Решение № 39 от 6.03.2012 г. на ВКС по н. д. № 3066/2011 г.

Решение № 39 от 6.03.2012 г. на ВКС по н. д. № 3066/2011 г., II н. о., НК, докладчик председателят Лидия Стоянова Производството е образувано по искането на основание чл. 423 НПК от защитника на осъдения М. А. М./М. С. М./ за възобновяване на нохд № 1126/2009 г. на Шуменския районен съд и нохд № 391/2010 г. на Шуменския окръжен съд и отмяна на решение № 96/14.07.2010 г. на основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Поддържа се, че делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от първониинстанционния съд, където е допуснато нарушението на процесуалните правила с разглеждането мув отсъствие на подсъдимия. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа, че не са налице основания за отмяна на съдебните актове по реда на възобновяването, защото на осъдения е било известно, че има образувано съдебно производство, както и защото не са налице предпоставките по чл. 423, ал. 5 НПК. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и намира: Шуменският окръжен съд с решение № 96/14.07.2010 г. е потвърдил присъда № 627/2010 г., с която подсъдимият М./М./ е признат за виновен и осъден за извършено престъпление по чл. 215, ал. 2, т. 4 пр. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. А вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК на шест месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което наказание е определено съгласно разпоредбите на чл. 61, т. 2 вр. чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС. Оправдан е по първоначалното обвинение по чл. 196 НК. Делото е образувано в първоинстанционния съд по внесен обвинителен акт и е насрочено за разглеждане. Независимо, че подсъдимият не е бил в България, след уведомяването му за образуваното съдебно производство се е явил в районния съд и е заявил в писмена молба, че е получил обвинителен акт и че желае делото да се разгледа в негово отсъствие, тъй като поради изтичане на разрешения му отпуск следва да се върне на работа в Кралство Нидерландия. И двете инстанции по същество са разгледали делото в отсъствие на подсъдимия, но при стриктно спазване на предвидените в НПК правила за провеждане на съдебно производство в отсъствие на подсъдимия. Разгледани по този начин фактите по делата обосновават извода, че искането за възобновяване на наказателното дело на основанието по чл. 423, ал. 1 НПК не следва да бъде уважено. От данните по делото обаче се установява, че по повод направено искане от държавната прокуратура към Окръжен съд на Амстердам, направено след получаване на Европейската заповед за арест на осъдения от прокурор на прокуратурата на Република България е заявено писмено, че в конкретния случай са налице гаранции, че след предаването на М. на надлежните органи на Република България по негово искане ще получи възможност за нов наказателен процес. Това е и основанието заповедта да бъде изпълнена и на 23.11.2011 г. е осъществено фактическото приемане от нидерландските власти. Изложеното налага извода, че са налице предпоставките на чл. 423, ал. 5 НПК, поради което делото следва да се възобнови, без да се преценява дали осъденото лице е знаело за съдебното производство срещу него. Затова и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 вр. чл. 423, ал. 5 вр. ал. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение