Решение № 4226 от 23.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6928/2011 г.

Решение № 4226 от 23.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6928/2011 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Александър Иванов Кръстев, Николай Емил Иванов, Димо Желев Матев и Любка Димова Петкова срещу решение № 64 от 23.03.2011 г., постановено от Окръжен съд Видин по адм. д. № 611/1992 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационните жалбоподатели правят искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да бъде отменен оспорения отказ за възстановяване на имот, отнет не по предвиден законов ред и да бъде осъдена община Видин да предаде на жалбоподателите владението на имот с идентификатор 10971.505.701 с площ от 8841 кв. м. Ответникът по касационната жалба - кметът на община Видин, с представено по делото писмено становище излага доводи за неоснователност на касационната жалба и прави искане обжалваното решение като правилно да бъде потвърдено. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежни страни, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по оспорване на отказ за отмяна на отчуждаване на имот от 9 664 кв. м, отчужден през 1961 г. по реда на Закона за плановото изграждане на населените места и възстановяване на собственост по отношение на имот, отнет не по предвиден в закона ред. Въпреки, че в жалбата е вписано, че се обжалва мълчалив отказ, с оглед приложения изричен отказ, обективиран в решение № 56 от 08.04.1992 г. следва да се приеме, че предмета на оспорване е именно изричното произнасяне на административния орган по искането, с което е бил сезиран. Този извод се налага и с оглед факта, че жалбата е подадена след постановяване на изричния отказ за отмяна на отчуждаването. Съдът е отхвърлил оспорването. За да стигне до правен извод за законосъобразност на оспорения отказ, съдът е приел, че по реда на Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС няма възможност за възстановяване на имот, отнет без правно основание, в какъвто смисъл са били твърденията на жалбоподателите за имота с идентификатор 10971.505.701 с площ от 8841 кв. м. По отношение на този имот е приложима разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗВСОНИ, съгласно която разпоредба реституцията настъпва по силата на закона, а не по разпореждане на административен орган. По тази причина съдът е приел, че жалбоподателите следва да защитя правата си по общия исков ред, както и сторил един от наследниците Александър Кръстев. По тези доводи съдът е отхвърлил оспорването. Обжалваното решение като краен резултат е правилно. По делото е установено, че наследодателката на жалбоподателите Мария Георгиева е притежавала недвижим имот, описан в нотариален акт № 11, т. I, рег. 111, нот. д. № 10/1930 г. и съставляващ дворно място и градина с обща площ от 26 дка и с описано основно и допълващо застрояване в имота. Със заповед № 2318 от 07.09.1961 г. на председателя на ИК на ОНС Видин от наследниците на Мария Георгиева е отчуждена южната част от имота с площ от 9664 кв. м ведно със сградите на основно и допълващо застрояване, за мероприятие парк "Толбухин". С протокол № 12 от 08.09.1961 г. комисия по чл. 85 и чл. 105 от ППЗПИНМ е оценена отчуждената част и е изплатена през 1964 и 1966 г. Мероприятието, за което е отчужден имотът, е осъществено. Именно по отношение на тази част е постановен изричен отказ - решение № 56 от 08.04.1992 г. на кмета на община Видин. Установените по делото факти, водят до извод за неприложимост на реституционната хипотеза на чл. 1, ал. 2 ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. Безспорно установено е, че сградите в отчуждения застроен имот са били съборени, терена е усвоен за реализиране на отреждането - градски парк и не е възможно образуването на самостоятелен парцел при спазването на съответните правила, норми и нормативи. Мероприятието за което е отчуждена тази част от имота - градски парк е осъществено върху целия отчужден терен. Правилно решаващият съд е отхвърлил оспорването и по отношение на останалата северна част от имота с идентификатор 10971.505.701 с площ от 8841 кв. м. За тази част жалбоподателите са развили доводи, че е отнета не по предвиден в закона ред и е налице мълчалив отказ за възстановяване. В първоначалната редакция на чл. 2 от ЗВСОНИ, приложима към момента на сезиране на кмета на общината с искането, не е съществувала възможност за реституиране на недвижими имоти отнети без законово основание или отчуждени не по предвидения в закона ред. Новата алинея втора, даваща такава възможност за реституция на недвижими имоти, е предвидена едва с изменението на Закона, обнародвано в Държавен вестник, бр. 107/1997 г. По тази причина няма основание да се приеме, че през 1992 г., когато е започнало производството по искане на жалбоподателите, е налице надлежно сезиране за реституция на това основание. Освен това следва да се подчертае, че по реда на Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти не е предвидено изискване за издаване на изричeн административен акт, който да признава правата на реституентите. По реда на този закон възстановяването на собствеността настъпва ex lege и предаването на собствеността и отстъпването на владението се реализират в ревандикационно исково производство по чл. 108 от ЗС. Именно по този приложим ред е реализирал правата си касационния жалбоподател Александър Кръстев, видно от приложеното решение № 1378 от 12.12.2007 г., постановено от Върховния касационен съд - трето гражданско отделение, постановено по гр. д. № 1426/2006 г. С оглед на тези доводи, настоящият състав счита, че искането на касационните жалбоподателите в хода на административното производство да постигнат ефекта на ревандикация на описания имот е недопустимо. Предмета на произнасяне в съдебно-административното производство е единствено по въпроса за законосъобразност на административен акт - изричен или мълчалив отказ. Административния съд няма правомощия за постановяване на решение по претенция, касаеща спор, разрешим в общото исково производство. С оглед на тези коригиращи мотиви, настоящият състав счете, че обжалваното решение като краен резултат е правило и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение