Решение № 11224 от 16.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4082/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториална дирекция /ТД/ Митница Бургас при Агенция Митници , чрез процесуален представител ст. юрисконсулт Димитров, против Решение 247/08.03.2023 г., постановено по адм. дело 1244/2022 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отменено Решение 32-176938 от 31.05.2022 г. на Директора на ТД Митница Бургас при Агенция Митници . В жалбата се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон и необоснованост, отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че административният орган правилно е приложил материалния закон, и обосновано спрямо събраните по делото доказателства, съставляващи всички те годен доказателствен материал, е установил действително платената цена на автомобила при продажбата му за износ с местоназначение митническата територия на Съюза, съобразно която е определил и митническата облагаема стойност на стоката на основание чл.70 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. към която на основание чл. 71 § 1 буква д) i) от Регламент (ЕС) 952/2013 г. са прибавени и транспортни разходи до мястото на въвеждане на митническата територия на Съюза, съответно произтичащите от това задължения за мито, ДДС и лихви за забава. Подробни съображения се излагат в касационната жалба, като се настоява за отмяна на съдебния акт с потвърждаване на оспорения индивидуален административен акт. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба П. Филев, чрез пълномощника адв. Трифонова, по съображения, изложени в представен писмен отговор, оспорва подадената касационна жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Бургас е Решение 32-176938 от 31.05.2022 г. на Директора на ТД Митница Бургас при Агенция Митници , с което на основание чл. 70, § 1 във вр. с чл. 70, § 1, буква д), подбуква i), чл. 77, § 1, буква а), § 2 и § 3, чл. 85, § 1, чл. 105, § 3 и § 4, чл. 114, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 и чл. 54 ал. 1, чл. 55 ал. 1, чл. 56, чл. 59 ал. 2, чл. 66 ал. 1 т. 2 във вр. с чл. 67 ал. 1, чл. 83 ал.1, от ЗДДС, е определена нова митническа и данъчна облагаема стойност на стока по МД с с MRN 20BG001007014706R5 от 21.01.2020 г., съответно нови размери на дължимото мито и ДДС, с датата на възникване на задълженията 21.01.2020 г., съответно са взети под отчет като дължими суми за доплащане: мито А00 в размер на 791,83 лева и ДДС в размер на 1 742,03 лева, ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на основание чл. 114, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 и чл. 59 ал. 2 от ЗДДС, с длъжник П. Филев. От фактическа страна съдът е приел за установено следното: На 21.01.2020 г. П. Филев е подал МД с MRN 20BG001007014706R5, по който начин е декларирало за поставяне под митнически режим допускане за свободно обращение на стока, описана в кл. 6/7 като употребяван пътнически автомобил катастрофирал, марка Ленд Роувър, брой места 5, цвят зелен, работен обем 2 000 куб.см., шаси [номер], с деклариран произход САЩ и условия на доставката FOB франко борд, като при оформянето на митническите декларации е използван методът на договорната стойност, дефиниран в чл. 70 от Регламент 952/2013. Представени са писмени доказателства споразумение за купувача, сертификат за собственост, документи за транспорта. По отношение правилността на операциите по допускането за свободно обращение на автомобили с държава на изпращане САЩ и Канада за периода 01.06.2019 г. 01.06.2021 г. със Заповед ЗТ2-1000-425/24.06.2021 г. на Директора на ТД Южна Морска (тогава сега с променено наименование на ТД Митница Бургас ,бел.моя) при Агенция Митници е разпоредено извършването на обобщен анали, за който е изготвен нарочен доклад рег. 32-208102 от 30.06.2021 г., в резултат на което със Заповед ЗТД 1000 451 от 06.07.2021 г. на Директора на ТД Южна Морска /тогава, сега Митница Бургас, бел. моя/ е разпоредено извършването на последващ контрол на декларирането по смисъла на чл. 84 ал. 1 т. 1 от ЗМ и на основание чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Вносителят е бил уведомен за започналата проверка, изискано е представянето на различни видове документи, удостоверяващи цената на сделката, като в дадения срок от страна на П. Филев не са депозирани такива, с обяснения, че не съхранява други документи. Отделно от това на с писмо рег. 32-401740 от 10.12.2021 г. П. Филев уведомен по смисъла на чл. 22 § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. за предстоящо издаване на неблагоприятно за него решение на митническия орган по повод декларирания внос, като подробно са изложени съображенията за това. Последвала е Докладна Записка рег. 32-175058 от 30.05.2022 г., в която са обобщение данните от проверката и се свеждат до това, че предвид липсата на доказателства, които да подкрепят точността на декларираната по МД цена (посочена в представената инвойс фактура), е извършена проверка в интернет сайт www.autoauction.io, в който са установили налични данни за продажбата именно на процесния употребяван пътнически автомобил (индивидуализиран с номер на шаси, пробег, състояние, и др.), като въз основа на подробен анализ на които е потвърдено, че не са на лице доказателства, които да обосноват точността на декларираната цена по МД, които изводи в обобщение са обосновани най-вече с липсата на доказателства за договорните условия по покупко-продажбата на автомобила; липсата на доказателства за начина на придобиването му от продавача; липсата на доказателства за включване в цената по инвойс фактурата на сумите, удостоверяващи печалба, или разходите за посредничество и/или такси от проведения аукцион и др. подобни, подлежащи на включване в МОС съгласно чл. 71 § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Въз основа на изложеното е прието, че продажната цена на автомобила е 7 800 USD (установената цена спрямо данните от интернет сайта за проведения аукцион) с левова равностойност 14 560,93 лева. По прилагайки чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 и чл. 71 от Регламент (ЕС) 952/2013, при установени транспортни разходи, невключени при декларирането в МОС, е изчислена нова митническа облагаема стойност на стоката, съответно са посечени и размери на мито и ДДС за доплащане. Идентично е съдържанието на този доклад и на изпратеното уведомление по смисъла на чл. 22 § 6 от Регламент 952/2013. Последвало е издавеното на оспореното Решение. В съдебното производство са приобщени доказателствата, събрани в хода на осъществения последващ контрол, вкл. и МД, ведно с придружаващите я документи по вноса, придружени с превод на български език. Въз основа на съвкупния анализ на така събрания доказателствен материал, съдът след като е сторил анализ на приложимото право, е приел че в тежест на митническите органи е да докажат твърдяните основателни съмнения, че декларираната МОС не съответства на реално заплатената или подлежаща на плащане цена на стоката, с която доказателствена тежест е прието, че същите не са се справили. Първостепенният съд се е аргументирал с това, че данните от коментирания интернет сайт не са достоверна, а и достатъчна информация, които да обосноват такъв извод. Тази информация не е официална и/или служебна, не е част от митническите информационни системи и данните не са събрани по надлежния ред, поради което е и негоден доказателствен материал, а други доказателства не са събрани. Отделно след анализ на данните от проведения аукцион съдът е приел, че същите не могат да се обвържат с доставката, в рамките на която именно вносителя е придобил разглеждания автомобил. Отречена е и тезата на митническия орган, че липсват доказателства относно точността на декларираната цена по МД, който извод е изведен на база писмените доказателства и заключението на вещото лице по допуснатата ССчЕ. При тези фактически установявания съдът е приел, че от една страна административният орган не се е справил с доказателствената тежест да установи наличието на основанията по чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година, както и че сама по себе си тази хипотеза изключва определянето на МОС по реда на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. и се следва преминаване към вторичните способи за определяне на митническата стойност на внесената стока, което не е сторено, с което е обоснована материалната незаконосъобразност на административния акт. Касационният съд намира изводите на АС Бургас за обосновани на фактите и обстоятелствата по делото и при правилно тълкуване и приложение на материалния закон. Действително митническата стойност на стоките във връзка с прилагането на Общата митническа тарифа и нетарифните мерки, установени от разпоредби на Съюза, уреждащи специфични области, отнасящи се до търговията със стоки, се определя в съответствие с чл. 70 и 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламент (ЕС) 952/2013 или МКС). Съгласно чл.70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл.71 и чл.72 от Регламент (ЕС) 952/2013. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. Както правилно е приел и първостепенния съд независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година (или само Регламента за изпълнение) дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена. Решението по дело С- 263/06, т. 52 Съдът на ЕС разяснява, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална при процедурата по чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане, то съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани, а изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл.70 от Регламент (ЕС) 952/2013 остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл.74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл.74, §2, букви от а до г , докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност. Именно към установяването на тези релевантни факти е била насочена и дейността на първостепенния съд, правилността и обосноваността на които изводи е и предмет на настоящия касационен контрол. Правилно първоинстанционният съд е приел и че тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения лежи върху митническите органи, а и е предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност и определянето й по реда на някой от вторичните методи, което разбира се не е сторено. Дори и да се приеме, тезата че всъщност митническите органи са оспорили достоверността на данните от приложената инвойс фактура, поради което са отхвърлили възможността посочената в нея цена да е реално заплатената или подлежаща на плащана такава за процесния автомобил при придобиването му с цел внос на територията на Европейския съюз по смисъла на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. и тя е тази постигната при аукциона, то противно на изложеното в касационната жалба напълно обосновани са изводите на първостепенния съд, че и с тази доказателствена тежест митническият орган не се е справил. Правилно е акцентирано върху обстоятелството, че всъщност данните, извлечени от интернет сайта, от една страна не могат да бъдат обвързани именно с покупко-продажбата в рамките на която П. Филев е придобил собствеността върху предмета на вноса, а от друга че съдържащата се в цитирания сайт информация не е част от митническите информационни системи, нито данните в нея са събрани по надлежния ред, за да могат да се ползват с доказателствена сила, имаща превес спрямо тази на представената фактура. Или обоснован е и изводът, че митническите органи необосновано са приели, че посочената в сайта продажна цена е договорната стойност на стоката по чл. 70, § 1 от МКС. По изложените съображения, настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороците посочени в касационната жалба и за това, като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно направено искане от процесуалния представител на ответника по делото, в полза на П. Филев следва да се присъдят сторените в настоящото производство разноски, в размер на 750 лева, платено възнаграждение за адвокатска защита, които следва да бъдат понесени от Агенция Митници, съгласно правилото на § 1 т. 6 от ДР на АПК. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,