Решение № 2552 от 27.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10325/2016 г.

Решение № 2552 от 27.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10325/2016 г., V о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 145 - 178 от Административно - процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 211 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по оспорване, подадено от С. С. С. против Заповед рег. № 8121К-2650/13.07.2016 г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година". Жалбоподателят твърди, че не е извършил нарушение на служебната дисциплина, в заповедта няма ясно посочени фактически и правни основания, което представлява нарушение на чл. 210 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР), няма данни за спазване на сроковете по чл. 195 от ЗМВР, дисциплинарнонаказващият орган не е изпълнил задълженията си по чл. 205, 206 и 207 от ЗМВР и не е разкрита обективната истина по случая, а издаване на оспорената заповед е тенденциозно и при несъответствие с целта на закона. Иска да бъде отменена оспорената заповед. Съображения в подкрепа на твърденията и искането си излага в жалбата и писмена защита. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - министърът на вътрешните работи, редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил процесуален представител, но е изразил становище за неоснователност на жалбата по съображения, изложени в писмена защита. Претендира разноски. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че оспорването е процесуално допустимо, като подадено от заинтересована страна в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на оспорване административният акт, а разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: С обжалваната Заповед № 8121К-2650/13.07.2016 г., издадена от министъра на вътрешните работи (л. 5-10 от делото) на основание чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 4, чл. 201, ал. 1, т. 11 и чл. 204, т. 1 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година" на С. С. С. - полицейски инспектор, VI степен в група "Териториална полиция" - Надежда на сектор "Охранителна полиция" към 02 РУ на СДВР. С оспорената заповед е прието за установено, че в периода от 01.08.2015 г- - 31.12.2015 г. в гр. С., в служебно помещение (приемна) на 02 РУ- СДВР, гр. С., ул. "Д. К.", инспектор С. С. не е спазил сроковете за изпълнение на разпределени му за работа преписки, които са индивидуализирани по вх. номера и дати на образуване. Това поведение е определено като системно нарушение на служебните задължения на полицейския инспектор по раздел II от специфичната му длъжностната характеристика, а именно "работи непосредствено по противодействие на престъпността, охрана на обществения ред и превенцията" и на Вътрешните правила за организация на работата в МВР по заявителските материали за престъпления от общ характер. Бездействието на инспектор С. С. е определено и като нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗМВР, за което е предвидено дисциплинарно наказание "порицание" според чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. второ от ЗМВР, но поради това, че е нарушенията са извършени при условията на системност по смисъла на § 1, т. 22 от допълнителните разпоредби на ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година", индивидуализирано след оценка на цялостното поведение на наказания служител и неговите писмени обяснения. Като доказателства по делото са приети всички писмени документи, съставляващи преписката по издаване на оспорената заповед (л. 1-168 от приложението към делото) и не са ангажирани допълнителни доказателства от жалбоподателят, който на практика и не е направил собствени фактически твърдения, а само оспорва на съществуването на фактите, представляващи основание за издаване на оспорената заповед. Формулирани са и доводи за допуснати нарушения на материалния закон и противоречие с целта на закона, които също не кореспондират с конкретни фактически доводи, формулирани в съдебното производство. При липсата на твърдения за конкретни факти от страна на жалбоподателя, които да съставляват основания за отпадане дисциплинарната му отговорност или за опровергаване на фактическите основания на оспорената заповед, не се налага при условията на чл. 171 от АПК да му бъде указвано, че следва да ангажира допълнителни доказателства. При разпределение на доказателствената тежест в процеса, установяването на съществуването на фактическите и правни основания за издаване на оспорената заповед е у ответната страна и в случая само тя е ангажирала доказателства по делото. В този смисъл представянето и приемането като доказателства по делото само на писмените доказателства, представляващи административната преписка, следва да бъде достатъчно за изясняване на спора от фактическа страна и не се налага събиране на други доказателства, респективно даване на указания на страните за това. От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна: Няма спор, че С. С. е служител на МВР като последната заеманата от него длъжност е полицейски инспектор, VI степен в група "Териториална полиция" - Надежда на сектор "Охранителна полиция" към 02 РУ на СДВР. Това обстоятелство се установява и от кадрова справка рег. № 226р-1130/25.01.2016 г. (л. 66 от приложението). За образуване на дисциплинарното производство не е издадена нарочна заповед, а то е инициирано след проведена дисциплинарна проверка по реда на чл. 205, ал. 2 от ЗМВР, възложена със заповед № 226з-558/12.12.2015 г. на ВПД началник на 02 РУ-СДВР (л. 53 от приложението). Според описанието в тази заповед тя се издава по повод докладна записка рег. № 226р-17055/09.12.2015 г. от старши инспектор Х. Н., началник на група "Териториална полиция"- Надежда, сектор "ОП" към 02 РУ-СДВР (л. 58 от приложението), защото когато Х. Н. е встъпил в длъжност на 27.11.2015 г. е пристъпил към проверка на намиращите се в групата преписки, в резултат на което е установил наличието на множество просрочени преписки, разпределени за работа на инспектор С. С.. В самата докладна записка от 09.12.2015 г. е посочено, че при възникнала служебна необходимост от спешно отработване на заявителски материал, регистриран в деловодството на 02 РУ- СДВР и разпределен на С. С., който към 08.12.2015 г. е в отпуск по болест, е установено наличието на множество такива материали. Според болничен лист Е 20153928981 от 02.12.2015 г. (л. 68 от приложението) от тази дата жалбоподателят С. С. е в отпуск поради временна нетрудоспособност. По делото са представени и други болнични листове, които са обобщени в справка от 31.05.2016 г., изготвена от технически сътрудник в 02-РУ-СДВР (л. 18 от приложението), от които се установява, че С. С. е ползвал платен годишен отпуск в периода 31.08.2015 г. - 17.09.2015 г., а преди това от 13.08.2105 г. - 24.08.2015 г. е в отпуск поради временна неработоспособност, в какъвто е и в периодите 17 - 29.10.2015 г., 06.11.2015 г. - 20.11.2015 г., 02.12.2015 г. - 16.12.2015 г. и от 09.02.2016 г. до 22.05.2016 г. с три отделни болнични листа за по 30 дни. При извършване на проверката на неприключилите преписки, разпределени на С. С. са изготвени в две справки рег. № 226р-1397/29.01.2016 г. (л. 63 от приложението) и 226р-1398/29.01.2016 г. (л. 64 от приложението). На същата дата 29.01.2016 г. е депозирана и докладна записка рег. № 226р-1399/29.01.2016 г., изготвена от жалбоподателя С. С., в който той заявява, че е запознат със заповедта за извършване на служебна проверка, посочва населението в района и броя на избирателните секции в него, а по отношение намерените в преписки заявява, че според него те са отработени, но без да е изготвен по технически причини доклад по тях. След изготвяне на справките и депозиране на докладната записка, резултатите от проверката са оформени в обобщена справка рег. № 226р-1400/29.01.2016 г. (л. 158 от приложението), изготвена от цялата комисия, на която е възложена проверката. Комисията е разгледала неприключилите преписки, възложени на С. С. и обстоятелството, че след връщането му от отпуск той е отработил само 5 от възложените му множество преписки с просрочени срокове. Извършен е анализ и на обученията за работа по предложения и сигнали на граждани, за което са съставяни писмени документи, представени и по делото като писмени доказателства (л. 24 от приложението). Обстоятелството, че служителят е запознат с приложимите правила за възложената му работа са представени и като протоколи и декларации (л. 22-23, 26-28 от приложението), както и връчване на специфичната му длъжностна характеристика (л. 19-21 от приложението). Според комисията, извършила проверката не се установява относимост на изборния процес към намерените неприключили преписки и материали, както и тяхното "отработване", поради което счита, че са налице данни за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина и предлага налагане на наказания "забрана за повишаване в длъжност за една година". На 30.01.2016 г. С. С. се е запознал с обобщената справка (л. 162 от приложението). Депозирано е негово възражение с вх. № 226р-1402/31.01.2016 г. (л. 165 от приложението), в който не е ясна поддържаната теза от служителя. От същата дата е и протокол за изслушване на служителя, при който само е депозирано вече цитираното възражение (л. 164 от приложението). Резултатите от дисциплинарната проверка са отразени в становище рег. № 226р-1404/31.01.2016 г. (л. 166-168 от приложението), в което се възприемат фактите и предложенията от обобщената справка от 29.01.2016 г. С предложение рег. № 513р-5749/10.02.2016 г. директорът на СДВР предлага на министъра на вътрешните работи да бъде наложено наказание на С. С. (л. 46-47 от приложението). С това предложение министърът на вътрешните работи се е запознал на 23.02.2016 г. едновременно със становището рег. № 8222р-3832/17.02.2016 г. на директора на Дирекция "Човешки ресурси" (л. 49-50 от приложението), а жалбоподателя е уведомен с двете на 25.05.2016 г. в резултат на отправена му покана рег. № 8222р-4243/23.02.2016 г. (л. 51-52 от приложението). След получаване на поканата, респективно запознаване с документите от дисциплинарната преписка, С. С. е депозирал възражение рег. № 489702/12.40/30.05.2016 г. до министъра на вътрешните работи, който се е запознал с него на 12.07.2016 г. Във възражението си С. С. заявява, че срещу него се води "психологическа война", защото е отказал да участва в полицейски протести в работно време, а допълнително посочва, че не е взето предвид, че работи сам без младши инспектор, че има здравословни проблеми, не е имал достъп до неотработените преписки по време на служебната проверка, а отработените преписки не се докладвали на началника и не са стигали до адресата, съгласно традициите в управлението (л. 15 от приложението). Видно от поставените печати върху обобщената справка и двете възражения на С. С. министърът на вътрешните работи се е запознал с тях на 12.07.2016 г., след което като се позовава на тях, издава оспорената заповед № 8121К-2650/13.07.2016 г. На основание чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. В изпълнение на това свое задължение настоящият съдебен състав намира, че оспорената заповед е действителен административен акт, издадена от компетентен орган, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с целта на закона. О. З. № 8121К-2650/13.07.2016 г. е издадена от министърът на вътрешните работи, който на основание чл. 204, т. 1 от ЗМВР, е компетентен да налага за всички наказания по чл. 197 от ЗМВР за държавните служители на висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности и за стажантите за постъпване на изпълнителски длъжности, без наказанието "уволнение" за главния секретар на МВР. С. С. е държавен служител на изпълнителска длъжност, а наложеното му наказание-"забрана за повишаване в длъжност за срок от една година" е предвидено в чл. 197, ал. 1, т. 4 от ЗМВР. Следователно министърът на вътрешните работи е компетентен да издаде заповед със съдържанието на оспорената в настоящото производство. Не се спори, че дисциплинарното производство не е започнало с изрична заповед, а при условията на чл. 205, ал. 2 от ЗМВР с извършване на проверка. Настоящият съдебен състав намира, че са спазени сроковете по чл. 195 от ЗМВР като се съобрази с периодите от време, през които С. С. е бил в законоустановен отпуск поради временна неработоспособност и датата, на която министърът на вътрешните работи е узнал всички обстоятелства относно извършеното нарушение, респективно той е открил нарушението по смисъла на чл. 195 от ЗМВР. Настоящият съдебен състав намира, че е спазена специфичната процедура по налагане на дисциплинарни наказания в МВР както от гледна точка на спазване на процесуалните срокове, така и от гледна точка механизмите за осигуряване реално право на защита на държавния служител с предоставянето на възможност да се запознае с материалите по преписката, да заяви своето становище и да бъде изслушан от дисциплинарно наказващия орган преди да му бъде наложено наказанието. Във възраженията си С. С. е посочил взаимно изключващи се обстоятелства относно възложените му и неприключени в срок преписки: претовареност (работа сам и в голям район) и здравословни проблеми от една страна и от друга, че работата е свършена, но не е отразена технически поради организационни "традиции". Твърди, че му е ограничен достъпа му до неприключените преписки по време на служебната проверка при наличие на данни, че пет от тях е приключил и в повечето от времето е в отпуск поради временна неработоспособност. За всички тези възражения, а и относно полицейските протести и "психологическата война" по време на административното производство не са представени никакви доказателства, поради което и с оглед взаимната им противоречивост и неконкретизираност, следва да се приеме, че представляват недоказани различни варианти на защитна теза. Настоящият съдебен състав намира, че от всички събрани доказателства по делото се установява, че изложените в оспорената заповед фактическите и правни основания, съгласно изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК са налице. С. С. е запознат със специфичната длъжностна характеристика за длъжността, която заема, преминал е обучение за работата си и е декларирал, че познава относимите към нея правила, съдържащи се в министерски заповеди и инструкции, но не е изпълнявал системно възложените му задачи като не е приключвал в срок преписки и постъпили заявителски материали. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че констатациите в обобщената справка са подкрепени с достатъчно доказателства, от които се установяват нарушенията, описани в оспорената заповед. Това поведение правилно е оценено като нарушение на чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗМВР. Оспорената заповед съдържа всички реквизити, съгласно изискванията на чл. 210 от ЗМВР. В нея са посочени мястото, времето и обстоятелствата, при които са извършени нарушенията; доказателствата, въз основа на които те са установени. Наложеното дисциплинарно наказване е съобразено с цялостното поведение на служителя, който не е награждаван, а е бил наказван за сходни нарушения. Налага се извод, че оспорената заповед е законосъобразна, издадена от компетентен орган при спазване на установената в форма, при спазени материалноправни разпоредби и издадена в съответствие с административнопроизводствените правила. С оглед мотивите на дисциплинарнонаказващия орган, преценени в тяхната съвкупност, настоящата инстанция счита, че оспорената заповед съответства и с целта на закона. Липсват доказателства за превратно упражняване на власт (тенденциозно лично отношение по израза на жалбоподателя). По водене на делото ответникът не е направил разноски, не е представляван от юрисконсулт в открито съдебно заседание, а е депозирано само писмено становище по жалбата под формата на писмена защита, поради което независимо от изхода на спора и направеното искане, разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение