Решение № 2801 от 27.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6638/2012 г.

Решение № 2801 от 27.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6638/2012 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационни жалби, подадени от Комисията за защита на личните данни; Светослав Стефанов Кръстев, Божидарка Георгиева Кръстева и Стефан Стефанов Кръстев, тримата жив. в гр. Ботевград, срещу решение № 1188/05.03.2012 г. по адм. дело № 471/2012 г. на Административен съд - София - град /АССГ/, с което по жалба на община Ботевград е отменено решение № 4 -2009 г. от 01.12.2011 г. на Комисия за защита на личните данни /КЗЛД/ в частта му, с която е уважена жалбата на Светослав Кръстев, Божидарка Кръстева и Стефан Кръстев срещу община Ботевград и за нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗЗЛД ? е наложена имуществена санкция от 4500 лв. по чл. 38, ал. 2 във връзка с чл. 42, ал. 9 от ЗЗЛД. Касаторите поддържат, че обжалваното решение е неправилно - материално правно незаконосъобразно, необосновано и с вътрешно противоречиви мотиви, искат отмяната му и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на КЗЛД и разноските по делото в полза на касаторите - физически лица. Ответникът по касационна жалба - община Ботевград, представлявана от кмета на общината, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна - Столична община, представлявана от кмета на общината, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила. Останалите ответници по касационна жалба - Министерство на регионалното развитие и благоустройството; Министерство на вътрешните работи; Светослав Стефанов Кръстев, жив. в гр. София, не взимат становище по касационните жалби. Касационните жалби са процесуално допустима, като подадени в срок и от надлежни страни. Разгледани по същество са неоснователни. За да постанови обжалваното решение, АССГ е приел за установено, че производството пред КЗЛД е образувано по жалба на Светослав Стефанов Кръстев, Божидарка Георгиева Кръстева и Стефан Стефанов Кръстев, тримата жив. в гр. Ботевград, от 20.01.2009 г. Жалбата срещу община Ботевград е уважена за извършено нарушение на общината като администратор на лични данни по чл. 23, ал. 1 от ЗЗЛД през 2000 г., като е допуснала на 04.04.2000 г. Светослав Кръстев от гр. София да се снабди с дубликат на удостоверение за раждане на Светослав Кръстев от гр. Ботевград, съдържащ неговите лични данни и тези на родителите му - Божидарка Кръстева и Стефан Кръстев. Съдът е приел, че не е спазен 5 -годишния срок от извършване на нарушението по чл. 38, ал. 1 от ЗЗЛД, в който физическите лица могат да сезират КЗЛД за него и е отменил решението на КЗЛД в обжалваната му част като незаконосъобразно. Решението е правилно. Неотносими към мотивите на съдебното решение са доводите, свързани със спазването на едногодишния срок от узнаване на нарушението. АССГ е приел, че с решение № 6444/17.05.2010 г. по адм. дело № 4919/2009 г. на трето отделение на ВАС, с което е отменен мълчалив отказ на КЗЛД по същата жалба и преписката е върната за ново произнасяне, е приета дата за узнаване на нарушението - 20.01.2009 г., тоест жалбата до КЗЛД е в едногодишния срок от узнаването му от Светослав Кръстев, Божидарка Кръстева и Стефан Кръстев от гр. Ботевград. Съдът е направил обосновани фактически констатации и правилно е приложил разпоребата на чл. 38, ал. 1 от ЗЗЛД, съгласно която при нарушаване на правата му по този закон всяко физическо лице има право да сезира Комисията за защита на личните данни в едногодишен срок от узнаване на нарушението, но не по-късно от пет години от извършването му. Тоест независимо, че е спазен едногошния срок от узнаване на нарушението, след като от извършването му на 04.04.2000 г. са изминали повече от 5 години до подаване на жалбата до КЗЛД на 20.01.2009 г., жалбата до КЗЛД се явява просрочена и сезирането на КЗЛД срещу това нарушение на община Ботевград не е надлежно. Предвид изложеното съдът правилно е приел жалбата на община Ботевград за основателна изцяло, а не само по т. 3, както иска КЗЛД в касационната си жалба, тъй като при ненадлежно сезиране /след сроковете по чл. 38, ал. 1 от ЗЗЛД/ КЗЛД не може да се произнася и по квалфицирането на твърдените факти като нарушение, освен по санкционирането им. Неоснователно е позоваването на касаторите - физически лица на решението на ВАС по жалбата срещу мълчалив отказ относно констатирано в него по-късно от 2000 г. обработване на личните им данни от 2000 г. Предмет на обжалване пред АССГ е изричното произнасяне на КЗЛД след върщане на преписката, в чието решение единственото установено нарушение на община Ботевград е това от 2000 г. Производството пред АССГ е било само по жалба на общината и АССГ не може да влошава положението на жалбоподателя, установявайки факти за друго нарушение. Предвид изложеното АССГ е постановил правилно решение, в съответствие с доказателставата по делото и нормата на чл. 38, ал. 1 от ЗЗЛД. Решението следва да бъде оставено в сила, като с оглед изхода на делото не могат да бъдат присъдени претендираните от касаторите юрисконсултско възнаграждение и разноски по делото. На община Ботевград, представлявана от кмета на общината, следва да се присъдят 150 лева юрисконсултско възнаграждение за производството пред ВАС, платими от касаторите, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 144 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение