Решение № 8752 от 28.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1580/2018 г.

Решение № 8752 от 28.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1580/2018 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ) против решение № 918/18.12.2017 г. по адм. дело № 821/2017 г. по описа на Административен съд - Х., с което е отменено решение № 12588/20.06.2017 г. на ДАБ и преписката е върната на органа за ново произнасяне. Касационните оплаквания са насочени към приложението на чл. 15, ал. 1 и ал. 6 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет). Според касатора, законът не предвижда императивно задължение за провеждане на изслушване на участващите в административното производство деца, както и задължение за уведомяване на дирекция "Социално подпомагане" за провежданото производство. Възразява се и против изводите на съда относно приложението на чл. 15, ал. 8 от ЗЗДет., както и наличието на основание за разглеждане в едно производство молбите на всички членове на семейството, търсещи закрила в страната. Ответните страни - А. И. Х., лично и като законен представител на У. Н. Н., Н. Н. Н., Л. Н. Н., Р. Н. Н. и В. Н. Н., се представляват от адв. Димов. В хода на делото по същество се поддържа първоинстанционното решение и се оспорва основателността на касационните оплаквания. Представителят на Върховната административна прокуратура, в хода на делото по същество, дава подробно заключение за неоснователност на касационните оплаквания и поддържа като правилно решението на административния съд. Върховният административен съд, трето отделение, прецени касационната жалба за допустима като редовно подадена в срок, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отменил решение № 12588/20.06.2017 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 8 и чл. 9 във вр. с чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 от ЗУБ е отказано предоставянето статут на бежанец и хуманитарен статут лично на А. И. Х. и на малолетните й деца на У. Н. Н., Н. Н. Н., Л. Н. Н., Р. Н. Н. и В. Н. Н.. За да отмени административният акт, съдът е приел, че при издаването му е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в неспазване на правото на защита в административното производство на децата на А. И. Х., гарантирано от нормите на чл. 15, ал. 6 от ЗЗДет. Констатирано е също така, че по отношение на две от децата - Н. Н. Н., Л. Н. Н., които са над десетгодишна възраст, не е спазено изискването на чл. 15, ал. 1 от ЗЗДет., който предвижда задължителното им изслушване преди издаването на административния акт, засягащ техните интереси. Като съществено нарушение на производствените правила, спрямо интереса и правата на децата, е прието установеното от съда неспазване на нормата на чл. 15, ал. 8 от ЗЗДет. Прието е, че като не е дадена информация и указания от страна на ДАБ относно възможността за ползване на правна помощ от децата, е постигнат резултат при който не е обезпечен достъпът до правна помощ спрямо децата, търсещи закрила чрез представляващата ги майка. Освен установените нарушения на специалните производствени правила, уредени в ЗЗДет., съдът е приел, че е налице и друго съществено нарушение, обосноваващо отмяна на оспорвания административен акт. Съдът е приел за установено, че семейството на А. И. Х., включва освен нейните деца, така и нейния съпруг и баща на децата - Н. Н. М.. Приел е, че същият е регистриран в ДАБ с отделна молба за закрила, която е разгледана в отделно производство. При тези факти и като е отчел действието на чл. 23, § 1 от Директива 2011/95/ЕС във вр. с чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ, съдът е приел, че за да е ефективно произнасянето на органа и за да е правилно прилагането на тези норми, административният орган следва да разгледа молбите на всички "членове на семейството" в едно производство. Прието е, че разделното разглеждане на молбите на членовете на семейството е съществено нарушение, тъй като не води до ефективност на произнасянето, поради неотчитане на семейната връзка между отделните лица, търсещи защита по реда на ЗУБ. Решението е правилно при следните коригиращи мотиви. Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно. Постановено е при липса на допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, които да възпрепятстват осъществяването на ефективен касационен контрол спрямо изводите на съда относно законосъобразността на въведения за съдебен контрол административен акт. Настоящата инстанция, като отчита, че спор по фактическите установявания няма и касационните възражения са свързани с разрешените от първоинстанционния съд правни въпроси, напълно споделя изложените в решението на АССГ изводи относно допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, уредени в ЗЗДет., при издаването на решение № 12588/20.06.2017 г. на ДАБ по молбата за закрила на А. И. Х. и малолетните й деца У. Н. Н., Н. Н. Н., Л. Н. Н., Р. Н. Н. и В. Н. Н.. В тази връзка, съдът намира за неоснователни касационните възражения против правилността на обжалваното решение. Първоинстанционният съд правилно е приел, че е налице допуснато нарушение на чл. 15, ал. 6 и ал. 8 от ЗЗДет. От представените доказателства не може да се формира извод за това, че в хода на административното производство на А. И. Х., в качеството й на законен представител на децата, е разяснявано правото им на правна помощ по реда на чл. 15, ал. 8 от ЗЗДет. Това задължение на административния орган е императивно и е пряко свързано с осъществяването на пълноценна защита на правата на засегнатите деца. Неизпълнението му представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което следва да бъде поправено при новото разглеждане на преписката. Безспорно ЗУБ е специален закон спрямо ЗЗДет. и съдържа правни норми относно приложимостта на ЗЗДет. по отношение на защитата на правата на децата, търсещи бежански или хуманитарен статут. М. В. административен съд в съдебните си решения е приемал, че нарушаването на ЗЗДет. води до незаконосъобразност на постановения административен акт. Нарушенията се приемат като съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като водят до засягане правото на защита на търсещите закрила деца. В тази връзка неоснователни са твърденията в касационната жалба, че след като малолетните деца са представлявани от майка им - молителката А. И. Х. при подаване на молбата им за предоставяне на защита по чл. 8, ал. 1 или чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, то не е било необходимо да бъдат спазени нормите за закрила на детето, посочени в ЗЗДет, тъй като всички процесуални действия тя е извършвала в защита на своите лични и на децата си права. Съгласно чл. 6а от ЗУБ при прилагането на закона първостепенно значение има най-добрия интерес на детето. Преценката на най-добрия интерес на детето се извършва в съответствие със ЗЗДет. Тълкувана логически, нормата задължава органите, прилагащи ЗУБ, да спазват ЗЗДет., което на първо място означава, че същите следва незабавно да уведомят органите за тяхната закрила. Този извод намира упора, както в чл. 15, ал. 1 от ЗЗДет., където изрично е предвидено, че във всяко административно или съдебно производство, по което се засягат права или интереси на дете, то задължително се изслушва, ако е навършило 10-годишна възраст, освен ако това би навредило на неговите интереси, така и в ал. 6 от същия член, който задължава при всяко дело съдът или административният орган да уведомят Дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, която изпраща представител, който изразява становище, а при невъзможност изпраща доклад. От изброените в цитираните норми хипотези е видно, че изпълнението на тези задължения на посочените органи не е поставено в зависимост от обстоятелството дали детето е представлявано от родител, какъвто е и настоящия случай. Видно от данните по делото, а и не са спори от страна на ДАБ, че при издаването на административното решение не са съобразени посочените по - горе законови императивни изисквания. Административният орган е бил длъжен да уведоми Дирекция "Социално подпомагане", която да даде своето становище относно защита на правата и интересите на децата в провеждането производство по ЗУБ. Като не е сторил това, административният орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както обосновано е прието в първоинстанционното решение. По отношение на изводите на съда за допуснато съществено нарушение, изразяващо се в неразглеждането в едно административно производство молбите на членовете на семейството (А. И. Х., съпругът й Н. Н. М., и техните деца), касационната инстанция намира, че същите са необосновани. Касационната инстанция намира, че сам по себе си фактът на разделно провеждане на производствата на Н. Н. М. от една страна и на А. И. Х. и техните деца от друга, не е основание да се приеме, че разделянето пряко и непосредствено води до резултат, при който не може да се очаква ефективност при произнасянето на органа и спазване на нормите, гарантиращи запазването целостта на семействата. Това е така, тъй като при зачитане правилото на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ за преценка на всички относими факти при разглеждане на молбата за закрила (в т. ч. семейната връзка, общата бежанска история и общите факти, свързани с произхода и положението на отделните членове на семейството и същото като цяло) разделното провеждане на производствата не би следвало да води до пороци относно фактическите установявания пред ДАБ или приложението на материалния закон. В случая обаче, с оглед данните по делото може да се приеме, че правилото на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ не е спазено, тъй като видно от данните към административната преписка и мотивите към решение № 12588/20.06.2017 г. на ДАБ, преценката за основателността на молбата за закрила на А. И. Х. и децата й е извършена без да се отчетат факти от общата им (семейна) бежанската история с Н. Н. М. - съпруг на А. И. Х. и баща на децата. Липсата на съвкупна преценка, при очевидна житейска връзка в бежанските истории на членовете на семейството, е основание да се приеме, че актът е издаден в нарушение на правилото за обективност съгласно чл. 73 от ЗУБ и в нарушение на изискването на чл. 75, ал. 2, изр. първо от ЗУБ за преценка на всички относими факти, свързани с личното положение на молителите. По горните съображения, касационната инстанция намира, че при новото разглеждане на преписката, административният орган следва да отчете и да вземе отношение по общата бежанска история на семейството, включваща и установяванията, направени в хода на производството по ЗУБ спрямо Н. Н. М.. С оглед изложеното, касационната инстанция приема, че не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила при съобразяване на настоящите мотиви относно приложението на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ при новото разглеждане на преписката. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение