Решение № 15152 от 11.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6363/2017 г.

Решение № 15152 от 11.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6363/2017 г., VI о., докладчик съдията Димана Йосифова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, и чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване във връзка с чл. 44, ал. 1 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж. Образувано е по касационна жалба на Ц. Т. М. от гр. П., чрез пълномощник адвокат С. М. срещу решение № 714 от 28.04.2017 г. по адм. дело № 1605 по описа за 2016 г. на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата му против решение № 2153-15-147/08.06.2016 г. на Директора на ТП на НОИ - П., с което е оставена без уважение жалбата с вх. № 1012-15-131/10.05.2016 г. срещу разпореждане № 7209184444/протокол 2140-15-135.22.02.2016 г. на Ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ -гр. П. и са присъдени разноски. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Иска се отмяна на оспореното решение, като се върне преписката на органа за ново разглеждане с указания за прилагане на закона. Ответникът по касация - директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. П. в писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли да бъде потвърдено обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - П. е решение № 2153-15-147/08.06.2016 г. на Директора на ТП на НОИ - П., потвърждаващо разпореждане № 7209184444 от 22.02.2016 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което на Ц. Т. М. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69, ал. 1, т. 2 от КСО, по подадено от него заявление вх. № 2113-15-2507 от 23.10.2015 г., поради неизпълнение на условието за наличие на най-малко 27 години общ осигурителен стаж. С постановеното решение Административен съд - П. е отхвърлил жалбата като неоснователна, след като е обосновал извод за издаване на оспорения административен акт от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и точно прилагане на относимите материалноправни разпоредби. След анализ на представените доказателства, правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че за спорния период от 01.10.1987 г. до 20.08.1990 г., жалбоподателят Ц. Т. М. е бил на обучение в средно военно сержантско училище, поради което това време не може да бъде зачетено за трудов стаж на валидно правно основание. Жалбоподателят е навършил пълнолетие след този срок-на 18.09.1990 г. правилно се е позовал на разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от НПОС "За осигурителен стаж от трета категория се признава времето на наборна военна служба и времето на обучение на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната служба за съответния род войски съгласно действащото законодателство, независимо кога са положени. ", съответно да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Така постановеното първоинстанционно решение е правилно. Изложените в касационната жалба съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост се преценяват като неоснователни. През спорния период на обучение в сержантско средно военно училище е била в сила разпоредбата на чл. 81, ал. 1 от ППЗП (ДВ, бр. 102 от 1967 г.), съгласно която за трудов стаж от III категория се е зачитало времето, прекарано в редовна военна служба или трудова повинност. На завършилите курса на сержантските училища се е признавала отбита редовна военна служба, но времето на обучение не е било приравнено на трудов стаж. Едва с изменението, обн. в ДВ, бр. 76 от 1996 г., времето на обучение на курсанти и школници след навършване на пълнолетие е приравнено на трудов стаж до размера на наборната служба. В кръга на лицата по чл. 69 от КСО (редакция - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) с право на пенсия при освобождаване от служба са включени военнослужещите независимо от възрастта им при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Р. Б. Първоинстанционният административен съд е постановил решението си при изяснена фактическа обстановка. Събрани са надлежни доказателства, установяващи периодите на обучение на жалбоподателя, като курсант в средното военно училище - Сержантското средно военновъздушно училище в състава на ССВУ "Г. Измирлиев" - от 01.10.1987 г. до 20.08.1990 г. Курсантът се е намирал на действителна военна служба и следва да се счита за отбиващ редовна военна служба и независимо, че до 20.08.1990 г. е бил непълнолетен. Ц. Т. М. е навършил 18 години на 18. 09.1990 г., видно от удостоверение № 119/03.02.2007 г. (лист 16 по адм. дело 1605/2016 г. по описа на Административен съд - П.) за периода от 21.08.1990 г. до 18.09.1990 г. Митров също е бил непълнолетен, но период му е бил зачетен за трудов стаж на друго основание. В този период, жалбодателят вече е бил назначен на щатна сержантска длъжност, което е извън обхвата на цитираните норми. Обучаващите се в сержантските средни военни училища се намират на действителна военна служба и имат всички права и задължения на срочнослужещи в армията (чл. 3 от Указ № 117 от 31.07.1971 г.), но цитираната разпоредба на чл. 81, ал. 1 от ППЗП (ДВ, бр. 102 от 1967 г.) не е приравнявала времето на обучението им на трудов стаж. По отношение на жалбоподателя не е приложима разпоредбата на чл. 81, ал. 1 от ППЗП, след изменението в ДВ, бр. 76 от 1996 г., зачитаща за трудов стаж приравнената наборна военна служба на курсанти и школници след навършване на пълнолетие, поради обстоятелството, че времето на обучение на жалбоподателя като курсант в ССВУ "Г. Измирлиев" е преди навършване на пълнолетие. Той е бил курсант, като непълнолетен. Като е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен и е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд - П. е постановил правилно решение. При неустановени касационни основания за отмяна обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответната страна - директорът на ТП на НОИ - П., за присъждане на юрисконсултско възнаграждение (платимо от касационния жалбоподател) е основателно. Страната е представлявана от юрисконсулт и искането е направено своевременно. Следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 100 лв., определено съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,