Решение № 5262 от 25.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 323 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на Инспектората към Висшия съдебен съвет чрез процесуален представител Д. Кирилова против решение по т. 2 от протокол 44 от дистанционното заседание чрез видеоконферентна връзка на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ПК на ВСС), проведено на 29.11.2023 г., с което не налага дисциплинарно наказание на Р. Желева - прокурор в Окръжна прокуратура Добрич по предложение с вх. рег. индекс ВСС-5425/11.07.2022 г. от Инспектората към Висшия съдебен съвет. В жалбата твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно поради наличие на основанията по чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК. Аргументира се, че административният орган незаконосъобразно e приел, че прокурор Желева не е извършила нарушението по чл. 307, ал. 3, т. 3 ЗСВ, вр. с чл. 175к, ал. 4 ЗСВ. Счита, че е нарушила почтеността и благоприличието по смисъла на етичните правила, установени за магистратите и с това си поведение, предвид влязлата в сила осъдителна присъда, е уронила престижа на съдебната власт. Обосновава доводите си за незаконосъобразност на оспорения административен акт с обстоятелството, че по същество наказателното и дисциплинарното производство са две отделни и независими едно от друго производства. В този смисъл се позовава на разпоредбата на чл. 307, ал. 6 ЗСВ, според която дисциплинарната отговорност се налага независимо от гражданската, административнонаказателната и наказателната отговорност, ако такава отговорност се предвижда, както и на мотивите на Тълкувателно решение 3 от 22.12.2015 г. на ОСНК на ВКС по тълк. д. 3/2015 г., и на Тълкувателно решение 4/06.02.2018 г. на ОСНК на ВКС по т. д. 4/2017 г. Жалбоподателят изтъква, че административният орган, издал оспорения пред съда акт, не съобразил обстоятелството, че престъпното деяние е извършено именно от прокурор, който по закон упражнява надзор за законност и на това основание поведението му също било морално укоримо. По същество моли съдът да отмени обжалвания административен акт и да върне преписката на ПК на ВСС за ново разглеждане и налагане на дисциплинарно наказание, за извършено от Р. Желева прокурор в ОП Добрич дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 във вр. с чл. 175к, ал. 4 ЗСВ. Ответникът - Висшият прокурорски съвет, на който функциите се изпълняват от Прокурорска колегия на Висш съдебен съвет, на основание § 23, ал. 2 от Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, обнародван в Държавен вестник, бр. 106 от 22 декември 2023 г. и § 31 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за съдебната власт, обнародвани в Държавен вестник, брой 18 от 01.03.2024 г., изразява становище за неоснователност на първоинстанционната жалба, поради което да се отхвърли. Заинтересованата страна Р. Желева не изразява становище по жалбата. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като обсъди поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, приема следното: Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения 14 - дневен преклузивен срок по чл. 323, ал. 1 ЗСВ, от активно легитимирано за това лице, което е вносител на предложението за налагане на дисциплинарно наказание, при наличие на правен интерес, срещу решението по т. 2.1. (част от диспозитива на т. 2) обективирано в пълния стенографски протокол 44 от заседание на ПК на ВСС проведено на 29.11.2023 г. От относимите за правния спор доказателства се установява, че производството по налагане на дисциплинарно наказание на Р. Желева е започнало на основание чл. 312, ал. 1, т. 3 ЗСВ по предложение на Инспектората към Висшия съдебен съвет с рег. индекс СР-17-470/11.07.2022 г. по описа на ВСС. В предложението се съдържа изложение относно поведението на магистрата по повод влязлата в сила присъда по т. 2. и т. 3 от същото, с което за извършено престъпление по чл. 290, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК) на Желева се налага пробация. По-конкретно, в предложението е отразено, че след проверка от ИВСС е установено, че с присъда от 26.03.2019 г. по нохд 3074/2018 г. на Специализирания наказателен съд (СНС) Р. Желева е призната за невиновна в това, че на 30.06.2012 г. в гр. Добрич, като длъжностно лице прокурор в Окръжна прокуратура Добрич, използвала своето служебно положение представила се на полицай Стоев и Стоянов от група Охрана на обществения ред на сектор Охранителна полиция към Първо РУ Полиция Добрич, че е прокурор, за да набави за другиго Ж. Желев неин съпруг, противозаконна облага да бъде преустановена извършваната по същото време и на същото място от органите на МВР полицейска проверка на Ж. Желев по повод възникнало в полицейските служители съмнение, че същият управлява МПС Фиат Дукато след употреба на алкохол и за да не бъде санкциониран по Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Дисциплинарно привлечената е оправдана на основание чл. 304 НПК по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 283, предложение второ НК. С присъдата Р. Желева е призната за виновна за това, че на 31.10.2012 г. в гр. Разград, пред надлежен орган на властта (орган на досъдебното производство) разследващ полицай, като свидетел по ДП по описа на ОД на МВР Разград, устно и съзнателно е потвърдила неистина. На 22.01.2013 г. в гр. Варна, в сградата на Административен съд Варна, пред съдебния състав, като свидетел по адм. дело 4203/2012 г., устно и съзнателно е потвърдила неистина; на 04.06.2013 г. в гр. Добрич, в сградата на Районен съд Добрич, пред съдебния състав и съдебни заседатели, като свидетел по нохд 1972/2012 г., устно и съзнателно е потвърдила неистина. На основание чл. 290, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. б НК, на Р. Желева е наложено наказание пробация с пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца. С Решение 45 от 22.11.2019 г. по внохд 230/2019 г. на АСНС, срокът на пробационните мерки е увеличен. С Решение от 01.07.2020 г. по кнд 50/2020 г. на ВКС, решението на АСНС е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. При повторно разглеждане на делото, на 17.03.2021 г. е постановено Решение 260005/21 г. на АСНС по внохд 332/2020 г., с което първоинстанционната присъда е изменена, като подсъдимата е частично оправдана за това, че устно и съзнателно е потвърдила неистина, чрез конкретни изявления. По протест на прокурор от АСП и касационна жалба на Р. Желева и нейния защитник, е образувано кнд 463/2021 г. по описа на ВКС. С Решение 60131/18.03.2022 г., тричленният състав е изменил Решение 260005 от 17.03.2021 г. по внохд 332/2020 на АСНС, като Р. Желева е оправдана по част от обвиненията, че е потвърдила неистина. Инспекторатът към ВСС е констатирал, че са налице основания за образуване на дисциплинарно производство, поради това, че Р. Желева с действията, които представляват престъпление по смисъла на чл. 290, ал.1 НК, е накърнила престижа на съдебната власт. Нарушени са правилата на чл. 5.3, 5.5, 5.6, 5.7 и 5.8 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати (КЕПБМ, сега отменен), довели до увреждане репутацията на проверяваното лице в обществото като прокурор, представител на съдебната власт, а и оттам, до накърняване престижна на съдебната власт, в частта, в която лицето е признато за виновно, че е извършило състава на престъплението лъжесвидетелстване. Предложението на ИВСС е да се образува дисциплинарно производство за налагане на съответно на тежестта на нарушението наказание, като нарушението е по чл. 307, ал. 3, т. 3 във връзка с чл. 175к, ал. 4 ЗСВ и на основание чл. 311, т. 2 ЗСВ да й наложи наказание съответно на тежестта на нарушението. Посочено е, че нарушението е извършено в периода 31.10.2012 г. 04.06.2013 г., но съгласно чл. 310, ал. 4 ЗСВ при дисциплинарно нарушение, което е и престъпление, установено с влязла в сила присъда, предвидените в чл. 310, ал. 1 от ЗСВ давностни срокове за наказване 6 месеца от откриването, но не по-късно от 3 години от извършване на нарушението, започват да текат от датата на влизане в сила на присъдата. Тези срокове ИВСС счита, че по отношение на прокурор Желева не са изтекли, тъй като присъдата е влязла в сила на 18.03.2022 г. На основание чл. 320, ал. 1 ЗСВ преписката по дисциплинарното дело е внесена от Главния прокурор за разглеждане от ПК на ВСС, в проведеното заседание. Дисциплинарното производство е образувано с решение на ПК на ВСС по т. 2 от протокол 24/28.06.2023 г., на основание чл. 316, ал. 1 ЗСВ, по предложение с вх. peг. индекс ВСС- 5425/11.07.2022 г. от Инспектората към Висшия съдебен съвет. Предложението е било окомплектовано с посочените по-горе копия на съдебни актове, представени и в открито съдебно заседание на 04.04.2024 г. по настоящото дело. С решение по т. 2.1. от дистанционното заседание чрез видеоконферентна връзка на ПК на ВСС, проведено на 28.06.2023 г., на основание чл. 316, ал. 1 ЗСВ ПК на ВСС образува дисциплинарно производство, за налагане на дисциплинарно наказание на Р. Желева прокурор в ОП Добрич и по т. 2.2. избира дисциплинарен състав. По преписката е образувано дисциплинарно дело 8/2023 г. по описа на ВСС. В изпълнение на изискванията на чл. 316, ал. 7 ЗСВ, на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице са изпратени копие от предложението на ИВСС за образуване на дисциплинарно производство, ведно с приложенията към него и извлечение от протокол 24/28.06.2023 г. от заседание на ПК на ВСС, като е предоставена възможност да направи възражения и да посочи доказателства. От привлеченото към дисциплинарна отговорност лице на 14.07.2023 г. във Висшия съдебен съвет са постъпили писмени възражения с peг. индекс ВСС- 5425/14.07.2023 г. по описа на ВСС. Р. Желева поддържа в тях, че няма безспорни доказателства, че с поведението си е уронила престижа на съдебната власт. Изтъква, че не е извършила вмененото й престъпление по чл. 290, ал. 1 НК (за което има влязла в сила осъдителна присъда). Счита за недоказан твърдения от ИВСС факт, че уронила престижа на съдебната власт, предвид посочените от институцията медийни публикации. Приложените по преписката статии от местни медии, не отразявали негативното отношение на гражданите към съдебната система. Моли, с оглед доводите на ИВСС за извършеното от нея дисциплинарно нарушение, административнонаказващият орган да се съобрази с обстоятелството, че от встъпването й в длъжност като магистрат до настоящия момент срещу нея не е имало подадени жалби и сигнали за допуснато поведение в разрез с етичните правила на магистрата; че по никакъв начин не е компрометирала в обществото доброто име на професията; че винаги се е отнасяла с необходимото уважение към колегите си магистрати и други юристи и пр. Видно от постъпилото на 18.08.2023 г. писмо от Л. Кабзималска - инспектор в Инспектората към ВСС, с peг. индекс ВСС-5425/18.08.2023 г., (изх. СР-17-390/15.08.2023 г.), ИВСС не възразява да се даде ход на дисциплинарното производство и поддържа вече направеното предложение за налагане на дисциплинарно наказание на прокурор Р. Желева, за извършено нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 във вр. с чл. 175к, ал. 4 ЗСВ. На основание чл. 317, ал.1 ЗСВ Р. Желева е уведомена, за насрочено заседание на дисциплинарния състав на 19.09.2023 г., пренасрочено за 10.10.2023 г. На проведеното заседание по дисциплинарното дело привлеченото към дисциплинарна отговорност лице не се явява. От дисциплинарния състав са приобщени към материалните по дисциплинарното дело и допълнителни писмени доказателства във връзка с атестиране на прокурор Желева, писма и справки изпратени от инспектората на ИВСС, от административния ръководител на Окръжна прокуратура Добрич и от административния ръководител на Апелативна прокуратура Варна. Към дисциплинарното дело са приобщени и медийни публикации (намиращи се на л. 61-87 от дисциплинарното дело), а именно в: Pronewsdobrich.bg; Inews.bg; BGdnes.bg; TVN.bg; Novini247.com; Mediapool.bg; 24chasa.bg; News.lex.bg. От приложените доказателства се установява, че с решение по т. 2 от протокол 31 от 14.09.2022 г., ПК на ВСС е отказала да образува дисциплинарно производство по направеното от ИВСС предложение за налагане на дисциплинарно наказание на Р. Желева. В срока за обжалване, срещу този административен акт е подадена жалба от ИВСС до Върховния административен съд и е образувано адм. дело 9617/2022 г. Съгласно чл. 310, ал. 5, т. 2 ЗСВ, сроковете по ал. 1 не текат, когато е обжалван отказ за образуване на дисциплинарно производство - до произнасяне на компетентния орган. При тези обстоятелства, към дата 14.09.2022 г. шестмесечният давностен срок за образуване на дисциплинарно производство е спрял да тече. С Определение 9843/03.11.2022 г. по адм. дело 9617/2022 г., Върховният административен съд е отменил решение по т. 2 от протокол 31 от заседанието на ПК на ВСС, проведено на 14.09.2022 г. и е върнал преписката на административния орган за продължаване на производството чрез извършване на дължимите административнопроизводствени действия, съобразно указанията по прилагане на закона, дадени в мотивите на определението. С решение по т. 1.1 от протокол 22 от 29.11.2022 г. на Комисия Дисциплинарна дейност и взаимодействие с ИВСС към ПК на ВСС, цитираното Определение 9843/03.11.2022 г. по адм. дело 9617/2022 г. по описа на ВАС е внесено в заседание на административния орган за сведение. С решение по т. 1. 2. е предложено на ПК на ВСС на основание чл. 316, ал. 1 ЗСВ, да образува дисциплинарно производство за налагане на дисциплинарно наказание на Р. Желева, а с решение по т. 1.3 е предложено на основание чл. 316, ал. 3 ЗСВ, ПК на ВСС да избере чрез жребий дисциплинарен състав и председател на състава, който да е и докладчик. В резултат на изложената фактическа обстановка, предложението за образуване на дисциплинарно производство е разгледано на заседание на ПК на ВСС, проведено на 30.11.2022 г., от която дата е започнал да тече отново срокът по чл. 310, ал. 4 във връзка с ал. 1 ЗСВ. С решение по т. 12 от протокол 44 от заседание на ПК на ВСС, проведено на 30.11.2022 г., отново не е образувано дисциплинарно производство срещу прокурор Р. Желева по направеното от ИВСС предложение. В срока за обжалване, срещу последно посочения административен акт е подадена жалба от ИВСС до Върховния административен съд, като е образувано адм. дело 24/2023 г. Предвид изложеното, на основание чл. 310, ал. 5, т. 2 ЗСВ, към дата 30.11.2022 г. шестмесечният давностен срок за образуване на дисциплинарно производство по чл. 310, ал. 1 ЗСВ отново е спрял да тече. С Определение 5157/16.05.2023 г., постановено по адм. дело 24/2023 г. по описа на ВАС, шесто отделение, съдът е отменил решението по т. 12 от протокол 44 от заседание на ПК на ВСС, проведено на 30.11.2022 г., с което не е образувано дисциплинарно производство срещу прокурор Р. Желева и е изпратил делото като преписката на ПК на ВСС за продължаване на административнопроизводствените действия по предложението на ИВСС - за изпълнение. Определението на ВАС е влязло в сила на 30.05.2023 г. Преписката е разгледана повторно от ПК на ВСС в заседание, проведено на 28.06.2023 г., от която дата спрелите на основание чл. 310, ал. 5, т. 2 ЗСВ срокове по чл. 310, ал. 1 ЗСВ отново са продължили да текат, като с решение на ПК на ВСС по т. 2 от протокол 24 от 28.06.2023 г., на основание чл. 316. ал. 1 ЗСВ е образувано настоящото дисциплинарно производство. При тези данни, към 28.06.2023 г. - датата на образуване на дисциплинарното производство, не са изтекли приложимите в случая срокове по чл. 310, ал. 4, вр. с ал. 1 ЗСВ. Приложима е именно давността по чл. 310, ал. 4 ЗСВ, тъй като при дисциплинарно нарушение, което е и престъпление, установено с влязла в сила присъда, сроковете по ал. 1 започват да текат от влизането в сила на присъдата. Жалбата на ИВСС срещу решението по т. 2, в частта по т.2.1. от протокол 44 от дистанционното заседание чрез видеоконферентна връзка на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 29.11.2023 г., с което не налага дисциплинарно наказание на Р. Желева - прокурор в Окръжна прокуратура Добрич по предложение с вх. рег. Индекс ВСС-5425/11.07.2022 г. от Инспектората към Висшия съдебен съвет, е основателна. В съответствие с нормата на чл. 320, ал. 3 ЗСВ ПК на ВСС след като е разгледала решението на дисциплинарния състав по дисциплинарно дело 8/2023 г. е приела решение, след проведено явно гласуване, да не наложи наказание на магистрата. Обжалваното решение на ПК на ВСС е издадено от компетентен административен орган в рамките на законово установените му правомощия, прието е със следващия се кворум и мнозинство, предвид разпоредбата на чл. 320, ал.3 ЗСВ. Решението по т. 2.1. от протокол 44 от заседание на ПК на ВСС от 29.11.2023 г. съответства на изискването за форма на акта, същото е мотивирано, като за мотиви, обосноваващи дисциплинарна ненаказуемост на магистрата следва да се приемат изказванията на членовете на ПК на ВСС и съобразно нормата на чл. 320, ал.7 ЗСВ. Съгласно текста на последно цитираната разпоредба решението на ПК на ВСС по чл. 320, ал. 3 ЗСВ се мотивира. Доколкото предложението на дисциплинарния състав да не налага дисциплинарно наказание на прокурор Р. Желева е прието от членовете на ПК на ВСС, като мотиви на акта и на основание чл. 320, ал. 7 ЗСВ, се смятат и мотивите на решението на дисциплинарния състав, когато предложението му бъде прието, както и изказаните съображения от членовете на съответната колегия или на пленума на Висшия съдебен съвет. В конкретния казус органът е изложил мотиви, които обаче не обосновават ненаказуемостта на извършеното от прокурор Желева дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 ЗСВ, съображения, за което съдът ще изложи по-долу при разглеждане на основанието по чл. 146, т. 4 АПК. Във връзка със спазването на съдопроизводствените правила при издаване на оспореното пред съда решение, съдебният състав намира, че административният орган е изпълнил предвиденото в чл. 310, ал. 4 (ред. ДВ, бр. 11 от 2020 г.) относно образуване на дисциплинарното производство. Поведението на магистрата, което е квалифицирано като престъпление, е преценено от ИВСС като действие, с което Желева е накърнила престижа на съдебната власт. Касае се за действия, които са в разрез с морално-етичните норми и възприятия на обществото, касателно поведението на магистратите и тяхното разбиране за благоприличие, чест и достойнство. Спазени са и административнопроизводствените разпоредби на ЗСВ, гарантиращи участие на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице в образуваното дисциплинарно производство и осигуряващи му ефективни способи за правото му на защита. При постановяване на оспорения административен акт органът е нарушил разпоредбите на чл. 307, ал. 1 и чл. 309 ЗСВ, като е приел, че деянието, което е извършила Желева, за което е осъдена и с влязла в сила присъда, не осъществява състава на дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 ЗСВ. Цитираната разпоредба в относимата й законова редакция (изм. - ДВ, бр. 84 от 2023 г.) предвижда, че на съдия, прокурор и следовател, на член на Висшия съдебен съвет, на административните ръководители на съда, прокуратурата и следствието и на техните заместници се налага дисциплинарно наказание за извършено дисциплинарно нарушение - действие или бездействие, включително нарушаване на Кодекса за етично поведение на българските съдии, съответно Кодекса за етично поведение на българските прокурори и следователи, което накърнява престижа на съдебната власт. За пълнота следва да се посочи, че новият Кодекс за етично поведение на българските съдии се приема на основание чл. 30, ал. 2, т. 23 ЗСВ с решение на Съдийската колегия на ВСС по Протокол 34/24.10.2023 г. и е одобрен с решение на Пленума на ВСС по Протокол 30/30.10.2023 г., а новият Кодекс за етично поведение на българските прокурори и следователи е приет на основание чл. 30, ал. 5, т. 23 ЗСВ с решение на Прокурорската колегия на ВСС по Протокол 39/25.10.2023 г. и е одобрен с решение на Пленума на ВСС по Протокол 30/30.10.2023 г., Според нормите на КЕПБМ, относим към датата на предложението на ИВСС от 11.07.2022 г. в посочените точки 5.3., 5.5., 5.6, 5.7 и 5.8, за поведението на магистрата съществуват следните забрани: По-конкретно, по т. 5.3, магистратът трябва да избягва действия и постъпки, явяващи се в разрез с утвърдените в обществото разбирания за благоприличие; съгласно т. 5.5, с личното си поведение и чувство за отговорност в служебната и извънслужебната си дейност магистратът трябва да дава пример за висок морал и почтеност; съгласно т.5.6 магистратът следва да се въздържа от всякакви действия, които биха могли да компрометират честта му в професията и обществото; съгласно т. 5.7, магистратът трябва да е с безукорна репутация, а според т.5.8, магистратът трябва да е последователен и неотклонен при спазване на правните и етични норми. Всички морални норми, включително съдържащите се в КЕПБМ, а по настоящем и в Кодекс за етично поведение на българските прокурори и следователи, са с висока степен на абстрактност. Съдържанието им е израз на фактически, установени в обществото общоприети правила за поведение, гарантиращи защитата на онези ценности, които на дадения етап от своето развитие обществото е приело за значими. С оглед конкретиката на настоящия казус основателно жалбоподателят изтъква, че извършеното от Желева престъпление е и дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 3 ЗСВ. Неоснователни са аргументите в първоинстанционната жалба, че изминалият период от 10 години от извършване на деянието до влизане в сила на осъдителната присъда, е достатъчен за да се поправи лицето и да се изпълнят превенциите на наказанието. Следва да бъде посочено, че до влизане в сила на осъдителната присъда за Желева е действала презумпцията за невиновност, поради което специалните превенции на наказанието не са настъпили, предвид на това, че за посочения период тя все още не е осъдена с влязла в сила присъда за извършеното престъпление по чл. 290, ал.1 НК. От анализа на доказателствата по настоящото дело, ценени поотделно и в своята съвкупност, се установява, че прокурор Желева е извършила от обективна и субективна страна изпълнителното деяние на престъплението лъжесвидетелстване. Разпоредбите на Кодекса за етично поведение на българските магистрати (КЕПБМ) разкриват висока степен на абстрактност, поради което налагат във всеки конкретен случай извършването на анализ на поведението на привлечения към дисциплинарна отговорност магистрат с конкретната фактическа обстановка. Характерно за дисциплинарните нарушения, които накърняват престижа на съдебната власт е, че дисциплинарнонаказващият орган следва да установи какви фактически действия са извършени от дисциплинарно привлеченото лице, какви са те по характер, съдържание и насоченост, какъв е обектът на въздействие на същите, дали те злепоставят пред обществото техния извършител или са насочени срещу честта на други магистрати или други лица, къде са извършени тези действия - в месторабота или извън нея, дали са извършени при изпълнение на служебните задължения или извън тях, в присъствието на кои лица са извършени и по какъв повод и с каква цел са извършени. От една страна, за да е осъществено дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 ЗСВ, е необходимо привлеченото към дисциплинарна отговорност лице да е извършило действие или бездействие, включително нарушение на Кодекса за етично поведение на българските магистрати, което да е довело до накърняване престижа на съдебната власт. Изпълнението на посочените предпоставки трябва да е кумулативно, което означава визираният в закона резултат - накърняване престижа на съдебната власт, да е настъпил вследствие на поведението на дисциплинарно привлечения магистрат. Престижът на една институция е доброто име, което притежава тази институция, както и авторитетът, който тя има в обществото. За да се урони престижът на съдебната власт, е необходимо нарушението на КЕПБМ да е извършено публично, пред свидетели или да е станало достояние на широк кръг от хора. Твърдяното дисциплинарно нарушение в предложението на вносителя се обосновава върху това, че уронването на престижа на съдебната власт е настъпило в резултат на влязла в сила на 18.03.2022 г. осъдителна присъда за извършено в периода 31.10.2012 г. - 04.06.2013 г. престъпление по чл. 290, ал. 1 НК от дисциплинарно привлечения прокурор, която присъда е станала публично достояние чрез отразяването й в средствата за масово осведомяване, видно от приложените медийни публикации. По развилото се дисциплинарното производство по дисциплинарно дело 8/2023 г., завършило с Решение ВСС-14027 от 08.11.2023 г., не е спорно, че деянието, за което дисциплинарно привлеченото лице е било осъдено с влязла в сила присъда, е отразено в медиите, съгласно приложените по дисциплинарното дело публикации. Видно от съдържанието им с тях се изразява отрицателно отношение към съдебната власт и поведението на магистрата. Последното е дало повод за образуване на процесното дисциплинарно производство, инициирано от ИВСС. В практиката е ясно и прието безспорно, че дисциплинарната отговорност е вид юридическа отговорност, която се ангажира при доказано дисциплинарно нарушение. За да бъде доказано дисциплинарното нарушение и ангажирана дисциплинарната отговорност на едно лице, е необходимо да се установи от фактическа страна деянието - действие или бездействие, от обективна страна да се докаже противоправността на това деяние, т.е. да е налице обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение, от субективна страна да е налице вина на дееца - умисъл или непредпазливост, да е установен правнорелевантен резултат (вреда) и да е налице причинна връзка между деянието и резултата. Основно правило при налагане на дисциплинарно наказание е, че дисциплинарната отговорност е лична и се носи за лични действия, когато осъществяват състава на конкретно дисциплинарно нарушение. Дисциплинарно наказващият орган налага наказание при наличие на извършено лично действие или бездействие, което от обективна и субективна страна следва да осъществява състава на дисциплинарно нарушение. В конкретната хипотеза Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет при наличие на установено от данните по преписката дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 3 ЗСВ е следвало да съобрази изискванията на чл. 309 ЗСВ, съответно своята установена практика при аналогични случаи и да приеме решение, с което да ангажира дисциплинарната отговорност на прокурор Желева, като наложи съответното по вид наказание. Това означава, че преценката за вида на дисциплинарното наказание, е изцяло в дискрецията на административния орган, която за да бъде упражнена законосъобразно следва да е мотивирана и съответно да няма противоречие между мотивите и диспозитива на приетото решение. Производството, в което се реализира дисциплинарната отговорност на магистрата е вид санкционно производство и то не се развива пред дисциплинарния състав, а пред съответната колегия на ВСС, в случая ПК на ВСС, която именно може да наложи или да не наложи дисциплинарно наказание. Поради това, във всички случаи за конкретно установеното дисциплинарно нарушение, с конкретна тежест, се налага само едно дисциплинарно наказание и на това основание се изключва дискрецията на колегиалния орган ПК на ВСС. Посоченото в осъдителната присъда поведение на прокурор Желева инкриминира престъплението лъжесвидетелстване по чл. 290, ал.1 НК, което по същество е в разрез с утвърдените разбирания в обществото за благоприличие, особено що се касае за магистрат, това задължение за магистрата произтича именно от принципа за благоприличие. Спазването на този принцип ще гарантира формиране на по-високо обществено доверие към съдебната система, защита правата на човека и утвърждаване върховенството на закона. Поведението на магистрата, което трябва да бъде благоприлично, включва и това с поведението си той да бъде пример за подражание, а в случая действията на прокурор Желева не само, че не сочат на пример за подражание, а и са в противоречие с установения морал, който следва да притежава магистратът. Посоченото противоречие сочи и на компрометиране на честта, достойнството и репутацията на магистрата. Касае се за стандарт на поведение на магистратите не само на работното място, а и извън службата, която изпълняват. Основателни са аргументите на ИВСС, че извършеното престъпление по чл.290, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, за което е осъден действащ прокурор, представлява факт, който накърнява престижа на съдебната власт и в частност на Прокуратурата като институция, призвана да спазва стриктно и неотклонно законността. Тези действия създават и съмнения относно моралния интегритет на съдебната власт като цяло, с което накърняват престижа й в обществото. Обстоятелствата, че Желева е участвала при подготовка и провеждане на обучения и викторини с учениците от избраните средни училища в гр. Добрич, че срещу нея не са постъпвали сигнали за извършени от нея нарушения или за поддържане на несвойствени и нерегламентирани контакти, както и, че е била поощрена с отличие Служебна благодарност и почетна грамота за проявен висок професионализъм, ефективност и добро качество на работа при съществено натоварване през 2014 г., действително създават добро име на магистратската професия в обществото. Те обаче са от такова естество, че не отменят факта, че влязлата в законна сила осъдителна присъда спрямо нея, е основанието поведението й да се анализира от гледна точка на етичните и морални норми, които магистратите трябва да спазват в обществото, както и за ангажиране на дисциплинарна отговорност по ЗСВ. В конкретната хипотеза Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет при наличие на установено от данните по преписката дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 3 ЗСВ е следвало да съобрази изискванията на чл. 309 ЗСВ, съответно своята установена практика при аналогични случаи и да приеме решение, с което да ангажира дисциплинарната отговорност на прокурор Желева, като наложи съответното по вид наказание. Това означава, че преценката за вида на дисциплинарното наказание, е изцяло в дискрецията на административния орган. След като има изисквания за наказуемост на извършеното от магистрата дисциплинарно нарушение и те са законоустановени, то определянето на наказание, което да съответства на тежестта на нарушението е въпрос на законосъобразност, което е предмет на съдебен контрол. С приемане на процесното решение е нарушен и принципът за съразмерност, уреден в разпоредбата на чл. 6 АПК. Спазвайки този принцип административният орган е длъжен да определи наказание, което по вид и размер да съответства на тежестта на извършеното нарушение. При тези констатации незаконосъобразно ПК на ВСС неправилно е отказала да наложи дисциплинарно наказание на магистрата за извършено дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 3 във връзка с чл. 175к, ал. 4 ЗСВ. Налице са основанията по чл.146, т. 4 и т. 5 АПК, които правят оспореният административен акт незаконосъобразен и подлежащ на отмяна. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение