хипотезата на чл. 19, ал. 2 от ДОПК.

Съгласно чл. 19, ал. 2 от ДОПК, в приложимата редакция ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 1.01.2006 г., управител или чл. на орган на управление, който недобросъвестно извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 или 2, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по- ниски от пазарните, вследствие на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са изплатени данъци или задължителни осигурителни вноски, отговаря за задължението до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото.

Правилно АССГ е приел, че тежестта да докаже предпоставките за реализиране на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК се носи от приходната администрация. Кумулативно необходимите предпоставки са:

• лицето да има качеството на управител или чл. на орган на управление на задължено лице по чл. 14, т. 1, и т. 2 ДОПК;

• да извърши плащания в пари или в натура от имуществото на задължено лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент;

• плащането да е извършено недобросъвестно;

• имуществото на задълженото лице е намаляло;

• в резултат на плащането, не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски;

Правилно АССГ е приел, че М. М. Г. има качеството на управител на "М И М Со" ООД в ревизирания период от 01.08.2011 г. до 26.09.2014 г., когато след продажба на дружествени дялове е вписан нов управител на дружеството - С. Й. С..

В случая не е било спорно, че РЛ е извършило плащания от банковата сметка на дружеството по лична негова сметка или такава на съпругата му в общ размер на 109 872,26 лева, но е поддържало недоказаност на изискването те да представляват скрито разпределение на печалба или дивидент. Настоящата инстанция счита тези доводи за неоснователни въз основа на определението по § 1, т. 5, б. "а" от ДР на ЗКПО относно "скрито разпределение на печалба": сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по т. 4, букви "а" и "б". Съгласно представените банкови извлечения като основание за превод на парични средства към личната сметка на РЛ и съпругата му са посочени захранване на сметка, т. е. при очевидна липса на връзка с осъществяваната основна стопанска дейност на дружеството по смисъла на § 1, т. 5, б. "а" от ДР на ЗКПО, а освен това сумите са превеждани по сметка на управителя, който наред с това е и съдружник в ТД и свързано с него лице, каквото е съпругата му. При тези данни, настоящата инстанция счита за доказана хипотезата на чл. 19, ал. 2, предл. 1 ДОПК - налице са плащания от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата.

При липса на легално определение на понятието, даденото от правната теория и съдебната практика тълкуване е, че добросъвестността винаги е свързана със знанието, а в случая то е относно наличието на възникнали данъчни задължения или такива за ЗОВ на ЮЛ.

Правилно АССГ е приел, че като е подписвал платежни документи, както и друга счетоводна и финансова документация - декларации обр. 6 и СД по ДДС, респ. оперирал със средствата на дружеството по банкови сметки, вкл. е осъществявал администриране на задълженията за данъци и ЗОВ, управителя Г. несъмнено е бил наясно, че главното задължено лице има изискуеми и непогасени публични задължения за данъци (ДДС и данъци върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения) и ЗОВ. Като управител на "М И М Со" ООД, Г. е извършил плащания към личната си сметка и по сметка на съпругата си - свързано лице общо в размер на 109 872,26 лева, при непогасени задължения на дружеството за данъци и ЗОВ в общ размер на 145 402,37 лева - главница и 66 489,34 лева - лихва. Посочените обстоятелства са достатъчни да обосноват недобросъвестност на Г. - същият е разполагал с пълна информация за имущественото и финансово състояние на дружеството и въпреки, че е знаел за съществуващите изискуеми и непогасени публични задължения на "М И М Со" ООД, целенасочено и упорито във времето е насочвал финансовите потоци на дружеството в лична полза и в полза на свързано с него лице. Добросъвестното управление на дейността на търговеца предполага целенасочени действия по упражняване на правата му (вкл. събиране на вземанията), респ. изпълнение на задълженията - в т. ч. погасяване на изискуемите публични такива. Упоритото поведение на управителя по непогасяване на публичните задължения на дружеството за ревизираните периоди от 01.08.2011 г. до 26.09.2014 г. за ДДС и от 01.11.2012 г. до 26.09.2014 г. за ЗОВ и данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения, не може да се квалифицира като добросъвестно, както правилно е приел решаващият съд.

В допълнение следва да се посочи, че поведението на ревизираното лице по прехвърляне на дружествените дялове по номинална стойност и на лице, което декларира, че не му е представена търговска и счетоводна документация на дружеството, чиито дружествени дялове купува са все действия, които навеждат на неговата недобросъвестност. Правилно първостепенният съд е приел за доказан и осъществен и този елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК.

В случая не е било спорно, че въпреки наличието по банкови сметки на дружеството на парични средства за обслужване на изискуемите публични задължения, в ревизирания период М. Г. не е разпоредил плащания към бюджета, а е насочвал средствата на дружеството към лични негови сметки и такива на съпругата му. Общата сума на изплатените средства по личните сметки на РЛ и съпругата му е 109 872,26 лева, при непогасени задължения на дружеството общо в размер на 211 841,22 лева, от които за данъци и ЗОВ в общ размер на 145 402,37 лева - главница и 66 489,34 лева - лихва. Несъмнено, в резултат на извършените разпоредителни действия със средства, несвързани с основната дейност на "М И М СО" ООД, е настъпило намаляване на имуществото на дружеството.

Спорен в настоящото производство е въпроса за наличието на последната предпоставка по чл. 19, ал. 2 ДОПК - в резултат на плащането, не са погасени задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски.

Принципно се споделя от настоящия съдебен състав, че в практиката на ВАС константно се възприема (след постановяване на решение № 2475 от 20.02.2013 г. по адм. д. № 7036/2012 г., VIII отд. на ВАС и решение № 2697 от 26.02.2013 г. по адм. д. № 7027/2012 г., VIII отд. на ВАС), че разпоредбата на чл. 19 от ДОПК изисква уникалност на каузалната връзка между поведението на управителя и несъбирането на данъчните задължения на представляваното дружество, т. е. посоченото поведение на управителя следва да е единствената причина за обсъжданата несъбираемост на публичните вземания. В случая, обаче такава връзка е доказана.

Ревизираното лице не е представило изискана му с ИПДПОЗЛ счетоводната и търговската информация. Такава не е представена и от новия управител, който е декларирал, че при покупката на дружествените дялове и при вписването му като управител не е получил такава документация. Предвид това поведение на РЛ и обективната невъзможност да се изискат доказателства от новия управител на дружеството или счетоводната къща, обслужвала дружеството, приходните органи не са имали друга възможност, освен да се позоват на данни от информационните регистри на НАП. След анализ на така намерената информация по ГДД, ревизорите са достигнали до извод, че дружеството е реализирало достатъчно приходи, позволяващи му да обслужва текущите си задължения за данъци и ЗОВ. Вместо това Г. е насочвал паричните потоци от стопанската дейност на дружеството в лична полза и такава на съпругата си. Безспорно също така е установено, че в края на ревизирания период, Г. е продал дружествените си дялове по номинална стойност от 4 000 лева. Документите за продажба на дружествените дялове също не са придружени с баланс на предприятието, нито е налице информация за имущественото и финансовото състояние на дружеството към този момент. Всички тези данни правилно са навели приходните органи на извод, че е налице причинно - следствена връзка между поведението на управителя и несъбирането на данъчните задължения на представляваното дружество. От една страна ревизираното лице не е оказало съдействие в хода на ревизията по представяне на документи относно финансовото състояние на дружеството, поради което не може да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение. От друга страна приходните органи са изследвали имущественото състояние на търговското дружество по налични публично-оповестени данни или чрез изискване на информация от други държавни органи. В хода на ревизията не е установено наличие на имущество, което да послужи за погасяване на публичните задължения на търговското дружество, тъй като е представена служебна бележка изх. № 25209-00001624/24.04.2015 г., издадена от директора на дирекция "Събиране" при ТД на НАП, от която се установява, че има образувано производство по принудително изпълнение № 25209/2015 г. и наложени обезпечителни мерки върху имуществото на длъжника "М И М Со" ООД, като дружеството е подадено за вписване по списък № 2 на длъжниците в интернет без достатъчно имущество и не се явява при публичния изпълнител. Наред с това е установено, че запорираното имущество по Постановление № 25 53 00 273/25.01.2012 г. /белодробен респиратор 2 бр, компресор за въздух, 655 бл. стерилни покривала и електроенцефалограф/ на стойност 132 845 лева не може да послужи за принудително изпълнение, тъй като не е открито на адреса, на който е декларирано да се съхранява.

Като допълнителен аргумент за липса на имущество, което да послужи за принудително събиране на установените на дружеството публични задължения, настоящата инстанция отчита факта, че Постановлението за налагане на обезпечителни мерки № 25 53 00 273 от 25.01.2012 г. е за обезпечаване на публични вземания на "М И М Со" ООД, установени по СД по ЗДДС за период от м. 08.2011 г. до м. 12.2011 г., а отговорността на РЛ е ангажирана за формирани задължения на дружеството за следващи периоди, както следва: за задължителни осигурителни вноски (ДОО, ЗО, УПФ), за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за данъчни периоди от 01.11.2012 г. до 26.09.2014 г. и за ДДС за периоди от 01.08.2011 г. до 26.09.2014 г. общо в размер на 211 841,22 лева, поради което наложените обезпечителни мерки с цитираното постановление не покриват и тези задължения на дружеството, за които е ангажирана имуществената отговорност на управителя за ревизирания период.

Необосновано първоинстанционния съд приема, че приходната администрация не е формирала констатация от кой момент е настъпила невъзможността задълженията на "М И М Со" ООД да бъдат събрани, а от там и от кой момент е възникнала солидарната отговорност на управителя за несъбраните публични задължения на дружеството.

Настоящата инстанция счита, че момента на възникване на солидарната отговорност на управителя е момента, в който извърши разпоредителните действия с имуществото на дружеството, който е по-късен от момента на възникване на публичните задължения на дружеството. В този смисъл, както в РД, така и в РА се съдържат подробни констатации за периода на захранване на личните сметки на управителя и съпругата му със парични средства на дружеството, поради което не е налице неяснота относно момента на възникване на солидарната отговорност на управителя за несъбраните публични задължения на дружеството за конкретно посочени данъчни периоди, които заедно с периода на извършените разпоредителни действия от управителя на дружеството са част от ревизирания период.

Необоснован е извода на първоинстанционния съд, че приходната администрация не е предприели всичко необходимо за събиране на вземанията от основния длъжник. Както се посочи по-горе, основния длъжник не разполага с имущество, което да послужи за принудително събиране на установените му публични задължения за ревизирания период. Това е установено в хода на настоящата ревизия въз основа на образувано производството по принудително изпълнение по изп. дело № 25209/2015 г. и не е опровергано с приетото по делото заключение по назначена ССчЕ, което само събира общата стойност на несъбраните вземания от клиенти на дружеството по фактури, представени в хода на съдебното производство и фактурната стойност на запорираното имущество с Постановлението за налагане на обезпечителни мерки от 25.01.2012 г., което имущество както се посочи по- горе не може да послужи за принудително събиране на установените на дружеството публични задължения през ревизирания период от 01.08.2011 г. до 26.09.2014 г. по причина, че обезпечава задължения за предходен период, а наред с това и не е открито на адреса, на който е следвало да се съхранява.

Съвкупната преценка на специфичните за казуса обстоятелства - целенасочено във времето поведение по плащания от управителя на ТД към личната му банкова сметка и тази на съпругата му, отчуждаване на дружествените дялове по номинална стойност и непредставянето на счетоводна и финансова документация от РЛ или от новия управител, който декларира, че не му е предоставена такава, предприетите действия от приходната администрация за принудително събиране на задълженията от основания длъжник и невъзможността същите да бъдат събрани по причина, че дружеството не разполага с имущество, което да послужи за принудително изпълнение, обосновава краен извод за поведение на управителя, което е единствената причина за несъбираемост на установените на дружеството публичните вземания.

Следователно са налице всички кумулативно необходими предпоставки за ангажиране отговорността на РЛ по реда на чл. 19, ал. 2 ДОПК. Като е приел обратното първоинстанционният съд е постановил решение в нарушение на материалния закон, което следва да бъде отменено досежно частта си, в която е отменен РА, с който в тежест на РЛ са установени задължения за данъци и ЗОВ до размера на извършените плащания от 109 872,26 лева. При изяснена фактическа обстановка, касационният съд се произнася по съществото на спора, приемайки, че в същата част на РА жалбата на лицето следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Въпреки законосъобразността на РА при наличие на предпоставките по чл. 19, ал. 1 ДОПК, отмяната му от първоинстанционния съд следва да се потвърди в една част за задължения, представляващи начислени лихви за забава върху установения размер на задължението с РА.

Задължението за лихви е вън от обхвата на солидарната отговорност по чл. 19 ДОПК. Отговорността по чл. 19, ал. 1 е частен случай на отговорност за чужди задължения, поради което разпоредбата следва да се тълкува стриктно. В нея е предвидена отговорност за несъбрани задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски, до размера на несъбраните задължения, но не и на лихвите върху тях. Задълженията за данъци са по т. 1 на ал. 2 на чл. 162 ДОПК, съдържаща изброяване на публичните държавни и общински вземания, а лихвите върху тях са по т. 9 на същия текст, т. е. става дума за различни публични държавни вземания. Като не е предвидено изрично, че отговорността по чл. 19, ал. 1 обхваща и лихвите върху установените, но не събрани публични вземания за данъци, такава отговорност на ревизираното лице е незаконосъобразно ангажирана.

Поради изложеното, първоинстанционното решение в частта, в която е уважена жалбата на ревизираното лице срещу процесния РА в частта, в която на задълженото лице са вменени задължения за лихви е законосъобразно и следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора, решението е частично неправилно и в частта за разноските.

Съобразно уважената част от жалбата, дължимите разноски за първоинстанционното производство за жалбоподателя М. М. Г., от общо направените такива в размер на 5 220 лева са 300 лева, поради което решението в частта, с която са му присъдени разноски над този размер до размера на 5 220 лева следва да се отмени.

В тежест на ответника по касация следва да се присъдят разноските на приходните органи за юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции, съразмерно отхвърлената част на жалбата - в размер общо на 7 256 лева.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, осмо отделение,