Решение № 32 от 10.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 70/2020 г.

Решение № 32 от 10.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 70/2020 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молба с вх. № 48815/13.05.2019 г. на Р. С. С., чрез процесуален представител адв. П., за отмяна на влязло в сила като необжалваемо въззивно решение, постановено на 4.11.2019 г. по гр. д. № 548/2019 г. на Окръжен съд – Русе. В молбата за отмяна се сочи отменително основание по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Представят се препис от съдебен протокол и препис от решение, постановено по в. гр. д. № 94/2018 г. на Окръжен съд-Русе, които молителят счита за относими към соченото отменително основание. Претендира разноски. Ответникът по молбата Главна дирекция "Гранична полиция", чрез процесуален представител юрисконсулт С., в писмен отговор заявява становище, че молбата за отмяна е неоснователна. В открито съдебно заседание, чрез процесуален представител юрк. К. - С., поддържа заявеното становище. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Молбата е допусната до разглеждане с определение № 11 от 13.01.2020 г. по настоящото дело. По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отд. намира следното: Молбата за отмяна е неоснователна. Производството за отмяна по чл. 303 от ГПК е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила решения на основанията, изрично посочени в закона. С влязлото в сила въззивно решение, чиято отмяна се иска, след отмяна на първоинстанционното осъдително решение от 21.06.2019 г., постановено по гр. д. № 704/2019 г. на Русенския районен съд, са отхвърлени предявените от Р. С. С. срещу Главна дирекция "Гранична полиция", в размер на 1545. 60 лв. - възнаграждение за положен извънреден труд от 263. 406 часа за периода 4.02.2016 г. - 4.02.2019 г., сумата в размер на 1646. 35 лв. - допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности за периода от 1.08.2017 г. - 4.02.2019 г., ведно със законната лихва върху сумите от 95.02.2019 г. като неоснователни. С приложеното към молбата за отмяна влязло в сила въззивно решение № 125 от 20.03.2017 г. по в. гр. д. № 94/2018 г. на Окръжен съд – Русе е потвърдено първоинстанционното решение от 7.12.2017 г. на Русенския районен съд, постановено по гр. д. № 5138/2017 г., с което Главна дирекция "Гранична полиция" е осъдена да заплати на Р. С. С. сумата 237,29 лева - възнаграждение за положен извънреден труд за м. май 2015 г. и м. септември 2015 г., 50, 65 лв. обезщетение за забава, считано от първо число на месеца, следващ този, в който е положен труда до предявяване на иска, сумата от 140, 40 лв., представляваща равностойност на ободряващи напитки за периода 1.08.2014 г. – 27.07.2017 г., сумата от 2 335 лева - допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности за времето 1.08.2014 г. – 27.07.2017 г. и обезщетение за забава за периода 1.09.2014 г. – 27.07.2017 г. от 307. 94 лева, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 31.07.2017 г. до окончателното плащане. Изложените в молбата за отмяна обстоятелства не биха могли да се субсумират като основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Съгласно нормата на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречели. Настоящият случай не е такъв, тъй като не е налице идентичност в предмета на влезлите в сила съдебни решения, а се касае до различни трудови спорове между страните за възнаграждение за извънреден труд – за различни периоди, като представеното решение е за предходен период. С т. 5 на ТР № 7/2014 г. по т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че: Налице е фактическият състав на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делата. Противоречие между две съдебни решения има тогава, когато те се отнасят до един и същи спорен предмет, но го установяват различно, като различието е в диспозитивите относно съществуването или несъществуването на субективното гражданско право. В този случай е налице тъждество в предмета на двете дела, който чрез решенията става и техен предмет. Законът изисква противоречие между решенията, т. е. между диспозитивите на съдебните актове, а не между мотивите на двете решения. Разглежданият фактически състав е налице не само при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делата, но и когато са разрешени по различен начин правните въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо. Основанието на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК ще е налице, когато разрешаването на спора по единия иск – обусловената претенция имплицитно съдържа в себе си произнасянето по другия иск – обуславящата претенция и разрешенията по обуславящия спор си противоречат. За да възникнат предпоставките по разпоредбата, трябва да е налице съвпадение между страните, както и да съществува обективно тъждество на производствата, но за разлика от хипотезата, при която обективното тъждество на производствата е резултат от еднаквите спорни предмети, в разглеждания случай обективният идентитет не се изразява в еднакъв предмет на делата, те имат различни спорни предмети, но предметът на обусловеното дело инкорпорира в себе си този на обуславящото дело. Настоящият случай не е такъв. В молбата са изложени и оплаквания за неправилност на решението. Такива доводи не могат да обосноват отмяна на никое от изчерпателно посочените основания за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК, а сочат на касационни основания, които са извън хипотезите, визирани в посочената разпоредба. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.