Решение № 31 от 16.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4529/2007 г.

Решение № 31 от 16.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4529/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борислав Белазелков Производство по § 2, ал. 3 ГПК вр. чл. 218е ГПК (отм). Обжалвано е на основание чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.) решението на Бургаския окръжен съд от 13.03.2007 г. по гр. д. № 1059/2006, с което е потвърдено решението на Н. районен съд от 26.06.2006 г. по гр. д. № 501/2005, с което е прогласена нищожността на договори за продажба на идеална част от имот и за делба на целия имот и е отменено същото решение по ревандикационния иск, като същият е уважен. Недоволен от решението е касаторът "Г" Е., София, К. Н. К. то го обжалва в срок с оплаквания нарушения на материалния закон, като счита, че неправилно съдът е приел, че договорът за продажба е нищожен поради неправилно отразяване на волята на страните в нотариалния акт и поради неподписването му от продавача на определеното за това място. Ответникът по жалбата К. К. И. я оспорва, като счита, че правилно съдът е приел, че съгласието на лицата, които са се явили пред нотариуса, не е ясно изразено и не може да се установи, кой пълномощник от чие име е действал, както и кой е положеният подпис на продавача. Установено е единствено, че подписът, положен на мястото за продавача не е на преупълномощения да действа от негово име Б. В. Следва да се има предвид и оттеглянето на пълномощното с нотариално заверена декларация от 29.12.2001 г., която е вписана в книгите на нотариуса, който удостоверил подписа, което оттегляне е станало известно на управителя на дружеството-купувач И. П. преди изповядането на оспорваната сделка. Останалите ответници по жалбата С. Д. П., А. Д. А. и И. К. И., извършващ търговия под фирмата Е. "И" не вземат становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 218ж ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 23.02.2000 г. ищецът е упълномощил И. Н. П. да продаде включително и сам на себе си процесната идеална част от имот, както и да преупълномощава трети лица с тези права. Пълномощникът И. П. е преупълномощил Б. В. да представлява ищеца като продаде имота, а в качеството си на управител на дружеството- ответник е упълномощил адв. С да закупи имота за дружеството. На 29.12.2001 г. ищецът е заверил нотариално декларация, че оттегля пълномощното, за която няма данни да е стигнала до представител на дружеството-купувач. Оспорваният договор за продажба е сключен на 18.01.2002 г. като на едно място в нотариалния акт е записано, че преупълномощен да представлява продавача К. И. е Б. В., а на друго място, че негов представител е адв. С. Това противоречие опорочава нотариалното действие. Договорът за продажба е нищожен и защото преупълномощеният Б. В. не е положил подписа си на мястото за продавача. Нищожността на договора за продажба опорочава и последвалата делба между купувача и съсобствениците на останалите идеални части от имота, поради което е уважен и предявеният ревандикационен иск. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че в нарушени на материалния закон въззивният съд е приел, че договорът за продажба е нищожен поради липса на съгласие и противоречие на закона. Ако договорът е сключен от лице без представителна власт, той е недействителен по отношение на представлявания, а ако е опорочена изискваната от закона форма на нотариален акт, договорът е с незавършен фактически състав. Нито един от претендираните пороци обаче не е установен по делото. Представителната власт на преупълномощения представител на продавача е надлежно учредена и оттеглянето на пълномощното не може да бъде противопоставено на купувача, тъй като не е стигнало до знанието на представител на дружеството-купувач. Вписването на декларацията за оттегляне в книгите на нотариуса, който е удостоверил подписа върху нея, няма правно действие. Неяснотата на волеизявленията в една сделка не я правят нищожна, а налага тълкуването й съгласно чл. 20 ЗЗД. Писменият договор не е подписан, ако страните не са положили подписи след волеизявленията. Няма определено място, на което да се положат подписите, за да са валидни. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено частта по иска за отменяне на нотариалния акт за сделка оставено в сила в тази част поради което следва да бъде обезсилено, а делото - решено от касационната инстанция съгласно чл. 218ж ГПК. По делото е установено, че на 23.02.2000 г. ищецът е упълномощил И. Н. П. да продаде включително и сам на себе си процесната идеална част от имот, както и да преупълномощава трети лица с тези права. Пълномощникът И. П. е преупълномощил Б. В. да представлява ищеца като продаде имота, а в качеството си на управител на дружеството-ответник е упълномощил адв. С да закупи имота за дружеството. На 29.12.2001 г. ищецът е заверил нотариално декларация, че оттегля пълномощното, за която няма данни да е стигнала до представител на дружеството-купувач. В изповядания на 18.01.2002 г. нотариален акт е посочено, че за продавача се явява адв. С, а за купувача - Б. В., но след това е ясно посочено, че продавачът К. И., представляван от Б. В., продава имота на купувача "Г" Е., представляван от адв. С. Т. изповяданият договор не се нуждае нито от тълкуване, нито от поправка. По делото не са представени доказателства нотариалният акт да не е подписан от представителя на купувача Б. В. В тежест на ищеца е да докаже, че негов представител не е подписал договора. Ищецът е доказал, че единият от положените в нотариалния акт подписи не е на негов представител. За другия подпис, който ответникът твърди, че е на представителя на продавача, не са представени никакви доказателства. В тежест на ищеца е да докаже, че договорът не е подписан от негов представител, поради което следва да се приеме, че другият подпис в договора е на представителя на ищеца. Видно от изложеното оспорваният договор за продажба е сключен от надлежно овластен представител на ищеца, който е подписал нотариалния акт. И формата на нотариалния акт не е опорочена, поради което сключеният договор за продажба е валиден. Валидна е и последвалата делба, поради което предявеният ревандикационен иск следва да бъде отхвърлен. Ответникът "Г" Е., София не претендира разноски поделото. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение