Решение № 5673 от 15.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11890/2018 г.

Решение № 5673 от 15.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11890/2018 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 215 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на М. Атанасова и М. Атанасов против Решение № 1332/04.07.2018 г., постановено по административно дело № 693/2018 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е отхвърлена жалбата им срещу Заповед № 76/18.02.2018 г. на Кмета на Община Приморско, нареждаща премахване на незаконен строеж "Едноетажна масивна жилищна постройка", находящ се в поземлен имот с идентификатор 52129.9.587, местност [наименование] по КККР на [населено място], [община]. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение, като се твърди, че съдът незаконосъобразно се произнесъл по търпимостта на строежа, с което излязъл извън предмета на правния спор. На следващо място се твърди, че съдът не бил изследвал субектите, спрямо които било проведено административното производство, с оглед обстоятелството, че имотът върху който се намира строежът бил собственост на Община Приморско. Иска се отмяна на съдебното решение, ведно с последиците от това. На проведеното по делото открито съдебно заседание, касационните жалбоподатели и ответникът – Кмет на Община Приморско, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде потвърдено. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежни страни. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Бургас е заповед, издадена от Кмета на Община Приморско, с която на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ е наредено на М. Атанасова и М. Атанасов да премахнат строеж "Едноетажна масивна жилищна постройка" с приблизителни размери 15, 20 м. / 7, 40 м., изграден в имот – публична общинска собственост, представляващ земеделска земя. Строежът е квалифициран като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ - изграден без одобрен инвестиционен проект и без разрешение за строеж. Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът правилно е установил относимите факти, въз основа на което е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед, след което е приел, че е издадена от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на административно-производствените правила и на материално-правните разпоредби. Възприетите от съда правни изводи се споделят от настоящата съдебна инстанция, тъй като са обосновани и законосъобразни. Релевантните за спора факти, свързани с вида, характеристиките, местонахождението на строежа, както и обстоятелството, че е изграден без строителни книжа, не са били опровергани от страна на жалбоподателите в хода на съдебното производство, както правилно е приел съдът. Правилни са съжденията относно отсъствието на търпимост на строежа както съгласно § 16 ДР ЗУТ, така и на основание § 127 ПЗР ЗИД ЗУТ, тъй като не са налице законовите предпоставки за това. Постройката е изградена върху земеделска земя, собственост на Община Приморско, извън границите на урбанизираната територия, без действащ подробен устройствен план и без промяна на предназначението на земята. Неоснователно се твърди, че съдът излязъл извън предмета на правния спор, като изследвал търпимост, респективно отсъствие на търпимост на постройката. Напротив, този въпрос е от съществено значение при изследване законосъобразността на заповед за премахване на незаконен строеж, още повече, че в случая не са били събрани доказателства за годината на извършването му. Не е имало твърдения, респективно не са представени доказателства за започнало или приключило производство по узаконяване на строежа, поради което същият като изграден без строителни книжа, не "търпим" и не "узаконен", подлежи на премахване. Като адресати на заповедта правилно са посочени неговите извършители, поради което неоснователен и другият довод развит в касационната жалба. По изложените мотиви и като съобрази, че оспореното решение е валидно, допустимо и правилно, същото следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,