Решение № 2328 от 6.3.2023 г. на ВАС, VII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Интертранс Логистикс ЕООД, със седалище и адрес на управление в [населено място], общ. Поморие, обл. Бургас, срещу Решение 262 от 28.02.2022 г. на Административен съд (АС) - Бургас по адм. дело 2634/2021 г.

С решението съдът е отхвърлил жалбата на Интертранс Логистикс ЕООД срещу акт за определяне на компенсаторна такса в размер на 750,00 лв., чието заплащане е обективирано с Квитанция 21BG005731X43134644 от 04.11.2021 г., издаден от Й. Дончева, главен специалист (контрольор) в Териториална дирекция Митница София, отдел "Пътни такси и разрешителен режим".

Касационният жалбоподател Интертранс Логистикс ЕООД, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Поддържа доводите си, изложени пред първоинстанционния съд, като сочи, че съдът не се е произнесъл по всички релевирани аргументи за незаконосъобразност на оспорения акт.

На първо място твърди немотивираност и нищожност на акта, като счита, че съдът неправилно е приел, че същият е обективиран в писмена форма в издадената квитанция от митническия служител. Квитанцията, според касатора, е документ обективиращ извършеното плащане и не съдържа и реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК, като същият не му е и връчен.

Счита за необоснован извода на първоинстанционния съд, че дружеството е признало фактите със заплащането на компенсаторната такса, като сочи, че извършването на нарушение е следвало да бъде констатирано с административния акт, тъй като на шофьора не е било съобщено за какво нарушение и на коя дата следва да бъде заплатена компенсаторната такса. Твърди, че заплащането на компенсаторната такса е продиктувано единствено, от необходимостта камионът да достави натоварените на него стока в срок.

Позовавайки се на представени по делото доказателства твърди наличие на недостатък на системата на Агенция Пътна инфраструктура (АПИ), а именно изчисляване на тол такси за камион над 12 тона, за маршрут забранен за такъв тип ППС, което не може да се вмени във вина на жалбоподателя и не би следвало да носи неблагоприятни последици за потребителите на системата на АПИ. Сочи, че системата не позволява да се изпрати маршрут до шофьора, нито разпечатване на подробна маршрутна карта, тъй като те се закупуват от служител на дружеството и няма как на шофьора да стане известен маршрута при закупуване на маршрутната карта.

Изложено е, че за датата 03.11.2021 г. за ППС с peг. [рег. номер] е заплатена тол такса чрез закупуването на маршрутна карта за маршрутът ГКПП Видин до ГКПП Кулата за ППС категория: камиони с обща технически допустима максимална маса > 12 тона, емисионен клас - Евро 6, брой оси 5, поради което не е налице съставомерност на деянието. Мястото, на което е заснет камиона, се намира на обходния път за посочения маршрут.

Прави искане решението да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът Главен специалист в Териториална дирекция Митница София отдел "Пътни такси и разрешителен режим" не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, следното:

Интертранс Логистикс ЕООД е собственик на влекач Мрецедес Актрос рег. [рег. номер].

На 02.11.2021 г. в 16.37 часа Интертранс Логистикс ЕООД е заплатило за процесното моторно превозно средство (МПС), за маршрута ГКПП-Видин (1-1) - ГКПП-Кулата (1-1), тол такса в размер на 28,24 лева.

На 03.11.2021 г., при движението на автомобила, той бил заснет на обхода на гр. Враца по път 1-1, км.8+848, нарастващ километър, от автоматизираната система за контрол на АПИ, като отчетеното нарушение било - няма маршрутна карта или бордово устройство. Враца не попада в определения по заплатената карта маршрут.

На 04.11.2021 г. в 06.38 часа влекач с рег.[рег. номер], с ремарке рег. [рег. номер] е бил спрян на ГКПП - Кулата, Товарни, Изход - 2 и в 06.38 часа на същата дата е издадена Квитанция 21BG005731X43134644 от 04.11.2021 г. за заплащане на компенсаторна такса в размер на 750 лв. Квитанцията е издадена от главен специалист (контрольор) в Териториална дирекция Митница София, отдел Пътни такси и разрешителен режим , Й. Дончева.

При така установеното от фактическа страна, съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган - митнически орган, компетентен да извършва контрол за спазването на задължението за заплащане на такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП. Посочил е, че за властническото волеизявление на компетентния служител на Агенция "Митници", с което е определен размерът на дължимата компенсаторна такса, законодателят не е регламентирал нарочна форма, като условие за действителност на акта.

Приел е, че декларираните от дружеството данни за изчисляването на маршрута на собственото му ППС, не съответстват на заснетото от стационарно техническо средство, по чл. 167а, ал. 2, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), движение на обхода на гр. Враца, представляващо нарушение на правилото по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП). Обосновал е извод, че е изпълнена процедурата за определяне на компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 ЗП, чието заплащане е условие за преминаване на границата - чл. 10е, ал. 2 ЗП. Приел е, че законът не изисква за определянето на компенсаторната такса по чл. 10, ал. 2 ЗП да е проведена процедурата по чл. 36 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Според съда оспорването на данните от електронната система е възможно в производството по установяване на нарушение по чл. 179, ал. 3б ЗДвП, изборът за чието провеждане е на собственика на ППС - при отказ от заплащане на компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 ЗП, в който случай се дължи и заплащане на таксата по чл. 10б, ал. 5 ЗП.

Формиран е извод, че в случая дружеството е признало фактите със заплащането на компенсаторната такса, възползвайки се от привилегирования режим, вместо да заплати максималната такса, което би му позволило в последствие да оспори наличието на нарушение след издаването наказателно постановление, като го обжалва. Прието е, че в случая няма предварително, а е налице доброволно изпълнение на част от задължението, с цел да се избегне както заплащането на по-голям негов размер, така и реализирането на административно-наказателна отговорност.

Решението е неправилно.

Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗП за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние:

1. такса за ползване на платената пътна мрежа - винетна такса за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7; заплащането на винетната такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа;

1. такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3; заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък.

В чл. 10, ал. 2 ЗП се предвижда, че при установено движение по платената пътна мрежа, когато за съответното пътно превозно средство не е заплатена съответната такса по ал. 1, водачът на пътното превозно средство, неговият собственик или трето лице може да заплати компенсаторна такса.

Размерът на таксите по чл. 10, ал. 1, 2, 4 и 5 и чл. 10б, ал. 5 ЗП се определя с тарифа на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството - чл. 10, ал. 6 ЗП.

Съгласно чл. 10е, ал. 1 от Закона за пътищата контролът на граничните контролно-пропускателни пунктове по изпълнение на задължението на пътните превозни средства с българска и чуждестранна регистрация за заплащане на таксите по чл. 10 се осъществява от длъжностни лица на Агенция "Митници" с изключение на таксите по чл. 10, ал. 1 за съответната категория пътно превозно средство, което е пристигнало на граничен контролно-пропускателен пункт в направление влизане на територията на Република България.

По силата на ал. 2 пътно превозно средство, което е пристигнало на граничен контролно-пропускателен пункт в направление да напусне територията на Република България, за което не е заплатена такса по чл. 10, aл. 1, т. 1 и/или не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2, може да напусне страната само след заплащане на таксите по чл. 10, ал. 2 за съответната категория пътно превозно средство в специализираното звено на Агенция "Митници" на съответния граничен контролно-пропускателен пункт.

Съгласно чл. 167, ал. 3 ЗДвП службите за контрол, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя извън населените места, контролират състоянието и изправността на пътната настилка, пътните съоръжения, средствата за сигнализация и маркировка. Общата маса, осовото натоварване и габаритните размери на пътните превозни средства се контролират от длъжностни лица на Агенция "Митници" и на Агенция "Пътна инфраструктура" с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване. Агенция "Митници" осъществява контрол върху превозвачите и контролира спазването на маршрутите от превозвачите, влизащи или излизащи от страната.

По силата на чл. 167, ал. 3а ЗДвП по отношение на пътните превозни средства, които напускат Република България, Агенция "Митници" контролира маршрутите на превозвачите, като за тази цел може да проверява съответствието им с декларираните тол данни.

Според ал. 3б на същата разпоредба длъжностни лица от Агенция "Митници": 1. осъществяват контрол върху заплащането на таксите по чл. 10, ал. 1 ЗП за съответната категория моторно превозно средство, което е пристигнало на граничен контролно-пропускателен пункт в направление излизане от територията на Република България, както и предоставят възможност за заплащане по банков път, чрез картово плащане или в брой на таксите по чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 2 и чл. 10б, ал. 5 ЗП; 2. съставят и връчват актове за установяване на административни нарушения по чл. 179, ал. 3 и 3а; 3. не допускат напускане от територията на Република България на моторно превозно средство, за което не е заплатена съответната такса по чл. 10, ал. 1 ЗП; 4. изземват и задържат свидетелства за регистрация на моторно превозно средство в предвидените от закона случаи.

Съгласно чл. 167а, ал. 3 ЗДвП електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3 3в, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство част от системата.

Според чл. 167а, ал. 5 ЗДвП органите по чл. 165 и чл. 167, ал. 3 3б имат достъп до електронната система по ал. 3 и до информационната система по ал. 4 за целите на осъществявания контрол върху спазването на задължението за заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 ЗП.

От анализа на цитираните по-горе разпоредби може да се направи извод, че производството по събиране на компенсаторната такса се извършва по опростени правила, които не изискват съставяне на АУАН или друг изричен акт в писмена форма от длъжностно лице, а единствено уведомяване на нарушителя за установеното чрез електронната система нарушение, възможността за заплащане на изчислената компенсаторна такса, нейния размер и последиците от незаплащането й съставяне на АУАН. Компенсаторната такса няма характер на административно наказание и за определянето й не се прилагат правилата на ЗАНН.

Установяването на неизпълнението на задължението по чл. 10, ал. 1 ЗП и изчисляването на размера на дължимата компенсаторна такса се извършват чрез посочената по-горе електронна система в случая от длъжностно лице при Агенция "Митници", което съгласно чл. 167, ал. 3б ЗДвП осъществява контрол върху заплащането на таксите по чл. 10, ал. 1 ЗП за съответната категория моторно превозно средство, което е пристигнало на граничен контролно-пропускателен пункт в направление излизане от територията на Република България, както и предоставя възможност за заплащане по банков път, чрез картово плащане или в брой на таксите по чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 2 и чл. 10б, ал. 5 ЗП. Правомощията на контролните органи от Агенция "Митница" са регламентирани в чл. 167, ал. 3б ЗДвП. От изложеното следва, че актът е постановен от компетентен орган, както правилно е приел и административният съд.

Съгласно чл. 189е, ал. 2 ЗДвП при установяване на нарушение по чл. 179, ал. 3-3б ЗДвП преди съставяне на АУАН, контролните органи уведомяват нарушителя за възможността да заплати таксата по чл. 10, ал. 2 ЗП.

АУАН се съставя в случаите, когато лицето откаже да плати компенсаторната такса, а когато плащането е извършено след съставяне на АУАН, законодателят предвижда, че наказателно постановление не се издава и производството се прекратява - чл. 189е, ал. 6 ЗДвП. Законодателят предвижда също така, че плащането на компенсаторната такса има за правна последица освобождаване на нарушителя от административнонаказателна отговорност - чл. 189е, ал. 6 ЗДвП.

Аргументите, че плащането не е извършено доброволно в случая са неотносими към спора по същество, тъй като те касаят допустимостта на оспорването на административния акт и по-точно въпроса относно наличието на годен предмет на обжалване, а този въпрос вече е безпротиворечиво решен в съдебната практика по аналогични случаи. В настоящия случай доброволното плащане е пречка за съставяне на акт за установяване на административно нарушение и провеждане на административнонаказателно производство, съответно за защита срещу акта, с който приключва това производство, но не и за оспорване на процесния административен акт.

Спорът по делото е дали е налице неизпълнение на задължението за заплащане на такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП.

В първоинстанционното производство от дружеството-жалбоподател е представена карта на обходните маршрути за тежкотоварни автомобили над 12 т., като твърденията са, че е използван един от обходните маршрути поради ограничение на движението през прохода Петрохан , от където минава маршрутът, избран от системата.

Първоинстанционният съд е приел, че от представената карта е видно, че не е налице забрана за движение на МПС над 12 т. по пътищата от Видин до София в районите на Монтана и Враца, които са възможни за движение по маршрута.

Този извод на съда е неправилен.

Видно от публичнодостъпната информация за състоянието на републиканските пътища, достъпна на адрес https://api.bg/bg/byuletin-ptna-obstanovka/1635914117.html, към 06:30 ч. на 03.11.2021 г. движението по път ІІ-81 Монтана София през проход Петрохан е ограничено за автомобили над 12 т., както и тегленето на ремаркета и полуремаркета.

Представената от касатора в първоинстанционното производство карта на обходните маршрути обосновава извод, че използваният от водача маршрут е предвидения алтернативен такъв, в случай на наличие на ограничения за движението по път II-81 Монтана-София. Това прави основателни доводите на касатора, че системата на АПИ е позволила плащане за забранен за преминаване маршрут, което е резултирало в неправомерно начисляване на компенсаторна такса на основанието по чл. 10, ал. 2 ЗП за движение по използвания официален обходен маршрут.

С оглед изложеното решението на Административен съд - Бургас следва да бъде отменено като неправилно. Делото е изяснено от фактическа страна, поради което оспореният акт следва да бъде отменен като незаконосъобразен.

С оглед на изхода от спора, направено от касатора искане и на основание чл. 143 АПК, съдът следва да осъди Агенция "Митници" юридическото лице, в чиято структура е органът-ответник да заплати на касатора направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Видно от доказателствата по делото същите са в общ размер на 720 лв., от които 50 лв. държавна такса пред първоинстанционния съд, 370 лв. държавна такса пред касационната инстанция и 300 лв. за адвокатско възнаграждение за първата съдебна инстанция, съгласно договор за правна защита и съдействие от 12.11.2021 г., фактура от същата дата и платежно нареждане.

Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 във вр. с чл. 173, ал. 2 АПК Върховният административен съд