Решение № 104 от 3.08.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1877/2020 г.

Решение № 104 от 3.08.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1877/2020 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Емил Томов Производството е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба МБАЛ "Д-р Никола Василев" [населено място] чрез адв. Д. Д. срещу решение № 52 от 03.04.2020 г по в. гр. дело № 612/2019 г. на Кюстендилски окръжен съд, с което след отмяна на решение от 30.09.2019 г по гр. д № 860/2019 г на Кюстендилски районен съд в обжалваната от ответника по иска Б. Н. Я. част, са отхвърлени исковете на настоящия жалбоподател за установяване на вземане към ответника за връщане на изплатена му стипендия за 25 месеца, до размера на сумата 14344, 78 лв главница и за неустойка в размер на 6633 лв Вземането ищецът е основал на частично неизпълнение от страна на ответника Я. по договор от 03.01.2013 г Ответникът Я., като специализиращ в МБАЛ"Д-р Никола Василев" се е задължил към ищеца - работодател да придобие специалност "анестезиология и интензивно", редовна форма на обучение до м. 06. 2016 г, както и след това да работи по тази специалност при работодателя за срок не по-малък от срока на изплащане на стипендия, срещу задължение работодателят да му заплаща месечна стипендия в размер на две минимални работни заплати за срока на обучението /т. 3, т. 6 от договора/ След придобиването на специалност и назначението на работа като анестезиолог при ищеца, ответникът е напуснал преди този срок, отправяйки едностранно предизвестие за прекратяване на трудовия си договор по чл. 326, ал. 1 КТ. Насрещна въззивна жалба на настоящия касатор, за отхвърляне на част от исковата претенция не е разгледана. В договора се съдържа позоваване на чл. 234 КТ, което основание за сключването му ответникът е оспорвал, включително действителността на този договор. Позовал се е на договор № 371/12.06.2012, сключен на основание чл. 24 от Наредба № 34/29.12.2006 г. за придобиване специалност в системата на здравеопазването ; по който страни са Медицински университет- София, наричано "висше училище", МБАЛ "Д-р Н. В. " АД [населено място] като база за практическото обучение и ответника Б. Я., като специализант, спечелил конкурс за място, финансирано от държавата. Страните са се съгласили последният да придобие специалност "Анестезиология и интензивно лечение", като се обучава в МБАЛ "Д-р Н. В. " като институция, провеждаща практическото обучение за срок от 4 години, с начална дата 01.06.2012 г. Безспорно страните по делото са в трудово правоотношение от 30.12.2013 г, като от началото на 2014 г Я. е бил назначен на длъжност "лекар" в спешно отделение на същата болница на половин работен ден, продължавайки да специализира по утвърдения учебен план в нея. Като анестезиолог ответникът е преназначен считано от 01.01.2017 г с допълнително споразумение от 29.12.2016 г, след като успешно е завършил обучението и е положил държавен изпит. Въззивният съд е приел че договорът, последващо сключен от МБАЛ "Д-р Никола Василев" [населено място] и ответника д-р Б. Я. през 2013 г не е произвел правно действие, тъй като преди него, на 12.06.2012 г е бил сключен представения от ответника тристранен договор между същите страни с участието на Медицински университет -София за придобиване на специалност. По този договор обучението на специализанта Я. е финансирано от държавата. Първият по време договор е сключен при предпоставките на чл. 24 от Наредба № 34/29.12.2006 г на МЗ за придобиване на специалност в системата на здравеопазването /отм/ Не е спорно, че за срока на обучението на ответника като специализант са изплащани две минимални заплати месечно. В първия договор сумата е предвидена като възнаграждение да специализанта в размер, определн по заповед на МЗ, в случая две минимални работни заплати за страната. По втория договор, сключен между същия специализант и МБАЛ "Д-р Никола Василев" е посочено задължение на ищеца да му изплаща стипендия в размер на две минимални работни заплати. Въззивният съд е направил извод, че потвърденото от вещо лице плащане в този размер не е по договора от 03.01.2013 г, на което твърдение