Решение № 134 от 6.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2266/2009 г.

Решение № 134 от 6.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2266/2009 г., I о., докладчик председателят Панайот Генков Производство е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Интерагро БГ" ЕАД - гр. София, подадена чрез адв. М. Иванов, срещу решение № 559 от 1.08.2008 г. по адм. дело № 1664/2006 г. на Варненския окръжен съд, АО, 2 състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Решение № 361/5.08.2003 г. на Изпълнителния директор на АДВ - София, с което е оставена без уважение жалбата на "Интерагро БГ" ЕАД срещу Постановление за налагане на обезпечителни мерки (запор) № 1/3.07.2003 г., издадено от началника на Митница Варна, в частта му, в която за обезпечаване на вземанията по съставен акт за установяване на митническо нарушение от 2.07.2003 г., извършено от "Билгигруп" АД - Дулово, с постановлението е наложено запор върху 4000 тона насипна нерафинирана захар - собственост на "Билгигруп" АД (по договор за продажба на насипна нерафинирана захар № BIL 02-1047 от 9.09.2002 г. и фактура № 0022223/24.03.2003 г.), находяща се на м/к "Барон", застанал на 13-то кейово място на пристанище Варна - Запад. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно - постановено в противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебното решение и присъждане на разноски по делото. Ответникът по касационната жалба - директорът на Агенцията за държавни вземания - гр. София не изразява становище. Ответникът по касационната жалба - началникът на Митница Варна не изразява становище. Заинтересованата страна - "Билгигруп" АД - гр. Етрополе не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК, но разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалвания пред настоящата съдебна инстанция резултат, съдът е приел следното: Оспореното решение е подписано със запетая, но по делото е представена Заповед № 259/1.08.2003 г. на Изп. директор на АДВ - София, че в периода от 4.08.2003 г. - 15.08.2003 г. същият е бил заместван от зам.-изпълнителния директор на АДВ - Евгения Кацарова, с оглед на което, съдът е приел, че процесното решение е издадено от компетентен орган. От анализа на приложените по делото доказателства съдът е извел извода, че между "Tate & Lyle International" - Англия и "Интерагро - БГ" ЕАД липсва продажбено правоотношение, по силата на което последното дружество да е станало собственик на процесните 4000 тона сурова захар, въз основа на което да се счита, че е наложен запор върху негова вещ за обезпечаване на вземането на Р България към "Билгигруп" АД - Дулово по съставения на последното дружество акт за установяване на митническо нарушение и последвалото го наказателно постановление. Съдът е приел, че доказателственото значение на фактура № SI (F1456)JWR (02 от дата 1.07.2003 г., издадена от "Tate & Lyle International" - Англия с получател "Интерагро - БГ" ЕАД, както и представените копия от третите оригинални екземпляри на коносаменти с № 17, 18, 19 и 20 е дискредитирано и не може да обоснове извод, че жалбоподателят е собственик на процесното количество кубинска сурова захар, която придобил от английската компания, според изложените в жалбата твърдения. Съдът е установил, че за товара от 28000 тона са издадени 28 броя коносаменти, като всеки комплект коносаменти включва три оригинални екземпляра - 1/3; 2/3 и 3/3. Представените 4 бр. от третите оригинали на коносаменти с № № 17, 18, 19 и 20 са издадени от превозвача и са от вида "Коносаменти издадени на заповед на изпращача", съгласно чл. 110, т. 3, изр. 2 от КТК, вр. чл. 115, б. "а", предл. 2 от КТК. Изпращач е компанията "Cubazucar", на заповедта на която са издадени. Констатирано е, че третите оригинални екземпляри от коносаментите с № № 17, 18, 19 и 20 са били джиросани с пълно джиро от изпращача "Cubazucar" на "Tate & Lyle International" - Англия. Съдът е констатирал, че в обсъдените по-горе копия от третите оригинални екземпляри на коносоменти с № № 17, 18, 19 и 20 се съдържат пълни джира в полза на "Интерагро - БГ" ЕАД, които не са датирани. Въз основа на горните констатации, съдът е приел, че легитимиран получател (и собственик на товара) с оглед действието на джирото след индексирането на коносаментите е "Tate & Lyle International" - Англия. Въз основа на представените по делото доказателства: 1. писмено нареждане от "Tate & Lyle International" - Англия от дата 30.04.2003 г., в което за получател на стоката по митнически манифест № 2002/416, статии от 1 до 27 от 3.05.2003 г. да се счита "Билгигруп" АД - Дулово; 2. представения от "Билгигруп" АД договор за покупко-продажба и фактура, както и митнически манифест № 2002-416/3.05.2003 г., АС е извел извода, че собственик на процесните 4000 тона сурова захар към момента на налагане на запора е именно "Билгигруп" АД. Като допълнителен аргумент в подкрепа на този извод, съдът е посочил и обстоятелството, че извършването на валидно, от формално гледище, джиро не е достатъчно за да се проявят присъщите му функции - транспортна и легитимационна. Необходимо е още, заповедната ценна книга, каквато е коносаментът на заповед, да е във фактическата власт на джиратаря. Установено е от съда, че на дата 1.07.2003 г. "Билги дъш тиджарет аноним шикрети" - Турция е наредил на корабния агент в България - "Сий сървиз" ООД - Варна, да издаде товарителници (коносаменти) № № 17, 18, 19 и 20 до "Интерагро БГ" ЕАД. Това обстоятелство според съда поставя под съмнение валидността на джирата изобщо. С оглед разпоредбата на чл. 468, ал. 1, изр. 2 от ТЗ, процесните джира не са подписани от джиранта, налице е само параф, без да е индивидуализиран джиранта. Посочено е също, че и дори да бъде прието, че джирата са валидни, то няма никакви доказателства, че към монета на налагане на запора третите оригинални екземпляри на коносаменти № № 17, 18, 19 и 20 са били във фактическата власт на дружеството жалбоподател. От доказателствата по делото според съда може да се предположи, че към дата 2.07.2003 г. те са били във фактическата власт на корабния агент "Сий сървиз" ООД - Варна, а не и във фактическата власт на "Интерагро - БГ" ЕАД, като липсват каквито и да е доказателства, дори и твърдения, че дружеството "Сий сървиз" ООД, е действало в качеството на пълномощник на жалбоподателя. С оглед изложеното, съдът е обосновал извода, че оспореното решение е законосъобразно. Жалбоподателят не е доказал, че запорът по т. I. 1 от Постановление за налагане на обезпечителни мерки (запор) № 1/3.07.2003 г., издадено от началника на Митница Варна, е наложен върху вещ, която към момента на налагане на запора е била негова собственост. Правилно административния орган е приел, че "Интерагро - БГ" ЕАД не се легитимира като собственик на запорираните 4000 тона насипна нерафинирана захар, макар и по други съображения, и е оставил без уважение жалбата на "Интерагро - БГ" ЕАД срещу Постановление за налагане на обезпечителни мерки (запор) № 1 от 3.07.2003 г., издадено от началника на Митница Варна в частта му, в която за обезпечаване на вземанията по съставен акт за установяване на митническо нарушение от 2.07.2003 г., извършено от "Билгигруп" АД - Дулово, с постановлението е наложено запор върху 4000 тона насипна нерафинирана захар - собственост на "Билгигруп" АД (по договор за продажба на насипна нерафинирана захар № BIL 02-1047/9.09.2002 г. и фактура № 0022223 от 24.03.2003 г.), находяща се на м/к "Барон", застанал на 13-то кейово място на пристанище Варна - Запад. Така постановеното решение е правилно. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. От правилно установените факти съдът е направил обосновани правни изводи. Не са допуснати процесуални нарушения от съда при разглеждане и решаване на делото. Възраженията и доводите на касатора, които се повтарят и в касационната жалба са обсъдени от съда. Съдът е отговорил правилно на тези възражения. Твърденията в жалбата за наличие на продажбено правоотношение между касатора и английската фирма не са подкрепени от доказателствата по делото. Правилно и законосъобразно, след като е направил анализ на всички доказателства по делото, съдът е приел, че с касатора липсва търговско правоотношение. Няма и не са посочени конкретни доказателства в жалбата, доказващи такова. Няма доказателства, че "Сий сървиз" ООД - Варна е действало в качеството на пълномощник на жалбоподателя. Не са ангажирани доказателства, от които безспорно да се установи, че към датата на налагане на запора върху процесните 4000 т. сурова кубинска захар, касаторът е бил надлежно легитимиран собственик на стоката, поради което решението на съда е правилно и законосъобразно и не са налице касационни основания. Предвид изложеното, обжалваното решение не страда от пороците посочени в касационната жалба и като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, I А отделение,