Решение № 13482 от 12.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5469/2009 г.

Решение № 13482 от 12.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5469/2009 г., I о., докладчик съдията Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 49 от 14.01.2009 год., постановено по адм. д. № 41/08 год. Бургаският административен съд, единадесети състав, е отхвърлил жалбата на ТПК "Металик" - гр. Бургас, ул. "Комлушка низина" № 1, представлявана от председателя Георги Ангелов Порязов, против ревизионен акт № 02-00-1388/03.10.2007 год., издаден от ТД на НАП - гр. Бургас, в частта му, в която е потвърден с решение № РД-10-524/10.12.2007 год. на директора на Д "ОУИ" - гр. Бургас, и е осъдил ТПК "Металик" - гр. Бургас да заплати на Д "ОУИ" - гр. Бургас 1 805 лв. разноски по делото. Срещу постановеното решение на Бургаския административен съд е подадена касационна жалба от ТПК "Металик" - гр. Бургас, представлявана от председателя Георги Ангелов Порязов. В същата се прави оплакване, че в решението на административния съд е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Изложени са подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да отмени решението и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени РА. Претендира се присъждане на разноски. Ответният по касационната жалба директор на Д "ОУИ" - гр. Бургас не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението Бургаският административен съд е отхвърлил жалбата на ТПК "Металик" - гр. Бургас, ул. "Комлушка низина" № 1, представлявана от председателя Георги Ангелов Порязов, против ревизионен акт № 02-00-1388/03.10.2007 год., издаден от ТД на НАП - гр. Бургас, в частта му, в която е потвърден с решение № РД-10-524/10.12.2007 год. на директора на Д "ОУИ" - гр. Бургас, относно определени допълнителни задължения за ДДС в размер на 47 955, 73 лв. в резултат на непризнато право на данъчен кредит и определени лихви за забава в размер на 17 130,73 лв. Първоинстанционният съд е приел, че РА е правно валиден като издаден в писмена форма, от компетентен орган и при спазване на съответните процесуални правила. Съдът е описал подробно и установената фактическа обстановка по време на ревизията, както и основанията на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит - наличието на хипотеза по чл. 65, ал. 4, т. 2 от ЗДДС (отм.) за доставчика "Сиси 2003" - ЕООД поради не начисляване на данъка в предвидения в закона срок, както и наличието на хипотеза по чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) по отношение на останалите доставчици, които не са били открити на деклариран данъчен адрес, както и не са представили необходимите доказателства във връзка с доставките след отправяне на съответното искане от органа по приходите. Изложени са мотиви, че тези обстоятелства са поставили органът по приходите в невъзможност да осъществи правомощията си - да установи документирането на доставките, както и тяхната реалност, като в хода на ревизията е установено, че дължимият данък по процесните фактури не е платен по ДДС-сметка. Административният съд е приел, че в хода на административното и съдебното обжалване жалбоподателят не е ангажирал доказателства за реалност на доставките, както и за начисляване на данъка, поради което е изграден извод, че издаденият РА е правилен и законосъобразен, а подадената жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Решението на Бургаския административен съд е правилно и законосъобразно. В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, както и за неправилно приложение на материалния закон. Формулираните в касационната жалба оплаквания за допуснати процесуални нарушения по същество касаят действията на административния орган, а съгласно чл. 208 от АПК на касационен контрол подлежи постановеното решение на първоинстанционния съд. Поради това тези оплаквания не следва да бъдат обсъждани. Неоснователни са и оплакванията за допуснато нарушение на материалния закон. По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е била възприета от първоинстанционния съд. В хода на ревизията са били извършени насрещни проверки на доставчиците, при които те (с изключение на доставчика "Сиси 2003"-ЕООД) не са били открити на деклариран данъчен адрес. От страна на доставчиците не са представени и изисканите им доказателства от органа по приходите след надлежно връчване на искане за представяне на доказателства във връзка с доставките, поради което органът по приходите е приел, че е налице хипотезата на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) и е отказано право на данъчен кредит. Тези констатации на РА не са оборени от жалбоподателя в хода на обжалването, в това число и чрез представените ДРА и РА за част от доставчиците, както и от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. Видно от данните по делото, при проверката на адрес вещото лице също не е открило доставчиците, поради което не е установило дали данъка по процесните фактури е начислен при условията на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). Начисляването на данъка, както и реалност на доставките не се установява и от представените ДРА и РА за някои от доставчиците. В тази насока в заключението на вещото лице е посочено, че в съставените ревизионни актове не се съдържат данни за начисляване на данъка, а от самите тях е видно, че те са съставени при ревизии, проведени или условията на чл. 109 от ДПК (отм.) или на чл. 122 и сл. от ДОПК, тъй като ревизираните субекти не са открити на адрес или нямат редовно водено счетоводство. Наведените в касационната жалба доводи за наличие на условия на ЗДДС (отм.) противоречат на фактите по делото и закона. В последния е дадено легално определение на понятието начисляване, което се изразява не само в издаването на фактура и включването й в справката-декларация и дневника за продажбите, а в начисляване на данъка в счетоводството като задължение към бюджета, което кумулативно условие не е установено нито по време на ревизията, нито по време на административното и съдебното обжалване. В тази връзка е без значение обстоятелството, че процесните фактури са надлежно осчетоводени от ревизираната кооперация, както и че със стоките и услугите, които те имат за предмет, са извършени последващи облагаеми доставки. Установяването на кумулативните условия по чл. 64, ал. 1 от ЗДДС (отм.), респективно отсъствието на хипотези по чл. 65, ал. 4 от същия закон е в тежест на задълженото лице, тъй като от тях то черпи благоприятни за себе си последици - възникване на право на данъчен кредит. Такива доказателства не са ангажирани в хода на процеса, при което положение обосновано първоинстанционният съд е приел, че констатациите на РА не са оборени чрез надлежни и допустими доказателства. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Бургаския административен съд не страда от пороците, изложени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо а отделение,