Решение № 16577 от 15.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7304/2011 г.

Решение № 16577 от 15.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7304/2011 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Плевен, подадена против решение № 201/20.04.2011 г. по административно дело № 9/2011 г. на Административен съд - Плевен, с което съдът е отменил решение № 51/11.12.2010 г., издадено от касатора и потвърденото с него разпореждане № 1037/20.10.2010 г. на началник отдел КПК към ТП на НОИ в частта му, в която е наредено възстановяване на получено парично обезщетение от Силвия Николаева Захариева, от гр. Плевен за периода 13.10.2009 г. - 1.02.2010 г. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 53, ал. 4 от КСО и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, Силвия Николова Захариева, от гр. Плевен не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. Предмет на контрол пред първоинстанционния съд е решение № 51/11.12.2010 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Плевен, с което е потвърдено разпореждане № 1037/20.10.2010 г. на началник отдел КПК при ТП на НОИ досежно разпореденото възстановяване от Силвия Николова Захариева на сумата от 1556,35 лева, представляваща неправомерно получено обезщетение за отглеждане на дете до двегодишна възраст през времето, когато е било настанено в детско заведение - от 20.07.2009 г. до 1.02.2010 г. и лихви в размер на 167,24 лева. С обжалваното съдебно решение съдът е отменил оспорения административен акт и потвърденото с него разпореждане в частта му, с която е разпоредено възстановяване на получено парично обезщетение за периода 13.10.2009 г. - 1.02.2010 г. и е върнал преписката на административния орган за произнасяне съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона. Присъдил е разноски по компенсация. Релевантните по спора факти сочат, че детето на Силвия Николова Захариева, Натали Миленова Захариева е било настанено в Детска ясла "Латинка" - гр. Плевен на 20.07.2009 г., но по здравословни причини е било изписано на 12.10.2009 г. и от тогава не е посещавало детското заведение. За периода 20.07.2009 г. - 1.02.2010 г. майката е ползвала отпуск по чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда и не е подала декларация за промяна на обстоятелствата. При така възприетите факти, съдът обосновано е приел, че след изписването на детето от детската ясла е преустановено настаняването като фактическо състояние. Този извод се подкрепя от приетите като доказателства по делото приходни квитанции за заплащане на месечна такса, присъствен журнал и удостоверения от книгите за постъпване и напускане на децата, посещавали детското заведение. С факта на прекратяване на настаняването е преустановен неговия правоизключващ ефект по отношение правото за получаване на парично обезщетение за отглеждане на малко дете. Законосъобразно съдът е приел, че майката дължи възстановяване само на получените без основание суми по чл. 53, ал. 4 от КСО за периода на настаняване на детето в детското заведение. Съобразявайки решението по спора, административният съд е присъдил съответстващите се разноски, прилагайки точно разпоредбата на чл. 143 от АПК и извършвайки компенсация. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,