Решение № 11552 от 30.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 56/2018 г.

Решение № 11552 от 30.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 56/2018 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от А. Соловьов от [населено място] чрез пълномощника му адв. Д. Петров срещу решение № 1923 от 1.11.2017 г., постановено по адм. д. № 445/2017 г. по описа на Административен съд – Варна. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено като неправилно и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло предявения на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ като частичен иск на А. Соловьов срещу община Аврен с произтичащите от това правни последици. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. От процесуалния му представител адв. Д. Петров по делото са депозирани писмени бележки по съществото на спора с подробно развити в тях съображения за основателност на касационната жалба, съответно – за неправилност на атакувания с нея съдебен акт. Ответникът, [община], редовно призован, не изпраща представител. От същия е депозиран подробен писмен отговор на касационната жалба с доводи за неоснователност на същата, съответно- правилност на обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение АС-Варна е отхвърлил предявения от А. Соловьов от [населено място] срещу община Аврен иск по чл. 1 от ЗОДОВ с цена на иска 25 000 лв, предявен като частичен, представляващ обезщетение за претърпени от него имуществени вреди – пропуснати ползи, изразяващи се в неполучена продажна цена по развален предварителен договор за продажба в резултат на отменен като незаконосъобразен административен акт на главния архитект на община – Аврен – изричен отказ да бъде издаден протокол по чл. 181, ал. 2 от ЗУТ за степен на завършеност на жилищна сграда. За да стигне до този правен резултат, Административен съд – Варна, след обсъждане доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, единична и тройна експертизи - поотделно и в тяхната цялост, е заключил, че не са налице всички, кумулативно изискуеми елементи от сложния фактически състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Макар да е налице отменен като незаконосъобразен с влязло в сила съдебно решение административен акт на държавен орган, издаден при упражняване на административна дейност, от който се претендират вредите, не се доказва реално настъпване на вреди от вида на твърдените, както и пряка и непосредствена причинна връзка между тях и незаконосъобразния отказ за издаване на протокол по чл. 181, ал. 2 от ЗУТ. След подробен анализ на института на имуществените вреди по ЗОДОВ - в частност на подвида "пропуснати ползи", АС-Варна е приел, че ищецът не е осъществил пълно и главно доказване на реалното им настъпване. При разваляне на предварителен договор за продажба на недвижим имот продавачът действително губи цената, която е следвало да получи, но от това не търпи вреди – пропуснати ползи, тъй като запазва имуществото си и правото на собственост върху продавания имот, предмет на договора. Само печалби, получаването на които е сигурно и предвидимо, могат да имат характер на пропуснати ползи. Административният съд е стигнал до извода, че по делото не се доказва и наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между отменения като незаконосъобразен отказ за издаване на протокол по чл. 181, ал. 2 от ЗУТ и претендираните от Соловьов вреди от неполучаване на продажната цена по прекратения предварителен договор. На първо място съдът, базирайки се на това, че споразумението от 30.12.2015 г. за прекратяване на предварителния договор съставлява частен документ без достоверна дата, е заключил, че същото е съставено за целите на настоящото исково производство – от една страна, а от друга страна- не доказва по категоричен начин обстоятелството, че предварителният договор за продажба е прекратен единствено и само поради отказа за издаване на протокол по чл. 181, ал. 2 от ЗУТ. На следващо място – според АС-Варна липсата на причинно-следствена връзка между отменения административен акт и вредоносния резултат се доказва и от показанията на св. С. Иванов- купувач по предварителния договор, подписал и прекратителното споразумение от 30.12.2015 г., който твърди, че причината да поиска прекратяване на предварителния договор за продажба е не неснабдяването с протокол по чл. 181, ал. 2 от ЗУТ, а установените след сключването му проблеми с построяване на сградата при неспазване на отстоянията й по регулационния план, както и неиздаването на документ за ползването й / различен от отменения като незаконосъобразен административен акт /. Обжалваното съдебно решение е правилно. Правилен е решаващият извод на АС-Варна за недоказаност по делото на реалното настъпване за Соловьов на реално претърпени вреди във вид на пропуснати ползи. По отношение пропуснатите ползи и липсата на достатъчно доказателства за настъпването им настоящата касационна инстанция споделя изцяло мотивите на административния съд, които не намира за необходимо да приповтаря. Нещо повече – освен, че е запазил собствеността върху недвижимия имот, предмет на прекратения предварителен договор, видно от представения на л. 287 от първоинстанционното дело нотариален акт за замяна от 2017 г., Соловьов, въпреки отменения като незаконосъобразен отказ за издаване на протокол по чл. 181, ал. 2 от ЗУТ, е съумял да постигне увеличение или поне запазване на имуществото си чрез замяната на процесния имот с други два недвижими имота. Обосновано административният съд е заключил, че по делото не се доказва осъществяването и на последната от материалноправните предпоставки за ангажиране отговорността на общината за вреди по чл. 1, ал. 1 Правилно АС-Варна е приел за недоказана по делото и последната от материалноправните предпоставки за ангажиране отговорността на общината за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – наличието на пряка и непосредствена причинно следствена връзка между претендираните от Соловьов вреди и отменения отказ на гл. архитект на община Аврен да издаде протокол по чл. 181, ал. 2 от ЗУТ. ВАС, трето отделение споделя изцяло мотивите на АС-Варна за характера на представеното по делото споразумение от 30.12.2015 г. за прекратяване на предварителния договор за продажба – същото съставлява частен документ без достоверна дата, който от една страна може да бъде изготвен само за целите на производството по ЗОДОВ, а от друга – не доказва по категоричен начин факта, че предварителният договор е прекратен единствено и само поради неиздаването на протокола по чл. 181, ал. 2 от ЗУТ. Фактът, че ищецът и купувачът по взаимно съгласие са се споразумели да прекратят/развалят/ договорните си правоотношение в резултат на процесния изричен отказ сам по себе си не доказва пряка причинно-следствена връзка между отменения административен акт и претендираните вреди. В този случай, прекратяването на действието на предварителния договор е в пряка причинно-следствена връзка със споразумението на две равнопоставени страни по договора, а не отменения като незаконосъобразен отказ за издаване на протокол по чл. 181, ал. 2 от ЗУТ, дори когато и двете страни сочат същия отказ като основание за развалянето му. Не на последно място в тази посока следва да се разглеждат и показанията на св. С. Иванов – купувач по предварителният договор, който изтъква като основание за нежеланието му да сключи окончателен договор не отменения изричен отказ за издаване на документ по чл. 181, ал. 2 от ЗУТ, а други причини – проблеми с ползване на жилищната сграда поради построяването й в нарушение на отстоянията със съседите, отказ за въвеждане на сградата в експлоатация. По горните съображения касационната жалба е неоснователна, а обжалваното с нея съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение