Решение № 4597 от 8.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16465/2009 г.

Решение № 4597 от 8.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16465/2009 г., II о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Борислав Милчев Славков от гр. София и Ирина Стаменова Менчева от с. Иваняне срещу решение № 52 от 4.11.2009 г. по адм. дело № 7560/2008 г. на Административен съд, София град, като са изложени доводи за неговата незаконосъобразност и неправилност. От ответниците по касационната жалба Георги Александров и Емилия Александрова чрез техния процесуален представител е изразено становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът по касационната жалба началника на Столична РДНСК не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователността на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Върховният административен съд, второ отделение в настоящия състав обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното: С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на Борислав Славков и Ирина Менчева против заповед № ДК-02-СО-157 от 17.10.2008 г. на началника на Столична РДНСК. Със същата заповед е наредено на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ премахване на незаконен строеж, представляващ "Масивна плътна ограда с височина около 2,30 м.", изгладена между УПИ, п. ХVII-89 и УПИ, п. ХVIII-88, кв. 19а по плана на с. Иваняне на територията на район "Банкя", като се възстанови оградата с височина до 2,20 м., съобразно издадено от главния архитект разрешение за строеж № 11 от 28.03.2007 г. За да постанови съдебния си акт, съдът е обсъдил всички относими за спора факти, както и доводите изложени в жалбата, с която е сезиран. Установява се, че административнопроизводствените правила при издаването на оспорената заповед не са нарушени и заповедта е издадена от компетентния орган. При съдебния контрол за законосъобразността на акта се установява, че изложените фактически основания са в съответствие с посочените от административния орган правни основания. По делото е изслушана единична и тройна съдебно-техническа експертиза, като съдът е кредитирал заключението на последната. Изслушана е и съдебно-геодезическа експертиза, което заключение на вещото лице не е оспорено от страните и е прието от съда като компетентно. Установява се, че е издадено разрешение за строеж № 11 от 28.03.2007 г. на главния архитект на район "Банкя" за ограда с височина до 2,20 м., но процесната ограда е изградена с отклонения във височината й, като в различните й части то е от 0,02м. до 0,12 м. Установява се, че денивелация по протежението на оградата и между двата съседни терена няма, тъй като теренът е почти равен, поради което не се доказва твърдението на жалбоподателя, че отклоненията във височината на оградата се дължат на денивелацията на терена. След като се установява, че строежът е изграден в отклонение с издадените строителни книжа, то се налага извода до който е стигнал съда, за законосъобразност на оспорената заповед и допуснати нарушения от жалбоподателите на цитираната в заповедта правни норми от ЗУТ. Изводът на първоинстанционния съд не се опровергава пред настоящата инстанция, поради което обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, който е благоприятен за ответниците в настоящото производство Георги Александров и Емилия Александрова на същите следва да се присъдят направените пред настоящата инстанция деловодни разноски. Видно от представените по делото договори за правна защита и съдействие и пълномощни, същите са се представлявали пред настоящата инстанция от адв. Онцова и всеки един от тях е заплатил по 350 лв., адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство пред ВАС. Искането за присъждане на разноски е основателно и доказано, същото е направено своевременно пред настоящата инстанция, поради което следва да се уважи общо за сумата 700 лв., дължима от касаторите. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение