Решение № 1350 от 12.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5710/2007 г.

Решение № 1350 от 12.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5710/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" и сл. ГПК (отм.), във връзка с параграф 2, ал. 3 ПЗР на ГПК /обн. Д. в. бр. 59/2007 г./. Образувано е по касационната жалба на К. Й. К. от гр. С., чрез пълномощника му адвокат В. А., против въззивното решение от 13.06.2007 г. по гр. д. № 885/2006 г. на С. окръжен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното от 28.06.2006 г. по гр. д. № 1468/2005 г. на С. районен съд. С него е допусната съдебна делба между касатора и Н. В. Г., при равни права върху описания в решението апартамент в гр. С.. Касаторът поддържа становище за недопустимост, респ. неправилност на въззивното решение по съображенията, изложени в подадената в срок касационна жалба. Моли същото да бъде обезсилено, респ. отменено и предявеният иск за делба бъде отхвърлен. Съделителят Н. В. Г. не е взел становище по жалбата. Върховният касационен съд на РБ, състав на IV гражданско отделение, като обсъди заявените в касационната жалба оплаквания във връзка с данните по делото и на основание чл. 218ж ГПК (отм.), приема следното: Предмет на делото е делба на апартамент в гр. С., придобит с договор от 26.02.91 г. от К. К. и Д. К. С постановление на съдия-изпълнител по изп. д. № 2015/2002 г. принадлежащата на длъжника Д. К. 1/2 ид. ч. от него е изнесена на публична продан и е възложена на взискателя по делото С. И., която заедно със съпруга й я е продала на Н. Г. с нот. акт № 84/2003 г. Последният е предявил иск за делба на целия апартамент, легитимирайки се като собственик на 1/2 ид. ч. от него на основание покупко-продажбата от И. срещу касатора, който се легитимира като съпруг - недлъжник на останалата 1/2 от имота, съгласно чл. 388, ал. 1 ГПК (отм.). За да допусне съдебната делба, въззивният съд приел, че страните се легитимират като собственици при равни права на имота. Намерил доводите на касатора за нередовно учредено производство с оглед неподписване на исковата молба от ищеца, както и липсата на редовно процесуално представителство от страна на пълномощника му, за неоснователни с оглед потвърждаването им от ищеца по реда на чл. 114 ГПК (отм.), както и представена от него декларация. Въззивното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно се поддържа от касатора и в настоящето производство оплакването за нередовно предявяване на иска за делба, по който довод изложените от въззивния съд съображения са правилни. Самият ищец в съдебно заседание на 30.01.2007 г. е отговорил, че той е подписал исковата молба и пълномощното на адвоката, както и в представена по делото на л. 38 нотариално заверена декларация е заявил, че поддържа предявения иск за делба, както и потвърждава всички процесуални действия, извършени от пълномощника му, поради което и правилно съдът е намерил производството за допустимо и го е приключил с постановяване на решение по спора. При положение, че самият ищец поддържа пред съда предявения иск и волята му е материализирана и в нотариално заверена декларация, то без значение е установеното от графологическите експертизи обстоятелство, че исковата молба не е подписана от него /което е могло да се осъществи при явяването му в съдебно заседание/. От друга страна, касаторът не е легитимиран да защитава правата на другата страна в процеса, поради което и оплакването за недопустимост на въззивното решение е неоснователно. Неоснователно е и оплакването за неправилност на решението, тъй като от събраните доказателства е установено по несъмнен начин принадлежността на правото на собственост върху имота в лицето на страните по делото. Касаторът, като съпруг-недлъжник е останал собственик на половината от съсобствения със съпругата му имот, след извършената публична продажба на нейната 1/2 ид. ч. за дълга й по образуваното изпълнително дело, а ищецът се легитимира като собственик на продадената част на съпруга-длъжник. При това положение искът за делба на имота е основателен, а оплакването на касатора за необсъждане на възраженията му за престъпна дейност е неоснователно, с оглед липсата на такива доказателства по делото. В заключение, въззивното решение следва да се остави в сила, тъй като не са налице релевираните в жалбата касационни основания за отмяната му, водим от което настоящият състав на ВКС, IV г. о.