Решение № 2182 от 17.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11393/2008 г.

Решение № 2182 от 17.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11393/2008 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба подадена от адв. Николай Ташев - процесуален представител на Мария Атанасова Янкова срещу решение № 482 от 15.07.2008 г. постановено от Окръжен съд Варна, административно отделение, четвърти състав по адм. д. № 1294/2006 г. С касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд с указания за назначаване на нова експертиза. Ответникът Дженьо Минев Дженев чрез процесуалния си представител адв. Чуклева мотивира становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът кмета на район "Владислав Варненчик", община Варна не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред Окръжен съд Варна е образувано по оспорване на заповед № ПР-189 от 6.06.2006 г., с която кмета на район "Владислав Варненчик", община Варна е одобрил оценка на подобрения в размер на 2 294, 80лв извършени в поземлен имот № 840, който попада в новообразуван имот № 1410 по ПНИ за м. "Ментеше", землището на кв. Владиславово, гр. Варна. Съдът е изменил оспорената заповед като е увеличел стойността на подобренията от 2 294, 80лв на 4970, 00лв. Правните изводи на съда са направени след преценка на приетите по делото единична и тройна съдебно-агрономически експертизи. Съобразно приетата експертиза подобренията върху имота, така както е индивидуализиран по стар кадастрален план с № 840, са оценени на 4 970, 00лв. В тази оценка са включени трайни насаждения и подобрения в имота, като стойността им е определена по пазарни цени. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му съдът не е допуснал нарушения, които да съставляват касационни отменителни основания. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за допуснати нарушения на приложимия материален закон. Оспорената оценка е извършена на основание § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ във връзка с чл. 72 от ЗС и § 31, ал. 2, т. 3 от ПЗР на ПМС № 234 за Изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, обн. в ДВ, бр. 113 от 1999 г., по силата на които оценката се определя по пазарни цени. Първоинстанционният съд е установил правнорелевантните факти като е назначил съдебно- агрономическа експертиза, която е дала заключение относно стойността на трайните насаждения и подобренията в процесния имот. Тъй като заключението на единичната експертиза е било оспорено от жалбоподателя в първоинстанционното производство, сега ответник по касационната жалба, съдът е назначил и тройна експертиза. По отношение на трайните насаждения експертите са дали оценка съобразно Тарифата за базисните пазарни цени на трайните насаждения, която е възприета от съда. При изготвяне на оценката са взети са предвид всички правнорелеватни обстоятелства - състояние на насажденията към момента на оценката, възраст в години. В касационната жалба се развиват възражения против приетите съдебно-агрономически експертизи, което оспорване в настоящото касационно производство е недопустимо с оглед забраната за фактически установявания, уредена в императивната норма на чл. 220 от АПК. От съществено значение в случая е обстоятелството, че в съдебно заседание, проведено на 9.05.2008 г., когато е прието заключението на тройната експертиза, същата не е оспорена от касаторката, не са поставени въпроси на вещите лица и не е поискано изслушване на допълнителна експертиза. Направеното искане за връщане на делото за ново разглеждане с указания за назначаване на нова експертиза е недопустимо, тъй като непълнотата на доказателствата не е касационно отменително основание. По основанията визирани в разпоредбата на чл. 209, т. 3 от АПК касаторката е релевирала само нарушение на материалния закон и само по това основание касационната инстанция дължи произнасяне - чл. 218, ал. 1 от АПК. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че съдът е следвало да определи оценка само по отношение на подобренията извършени за терен с площ от 600 кв. м., така както е предоставен за ползване имота на ответника в касационното производство Дженьо Минев Дженев. Оценката от административния орган е изготвена за имот, идентифициран по стар кадастрален план с № 840 и с площ от 958 кв. м. Административната заповед не е оспорена от бившия собственик, комуто е разпоредено да заплати стойността на подобренията, поради което следва да се приеме, че в частта за площта, за която се оценяват подобренията заповедта е влязла в сила. Оспорването, с което е бил сезиран първоинстанционния съд е от ползвателя и касае само стойността на подобренията. Неоснователни са доводите, че съдът е следвало да определи оценката само за част от подобренията - тези извършени до прекратяване на правото на ползване с разпоредбата на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и само по отношение на тези подобрения които реално увеличават стойността на имота. Установените факти от кредитираните заключения съдът е съпоставил с действащото право като ги е отнесъл към разпоредбата на чл. 72 ЗС, към който препраща и § 4в ПЗР на ЗСПЗЗ. Разпоредбата на § 4в ПЗР на ЗСПЗЗ изрично сочи, че лицата, извършили подобрения в имотите, подлежащи на връщане имат правата по чл. 72 ЗС. В § 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ е указан компетентният орган и срока, в който се извършва оценката на земите, сградите и подобренията, като нормата препраща към ППЗСПЗЗ. В ППЗСПЗЗ това е нормата на § 31 от ПМС № 234 от 1999 г., ал. 2, т. 3, според който оценката на подобренията е по пазарни цени. В тази връзка без правна стойност са твърденията, че от оценката следва да се изключат част от овощните насаждения, които били засадени след като е прекратено по силата на закона правото на ползване. Това е така, тъй като те съществуват в имота и са оценени към момента на извършения оглед от вещите лица. Безспорен е фактът на съществуването им, а те увеличават стойността на имота. По същността си твърденията в касационната жалба оспорват заключението както на единичната, а така също и на тройната експертизи, което се преценява от настоящият състав като неотносимо възражение в касационното производство. Този извод се налага и с оглед историческото тълкуване на правната уредба. Нормата на § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ е приета значително след като е разпоредено прекратяване на правото на ползване по силата на законовата норма на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. При това положение следва да се приеме, че волята на законодателя е да уреди правата на ползвателите в хипотезата на чл. 72 от ЗС, без да поставя изрично изискване подобренията да са извършени преди прекратяване на правото на ползване по силата на закона. В случая законодателното препращане за уреждане на административни правоотношения не следва да се смесва с предпоставките за признаване на правата на добросъвестен владелец, регламентирани от вещното право. По тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд - четвърто отделение