е основана и ищцовата претенция, а представлява възнаграждение полагащо се на специализант спечелил конкурс, субсидирано е от държавата по време на провежданото обучение, доколкото по делото не се установяват регламентираните в чл. 24, ал. 5 от Наредба № 34/29.12.2009 г случаи, при които възнаграждение не се заплаща. Съгласно тристранния договор от 12.06.2012 г, сключен по наредбата, , МБАЛ "Д-р Никола Василев" е институцията провеждала практическото обучение на ответника, спечелил конкурс за място финансирано от държавата и е следвало да изплаща възнаграждението му по този именно договор като вторичен разпоредител с бюджетни средства. При формата на обучение за ответника Я. плащането е субсидирано бюджета. То е изплащано, както се установява и от заключение на вещо лице, но не представлява стипендия по т. 3 от договора за повишаване на квалификация от 03.01.2013 г. Според въззивния съд, вторият по време договор не е породил действие, тъй като ищцовата болница е поела задължане по тристранния договор да проведе практическо обучение на ответника за специалност и с последващия договор ответникът отново се е задължил да придобие същата специалност, към институцията провеждаща практическото обучение по първия договор. Затова по втория договор ответникът не повишава квалификацията си, нито се преквалифицира. Съгласно чл. 24, ал. 5, т. 3 от наредбата, болницата не е имала право да сключи договора по чл. 234 КТ, още повече след като първият сключен договор представлява именно такъв по своята същност. Предметът на двата договора е един и същ, доколкото и двата касаят придобиване на една и съща специалност"анестезиология и интензивно лечение", за един и същ специализант. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на решението поради възприетата недействителност на договора от 03.01.2013 г без своевременно наведено от ответника твърдение и поради неправилен анализ на двата договора. Оспорва се изводът на въззивния съд, че договорите имат еднакъв предмет и уреждат едно и също правоотношение. Поддържа се, че сключването на първия не води до липса на действие на втория от договорите Разплащанията по двата договора били различни. Съвпадението на размера е напълно случаен. Не съвпада и съдържанието им, с оглед поетото задължение от специализанта Приемайки че двата договора са идентични, Кюстендилски ОС не е разбрал процесния договор по чл. 234 КТ като институт на трудовото законодатество. Не си е изяснил смисъла, предмета и съдържанието на всеки от договорите. Неправилно е тълкуван чл. 24, ал. 5 т. 3 на цитираната наредба № 34/2006 г на МЗ. Претедират се разноски Ответникът, чрез адв И. Иванова е депозирал отговор в оспорване основателността на касационната жалба по същество. Според първоначално сключения договор по реда на наредба № 34/2006 г специализантът не е имал право да работи по договор с това лечебно заведение, в което специализира, поради това трудовият договор е сключен за работа в спешното отделение. В същата наредба изчерпателно за регламенитени случаите, в които не се изплаща възнаграждение и съдът правилно е приел, че изключенията не са налице. Съгласно чл. 41, ал. 4 от Наредба № 34/2006г средствата за възнаграждение на специализанта са предоставяни от бюджета на МЗ. Дори да се приеме за валиден договора, сключен по- късно с ищеца, изпълнен е първият договор, сключен по реда на наредбата. По договора с дата 03.01.2013 г ищцовото дружество не доказва разходи, които насрещната страна да връща като санкция в случаи на неизпълнение. Претендират се разноски С определение № 17 от 18.01.2021 г на ВКС ІІІ гражданско отделение жалбата е допусната до разглеждане на основание критерия по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, за да се даде отговор на въпроса за правната съвместимост на договор, сключен съгласно чл. 24 от Наредба № 34/29.12.2006 г за придобиване на специалност в системата на здравеопазването /отм/, с действието и изпълнението на последващ договор, сключен между обучаващия се в медицинска специалност специализант и лечебното заведение -база за практическото му обучение, в случай че с този последващ двустранен договор се поема задължение от обучаващия се в специалност към договараящата страна-лечебно заведение, да работи на длъжност съгласно придобитата специалност в това лечебно заведение, за срока на изплащана му за времето на обучение стипендия. По правния въпрос, обусловил допускане на касационната жалба до разглеждане, Върховен касационен съд намира следното: Със сключването на договор за обучение за придобиване на специалност на място, финансирано от държавата по чл. 24, ал. 2 от Наредба № 34/29.12.2006 г за придобиване на специалност в системата на здравеопазването, за случаите при които които страна е и лечебното заведение по практическото обучение, възникват права и задължения за всички сключили договора страни, обвързани съгласно неговите клаузи. По силата на препращи клаузи в договора, за всички сключили го страни е в сила предвиденото в Наредба № 34/29.12.2006 г на МЗ, а за неуредените въпроси - действащите закони. Наредба № 34/29.12.2006 г(отм) в рамките на законовата делегация е приложима като подзаконов нормативен акт при обема задължения на страна по договора, за които задължения наредбата съдържа повелителни норми. В договора, сключван по утвърден от Министъра на здравеопазването образец при действието на наредбата, е предвидено всички изменения да се правят по взаимно съгласие на страните. Не е основание за едностранно изменение, нито за прекратяване на договора фактът на последващи двустранни уговорки между специализант и заведението провеждащо практическото обучение, постигнати включително по въпроси, включени в предмета на тристранния договор. По правило, в този случай двустранните уговорки ще са са непротивопоставими на страната която не е участвала в тях, доколкото поради нарушаване на повелителни норми на закона, или от накърняването на добрите нрави не са изводими по-тежки санкционирани последици. За специализанти, приети на място финансирано от държавата, редът и условията за финансиране придобиването на специалност в системата на здравеопазването не изключва уговарянето и на други източници на финансиране, поради което няма забрана за сключване на договори с такъв предмет, включително докато между договарящите действа договор по реда на чл. 24 от наредбата. Не са изключени по силата на общата, или специална уредба при изследваните правоотношения и договорите по чл. 234, или чл. 235 КТ като основания за финансиране на обучение, включително сключените в последствие и при наличие на действащ договор по чл. 24 от Наредба № 34/2006 г на МЗ(отм). Съгласно чл. 11 а, ал. 3 от наредбата, конкуренцията при изпълнението на задължението по чл. 11 а, ал. 1 от Наредба № 34/2006 г на МЗ и уговорка между специализант и работодател със същия предмет, е разрешена нормативно в полза на договора, сключен от обучаващия се пряко с лечебно или здравно заведение при уговорено задължение за специализанта да работи в него след завършването на обучението за придобиване на специалност за срок, не по-малък от продължителността му. В този случай Министерството на здравеопазването определя на лицето същото лечебно или здравно заведение за постъпване на работа. Условието е договорът не само да е бил сключен, изисква се и позоваване на него от лицето, прието и специализирало на място, финансирано от държавата, т. е изисква се договорът да бъде представен от специализанта в Министерство на здравеопазването. Редът по наредбата при упражняване правата на държавата, възложени на министъра на здравеопазването, като предвиждащ съобразяване със сключен договор с посочения предмет, изключва тълкуване за забрана на договоряне извън указаното в чл. 24 от Наредба № 34/2006 г на МЗ(отм) В противоречие със закона, гарантиращ възмездност за положен труд (чл. 242 КТ), ще е уговорка по силата на която ако специализантът, като лице прието на място финансирано от държавата, в случай че не изпълни задължението да постъпи на работа в определеното лечебно или здравно заведение за срок равен на продължителността на обучението, бъде задължаван да върне получавано за периода на обучението възнаграждение по чл. 24, ал. 3, т. 2 или т. 3, предл второ от наредбата, или да плати обезщетение, включващо или равняващо се на така полученото възнаграждение, определено