Решение № 12750 от 18.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7837/2023 г.

ОТМЕНЯ на основание чл. 239, т. 5 АПК влязлото в сила решение 1260/28.02.2022 г. по адм. дело 4534/2020 г. по описа на Административен съд-София град и решение 6014/07.06.2023 г. по адм. дело 5027/2022 г., по описа на ВАС, осмо отделение, с което първото посочено решение е оставено в сила при касационното му обжалване и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд-София град, считано от последното процесуално действие, предхождащо установеното в мотивите на настоящия съдебен акт, нарушение на правото на участие и представителство в процеса, на "Кемира" ООД /в несъстоятелност/.

Решението не подлежи на обжалване и отмяна.

Особено мнение на съдия Румяна Лилова

Не съм съгласна с правните изводи на мнозинството от петчленния съдебен състав, поради което подписвам решението с особено мнение. Съображенията ми за това са следните:

Кемира ООД (в несъстоятелност) иска отмяна на влязлото в сила Решение 1260 от 28.02.2022 г., постановено по адм. д. 4534 по описа на Административен съд - София град (АССГ) за 2020 г., с което е отхвърлено оспорването на настоящия искател срещу Ревизионен акт 22221019002727-091-001 от 02.01.2020 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите София, с който са установени допълнителни задължения за корпоративен данък по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане в общ размер на 7 881 544,55 лв. и лихви за забава в размер на 2 206 278,98 лв. за 2015 г. и за 2016 г., потвърден с Решение 470 от 24.03.2020 г., издадено от директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София при Централното управление на Националната агенция за приходите, както и на Решение 6014 от 07.06.2023 г., постановено по адм. д. 5027 по описа на Върховния административен съд за 2022 г., с което посоченото решение на АССГ е оставено в сила.

Доводите за претендираната отмяна са свързани с твърдението на Кемира ООД (в несъстоятелност) за наличие на обстоятелства по чл. 239, т. 5, предл. първо и второ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) ненадлежно представителство на дружеството по посочените дела - в АССГ и във Върховния административен съд, в резултат на което то било лишено от възможността да участва в делата.

По предписанието на чл. 239, т. 5 АПК «Актът подлежи на отмяна, когато: ... т. 5. страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани».

I. Основание за отмяна по посочената разпоредба е нарушение, което е лишило засегнатата страна от възможност фактически да участва в делото, респективно да бъде представлявана. Тоест, релевантно е фактическото ограничаване на страната, каквото в случая не се разкрива.

Не е налице основание за отмяна по посочената разпоредба, ако засегнатата страна е имала възможността да оспори претендираното нарушение, респективно нередовно извършените действия, по пътя на редовното обжалване, но не го е сторила или в резултат на такова оспорване, оплакването й е преценено за неоснователно в този смисъл вж. «Административнопроцесуален кодекс Коментар», Издателство Сиела, 2006 г., стр. 425. Настоящият казус е именно такъв.

Отправна точка на разсъжденията, които ми дават основание да подпиша решението с особено мнение, е становището ми за настъпила преклузия на фактите, на които «Кемира» ООД (в несъстоятелност) се позовава в искането за отмяна на влезлите в сила решения, по което е образувано настоящото дело, която преклузия не е зачетена от мнозинството от петчленния съдебен състав.

«Кемира» ООД (в несъстоятелност) е упражнило валидно и допустимо правото си на касационно оспорване с касационни оплаквания по чл. 209, т. 3, предл. първо и второ АПК, на Решение 1260 от 28.02.2022 г., постановено по адм. д. 4534 по описа на АССГ за 2020 г., в резултат на което и след проведено съдебно производство, в което това дружество е участвало и е било надлежно представлявано, първоинстанционното съдебно решение е било оставено в сила с Решение 6014 от 07.06.2023 г., постановено по адм. д. 5027 по описа на Върховния административен съд за 2022 г. Изложеното налага еднозначно извод за настъпила преклузия на всички факти, свързани с твърденията на дружеството за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в частност на свързаните с ненадлежното му представителство в съдебното производство пред АССГ и нарушаване на правото му на участие в него. Поради тази причина те не могат да бъдат заявени като основания за отмяната по реда на чл. 237 и сл. АПК.

При липсата на спор относно фактите, свързани с представителството на «Кемира» ООД (в несъстоятелност) в двете съдебни инстанции, относно тези, свързани с проведеното производство по несъстоятелност, респективно постановените в хода му съдебни актове, както и относно тълкуването на разпоредбите от Част Четвърта на Търговския закон (ТЗ), изразявам несъгласието си с интерпретацията, която дава на тези факти искателят и мнозинството от петчленния съдебен състав, както и с правния извод за основателност на искането по чл. 237 и сл. АПК, до който достига.

Неоправдано мнозинството от петчленния съдебен състав не придава тежест и значение както на факта, че с Определение от 06.03.2023 г. Върховният административен съд, който е разглеждал касационната жалба срещу посоченото по горе съдебно решение на АССГ, е оставил същата без движение като е дал възможност на синдика на дружеството да я приподпише, така и на самото приподписване, сторено от постоянния синдик на дружеството Веселин Георгиев. В тази връзка поставям следните акценти:

• Преди приподписване на касационната жалба, касационното оспорване, предявено от «Кемира» ООД (в несъстоятелност) е било нередовно, но предявено в срок. Даденото от синдика пълномощно на адв. Стоян Антонов Стоянов и адв. Атанас Огнянов Симеонов, с разрешението от 15.03.2023 г. на съда по несъстоятелността, е от 16.03.2023 г. и е за извършването на всички съдопроизводствени действия по делото пред Върховния административен съд заедно и поотделно, вкл. приподписване на касационната жалба. Последното действие обаче е извършено от синдика на дружеството на 20.03.2023 г., при което той е имал процесуалната възможност да направи изявление, с което подробно да обоснове и развие вече заявените с нея оплаквания за неправилност на решението на АССГ по чл. 209, т. 3, предл. първо и второ АПК - постановяването му в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила (вж. първа страница на касационната жалба) в дадения му срок. Обратните аргументи, изложени в искането за отмяна са несподелими.

Както синдикът е посочил в молбата до съда по несъстоятелността от 15.03.2023 г., адв. Стоян Стоянов и адв. Атанас Симеонов, първият от които е осъществил защитата на дружеството пред АССГ, са били детайлно запознати с материалите по делото и със специфичния му данъчен предмет. В този смисъл приподписването, за което те са имали валидна представителна власт съгласно даденото им пълномощно от синдика от 16.03.2023 г., е било възможно да се направи и от тях като при това да се заявят и обосноват заявените пороци на обжалвания съдебен акт по чл. 209, т. 3, предл. първо и второ АПК. Ако срокът е бил недостатъчен, което предвид посоченото относно тяхната ангажираност към делото и материята, няма основание да се приеме, адвокатите са разполагали с процесуална възможност да поискат неговото удължаване преди изтичането му. Предвид така изложеното не намирам, че е било необходимо предоставянето на нов 14-дневен срок за касационно обжалване на решението. След приподписване на касационната жалба правото на касационно оспорване от Кемира ООД (в несъстоятелност) е било редовно и допустимо упражнено по релевираните касационни пороци по чл. 209, т. 3, предл. първо и второ АПК от момента на подаването й. С това правото на «Кемира» ООД (в несъстоятелност) да се позове на тях повторно, вкл. в производство по отмяна на влязло в сила съдебно решение, е преклудирано. Дали и доколко обосновано ще заяви оплакванията си касационният жалбоподател е решение, което е било значимо към момента на касационното оспорване, респективно приподписване на жалбата. След изчерпването му, евентуалните пропускания в тази насока нямат отношение към производството по отмяна, което не е способ за поправяне на грешки от този вид и те не следва да бъдат вземани предвид при преценка наличието на основание по чл. 239, т. 5 АПК.

• Преклузията, на която се позовавам следва и от даденото от касационната инстанция разрешение по оспорването срещу решението на АССГ оставянето му в сила. Въз основа на това следва да се приеме, че доколкото с касационната жалба са били заявени касационни пороци по чл. 209, т. 3, предл. първо и второ АПК постановяване на съдебния акт в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, позоваването на последните в настоящото производство по реда на чл. 237 и сл. АПК е недопустимо именно поради изчерпването им в хода на редовното обжалване по реда на чл. 208 и сл. АПК. В този смисъл преценката на касационната инстанция по тези въпроси, която следва недвусмислено от диспозитива на решението оставяне в сила на решението на АССГ, не подлежи на ревизия в настоящото съдебно производство. Неуспехът на инициираното касационно оспорване не подлежи на поправка в производството по отмяна на влязло в сила съдебно решение. В тази връзка не възприемам и тезата на мнозинството от петчленния съдебен състав, която отрича редовно проведеното от формална страна касационно производство да е санирало «засягането на правата на представляваните от синдика интереси в първоинстанционното дело». Въпрос за «саниране» не се поставя, доколкото е налице произнасяне на касационната инстанция в резултат на редовно инициирано и проведено съдебно производство, с което поради липсата на релевираните касационни пороци нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, актът на първата инстанция е оставен в сила. Така даденото с касационното решение разрешение на въпроса относно липсата на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които да са основание за отмяната на първоинстанционното решение, не може да се преразглежда в производство по Глава четиринадесета АПК. С това е свързана и изразената от мен теза за настъпила преклузия, която се явява пречка да се обсъждат релевираните в искането за отмяна доводи, с които се обосновава наличието на обстоятелства по чл. 239, т. 5 АПК.

• Тук е мястото да посоча, че не споделям и възприетата от мнозинството от петчленния съдебен състав теза за липса на направено от синдика волеизявление, с което да са потвърдени всички осъществени без представителна власт от адв. Стоян Стоянов процесуални действия, предхождащи подаването на касационната жалба. Синдикът, за когото по делото е установено и доказано, че е лице с юридическа правоспособност и адвокат, е приподписал касационната жалба. Видно от нейната т. III е направено изявление, че се поддържа наред с другото, и заявеното от името на дружеството пред първата съдебна инстанция. Така с приподписването на касационната жалба, от името на дружеството, синдикът Веселин Георгиев е потвърдил направените изявления в първоинстанционното производство от адв. Стоян Стоянов от името на дружеството. Във връзка с последното, не споделям и посоченото двукратно в мотивите от мнозинството от петчленния съдебен състав, че адв. Стоян Стоянов е действал в качеството си на пълномощник на управителя на дружеството, доколкото представителната му власт е била по отношение на дружеството, макар да произтича от пълномощно, подписано от представляващия го управител. В допълнение, от Кемира ООД (в несъстоятелност) се прави искане за присъждане на всички сторени разноски в хода на двете съдебни производства с молба от 19.04.2023 г., представена в касационното производство от адв. Стоян Стоянов, упълномощен вече от синдика. В този смисъл, от името на дружеството се прави позоваване на извършени фактически действия от негово име в производството пред АССГ и пред касационната инстанция по внасяне на суми за разноски и правни такива, свързани предявяване на документите по делата с оглед присъждането им, но се отрича извършването на останалите процесуалните действия да е от негово име с надлежна представителна власт. Това свидетелства за един непоследователен подход по отношение на дадената преценка кое действие е извършено от името на дружеството с валидна представителна власт и кое без такава.

В заключение на посоченото по тази т. I от особеното ми мнение намирам за несподелима тезата за лишаване на дружеството «Кемира» ООД (в несъстоятелност) от възможност фактически да участва в делата, респективно да бъде представлявано. Както по горе се написа, само фактическото ограничаване на правата на дружеството е релевантно при преценката за наличие на обстоятелства по чл. 239, т. 5 АПК, а такова в случая не се разкрива. В нито един момент от развитието на двете производства не е налице фактическо ограничаване на процесуалните му права на представителство и защита, за да се посегне на силата на присъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение. Впрочем, участието на адв. Стоян Стоянов като негов процесуален представител след 03.09.2021 г. в производството пред АССГ и на двамата адвокати в касационното производство, респективно извършените от тях процесуални действия, не само не е довело до ограничаване или нарушаване на процесуалните права на «Кемира» ООД (в несъстоятелност), а тъкмо обратното - охранило ги е.

Отделно от това, в практиката на Върховния касационен съд е възприето становището, че с влизане в сила на решението по чл. 711 ТЗ за обявяване в несъстоятелност на длъжник - юридическо лице не настъпва "абсолютно" прекратяване на правомощията на неговите органи. Органите на дружеството остават да съществуват в латентно състояние и с ограничен обем правомощия, като и след настъпване на последиците по чл. 711, ал. 1, т. 3 ТЗ те могат да извършват лично и/или чрез упълномощено от тях лице всички процесуални действия, които не са изрично предоставени от закона на синдика. Предоставените с чл. 658 ТЗ правомощия не превръщат синдика в законен представител на длъжника и не изключват правомощията на органите на длъжника да предприемат процесуални действия за защита на неговите права и интереси ... така в Определение 373 от 13.06.2014 г., постановено по адм. д. 1665 по описа на Върховния касационен съд за 2014 г. и други, които то обобщава. Именно като действия за защита на правата и интересите на дружеството квалифицирам извършените от адв. Стоян Стоянов такива след 03.09.2021 г. пред АССГ. Тук отдавам значение и на установеното по делото, че изборът на адв. Стоян Стоянов да представлява дружеството във всички фази на редовния процес е бил intuito personae, за което свидетелстват изявленията на синдика пред съда по несъстоятелността относно неговата компетентност и конкретните му познания по делото, както и на адв. Симеонов относно специфичната данъчна материя. Изявлението на синдика, обективирано в молбата му до Софийски градски съд от 15.03.2023 г., с която е поискал разрешение за упълномощаване на адв. Стоян Стоянов, който е осъществил процесуално представителство на дружеството пред АССГ и Върховния административен съд, и изявленията му, направени в съдебното заседание пред настоящия съд под формата на реплика, които внушават липса на доверие у адв. Стоян Стоянов, са противоречиви по отношение преценката му относно компетентността на последния. Тази преценка и изявления обаче намирам, че са направени с оглед защитната теза на дружеството, която развива, за да обоснове наличието на основания по чл. 239, т. 5 АПК. Ето защо не я кредитирам.

Предвид всичко изложено по горе, искането за отмяна на влязлото в сила решение на АССГ, оставено в сила с решението на Върховния административен съд, на основание чл. 239, т. 5, предл. първо и второ АПК, е неоснователно. В касационното производство са спазени съдопроизводствените правила, свързани с представителството, участието и защитата на интересите на дружеството в съдебното производство в съответствие с приложимите процесуални разпоредби и тези на Търговския закон. Ето защо и доколкото, като е упражнило правото си на касационно оспорване, Кемира ООД (в несъстоятелност) е изчерпило реда да заяви твърденията си за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила в първоинстанционното производство, като при това при заявените такива по чл. 209, т. 3, предл. първо и второ АПК, обжалваното решение на АССГ е оставено в сила, искането за отмяна, мотивирано именно с такива, следва да се отхвърли. При това на НАП са дължими разноски за производството по отмяна.

По горните въпроси, които намирам за съществени с оглед преценка основателността на искането за отмяна на влязлото в сила решение на АССГ, оставено в сила при касационното му оспорване от Върховния административен съд, мнозинството от петчленния съдебен състав не излага мотиви.

II. В допълнение, от значение за преценката ми за неоснователност на искането за отмяна на влязлото в сила решение на АССГ, оставено в сила с решението на Върховния административен съд, са и някои обстоятелства, свързани с обявените актове по несъстоятелност в Търговския регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел по партидата на Кемира ООД (в несъстоятелност), респективно с придаденото им действие. Така, на 27.04.2021 г. в посочения регистър, който е публичен, е бил обявен акт относно Списък на приетите вземания и финансови отчети Допълнителен списък на приетите вземания на кредиторите в срока по чл. 688, ал. 1 от ТЗ. По т. 2 от него е вписано вземането на кредитор Държавата, чрез Националната агенция за приходите, с посочен общ размер на 11 007 410,62 лв., в това число главница и лихви, с посочено основание на вземането Публични вземания за корпоративен данък по ЗКПО за периода 01.01.2015 г. 31.12.2016 г., съгласно невлязъл в сила Ревизионен акт 22221019002727-091-001 от 02.01.2020 г., потвърден с Решение 470 от 24.03.2020 г. на Директора на дирекция ОДОП при ЦУ на НАП (обжалван приемане на вземанията под условие чл. 725 от ТЗ вр. чл.164, ал. 5 от ДОПК)». Това е именно процесният РА, който е бил предмет на проверка за законосъобразност в производството пред АССГ. Съдържанието на така обявения в регистъра акт и нарочното отбелязване там относно обжалването на посочения РА е несъвместимо с поддържаната от синдика теза за липса на информация относно фактите, свързани с обжалването му и висящите съдебни производства пред АССГ и Върховния административен съд (вж. молба от 15.03.2023 г. до съда по несъстоятелността).

Формалността, която е присъща на съдебния процес, вкл. относно уведомяване на страните за него, тяхното призоваване и представителството им, в случая не може да бъде противопоставена при извършване на преценка относно наличието на основание по чл. 239, т. 5 АПК, при така установените и обсъдени по - горе факти относно посочения обявен акт в Търговския регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел и защитата, която «Кемира» ООД (в несъстоятелност) фактически е получило от адв. Стоян Стоянов в хода на първоинстанционното производство след 03.09.2021 г. (когато дружеството е обявено в несъстоятелност и са прекратени правомощията на органите му), упълномощен впоследствие от синдика и за осъществяване на представителство в касационното производство и направените изявления от него, а и от адв. Симеонов.

По изложените по горе съображения подписвам настоящото съдебно решение с особено мнение.

Мотивирала особеното мнение: ___________________

(съдия Румяна Лилова)

Председател: /п/ СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА Членове: /п/ КРЕМЕНА ХАРАЛАНОВА /п/ ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ /п/ РУМЯНА ЛИЛОВА /п/ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