Решение № 8478 от 13.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4884/2012 г.

Решение № 8478 от 13.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4884/2012 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Альоша Величков Симов против решение от 20.02.2012 г. по адм. дело № 39/2012 г. на Административен съд - Монтана. В нея се правят доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - началникът на Районно управление "Полиция" гр. Лом, не е изразил становище по нея. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваното решение АС - Монтана е отхвърлил жалбата на Альоша Величков Симов против отказ рег. № 128/04.01.2012 г. на началника на РУ "Полиция" гр. Лом, на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия да поднови разрешенията за носене, употреба и съхранение на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за него на жалбоподателя и е разпоредил да се изземе с протокол по образец притежаваното оръжие. Съдът е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен като издаден от компетентния административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Посочил е, че е в тежест на лицето да докаже наличие на основателна причина по см. на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ за подновяване на разрешенията за притежаване на огнестрелно оръжие, което в случая не е сторено. В тази връзка е приел, че работата на жалбоподателя като "пазач - въоръжена охрана" не обосновава необходимост от самоотбрана/самоохрана. Служебната необходимост да се носи и съхранява оръжие и притежаването на оръжие за самоохрана са различни основания за придобиване на това право. Изтъкнал е, че служебната необходимост не означава, че е застрашен животът, здравето или имуществото на оспорващия, респ. неговото семейство, поради което при липса на данни в тази насока правилно административният орган е издал обжалвания отказ. Така мотивиран е постановил оспорения резултат. Решението е правилно. Съдът е изяснил релевантните за спора факти и при вярно установена фактическа обстановка правилно е приел, че оспореният отказ е законосъобразен. Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Правилно съдът е посочил, че съгласно изискванията на нормативната уредба на режима за боравене с огнестрелно оръжие при искане за издаване на разрешение за носене и съхранение за самоохрана, в тежест на заявителя е да докаже необходимост от търсената по този начин защита. На административния орган е предоставена дискрецията да прецени за всеки отделен случай установена ли е нуждата от притежаване на огнестрелно оръжие от лицето. В разглеждания казус съдът правилно е споделил извода на административния орган, че от събраните по административната преписка и в хода на съдебното производство доказателства не може да приеме за доказана необходимостта от издаване на исканото разрешение от жалбоподателя. Съдът правилно е счел, че работата на касатора като въоръжена охрана не съставлява основателна причина по см. на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ за издаване на разрешение за притежаване на огнестрелно оръжие. Разгледал е реда и условията за носене на оръжие при работа като охрана, уредени в чл. 81 и сл. от закона и аргументирано е приел, че се касае за самостоятелна процедура, което не е приложима към хипотезата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от закона. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна му, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,