по размер от Министъра на здравеопазването за специализантите съгласно чл. 40 от Наредба № 34/2006г на МЗ(отм), доколкото това възнаграждение възмездява полагането на труд от специализанта като лекар и заплащането му е нормативно гарантирано. В противоречие със закона(чл. 6, ал. 6 вр чл. 19, ал. 2 и чл. 90, ал. 8 ЗЛЗ) ще е и уговорка, по силата на която лечебно заведение, задължено съгласно сключен в условията на чл. 24 от Наредба № 34/2006/отм/ договор да извършва плащане на възнаграждението на специализанта за срока на практическото му обучение със средства, предоставени на лечебното заведение по реда на държавното бюджетно финансиране за тази цел, промени основанието за плащане на възнаграждението спрямо правоимащия така, че да го задължи към себе си. По касационната жалба. Съответно на установените по делото обстоятелства въззивният съд е приел, че практическото обучение на ответника в специалност е проведено при ищеца МБАЛ "Д-р Никола Василев" [населено място] за срока на договора от 12.06.2012 г с предмет обучение за придобиване на специалност. Като специализант, д-р Я. е завършил обучението и е придобил специалност "АИЛ" съгласно удостоверението от 01.01.2017 г. Считано от 01.01.2017 г, съгласно допълнително споразумение по 119 КТ към ЛТД от 2013 г, същият е преназначен на длъжност като анестезиолог в МБАЛ"Д-р Никола Василев", на пълно работно време. Прекратил е трудовия договор едностранно с предизвестие, считано от 08.05.2018 г. Вещото лице е дал заключение, според което ищецът е изплащал на ответника по 620 лв на месец през 2013 г, от 2014 г е изплащал по по 680 лв месечно; от 2015 г по 720 лв месечно, от 2016 г по 840 лв месечно, който сбор за исковия период от 25 месеца формира спорното вземане. Касае се за ежемесечно изплащаните суми, равни на две минимални работни заплати, предвидени като възнаграждение в договора по наредбата. Счетоводството на ищеца е издало вторичен документ, приложен към исковата молба, отразяващ при МБАЛ основание за плащането като стипендия. Установено от приетото по делото заключение на вещо лице е и получаваното от д-р Я. трудово възнаграждение за работата му като лекар в спешното отделение. В обжалваното решение правило е съобразено като спорен предмет основанието на плащане на две минимални заплати на специализанта за периода на иска, като в тази връзка подлежат на преценка две от нормативните основания по Наредба № 34/2006 г, изключващи плащане на възнаграждение по реда на държавното финансиране. Според първото (чл. 24, ал. 5, т. 1 от Наредба № 34/2006 г)възнаграждение не се изплаща когато специализантът работи въз основа на сключен трудов договор (или по служебно правоотношение) с някоя от страните по договора по ал. 1 или ал. 2, (т. е сключеният съгласно чл. 24 от наредбата договор), по същата специалност или в структура, осъществяваща дейност по същата специалност, за времето, през което специализантът провежда обучение в структурата, в която работи; Ответникът е сключил трудов договор с МБАЛ, като болницата е страна и по договора сключен съгласно чл. 24 от наредбата, но е работел в отделението за "спешна помощ", а не в в структура, осъществяваща дейност по същата специалност и хипотезата на изключението не е налице. Според чл. 24, ал. 5, т. 3 от Наредба № 34/2006 г възнаграждение не се изплаща и когато има сключен договор по чл. 234 или 235 от Кодекса на труда или друг договор с висше училище, лечебно или здравно заведение, което е различно от институцията, провеждаща практическото обучение Сключеният между страните през 2013 г договор е с институцията, в която се е провеждало практическото обучение и хипотезата не е налице. С нормата на § 10 от ПЗР на Наредба № 1 от 22.01.2015 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването, се отменя едноименната наредба № 34 от 2006 г. на МЗ. В сравнение с предходната, нова наредба съдържа съществени промени, като урежда отношенията между специализанта и базата за практическо обучение при отчитане на трудово-правният им характер, по-ясна и подробна е и уредбата на финансирането и се внасят някои промени в реда и условията за постъпване на работа по специалността. За заварените случаи § 1