Решение № 12481 от 8.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6568/2020 г.

Решение № 12481 от 8.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6568/2020 г., III о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на К. Р. от [населено място], против Решение № 34/05.05.2020 г., постановено по адм. дело № 72/2020 г., по описа на Административен съд Т., с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу решение № 312/12.03.2020 г., по протокол № 39 на Общинска избирателна комисия Т., с което е отказано да се прекратят пълномощията на Х. И. - общински съветник в Общински съвет - Т., във връзка с договор, сключен на 19.11.2009 г., за покупко - продажба на недвижим имот. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което оспореното решение на ОИК бъде отменено.. Ответната Общинска избирателна комисия - Т., с писмен отговор от председателя, оспорва касационната жалба като неоснователна. Ответникът Х. И., чрез процесуалния си представител, с писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за недопустимост на първоначалната жалба и обезсилване на обжалваното решение. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й, съдът взе предвид следното: С обжалваното решение Административен съд Т. е отхвърлил като неоснователна жалбата на К. Р. срещу решение № 312/12.03.2020 г., по протокол № 39 на Общинска избирателна комисия Т., с което е отказано да се прекратят пълномощията на Х. И. - общински съветник в Общински съвет - Т., във връзка с договор, сключен на 19.11.2009 г., за покупко - продажба на недвижим имот. За да постанови този резултат съдът е приел, че Х. И. не е извършил нарушение на чл. 36, ал. 1 от ЗПКОНПИ и чл. 34, ал. 6 от ЗМСМА. Решението е недопустимо. Съдът се е произнесъл по недопустима жалба. Правен интерес от оспорването има само лицето, което лично, пряко и непосредствено се засяга от издадения ИАА, тъй като с него се отменят и/или ограничават съществуващи вече права или се създават задължения. В този смисъл са разпоредбите на чл. 120, ал. 2 от Конституцията във вр. с чл. 56, ал. 2 от нея и чл. 147, ал. 1 от АПК. В случая, с разпоредбата на чл. 30, ал. 8 от ЗМСМА законодателят е очертал кръгът на лицата, които имат право да оспорят този вид решения на ОИК, а именно заинтересуваните лица; централните ръководства на партиите, компетентни съгласно устава, и ръководствата на коалициите, компетентни съгласно решението за образуване на коалицията, които са представени в общинския съвет или упълномощени от тях лица. Оспореното пред съда решение на ОИК Т. намира своето основание в чл. 30, ал. 6 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), съгласно която когато установи, че обстоятелствата за прекратяване на пълномощията по ал. 4, т. 5, 6 и 10 са налице, ОИК прекратява пълномощията на общинския съветник и обявява за избран за общински съветник следващия в листата кандидат. Според чл. 30, ал. 8 ЗМСМА решенията по ал. 6 могат да се оспорват пред съответния административен съд от заинтересуваните лица или от централните ръководства на партиите, компетентни съгласно устава, и ръководствата на коалициите, компетентни съгласно решението за образуване на коалицията, които са представени в общинския съвет или от упълномощени от тях лица, по реда на чл. 459 от Изборния кодекс (ИК). При така установеното приложимо право неправилен е изводът на административния съд, че жалбата на К. Р. е допустима. Той не е заинтересовано лице по смисъла на разпоредбата на чл. чл. 30, ал. 8 ЗМСМА, тъй като не е от кръга на изрично посочените в закона лица, за които е предвидена възможност за оспорване на решението на общинската избирателна комисия, не е удостоверил и да е упълномощено лице на коалицията, представена в общинския съвет, чието ръководство има право на оспорване. Жалбоподателят К. Р. не е "заинтересовано лице" по смисъла на чл. 30, ал. 6 от ЗМСМА, което има право да оспори акта на ОИК – Т. и няма правен интерес от оспорване на решението на ОИК – Т., тъй като касаторът не е бил следващият в листата на общинските съветници и при предсрочното прекратяване пълномощията на Х. И., не той ще бъде избран за общински съветник, според чл. 30, ал. 7 ЗМСМА. Обстоятелството, че К. Р. е бил кандидат за общински съветник и е подал сигнал пред ОИК, не го прави участник в административното производство. Подаването на сигнала само по себе си не обосновава правният интерес на Русев от оспорване решението на ОИК – Т., тъй като правният интерес трябва винаги да е пряк, личен и непосредствен, поради което не всеки правен субект може да оспорва всеки акт на ОИК, дори той да е със значим обществен интерес. Н. фактическото участие, а засягането на права, свободи и законни интереси предопределя възможността за подаване на жалба. По изложените съображения неправилен e изводът на съда, че К. Р. има качеството на заинтересовано лице и че жалбата му е процесуално-допустима, поради което решението на административния съд е постановено по недопустима жалба. Налице са отменителните основания на чл. 209, т. 2 АПК. Решението на съда следва да бъде обезсилено, жалбата срещу решението на ОИК – Т. следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото - прекратено. Разноски по делото не са претендирани, поради което не следва да бъдат присъждани. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение