Решение № 15112 от 9.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2091/2010 г.

Решение № 15112 от 9.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2091/2010 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по касационна жалба на Директора на Агенция за държавна финансова инспекция (АДФИ) против решение № 140/12.11.2009 г., постановено по адм. дело № 3729/2004 г. на Софийски градски съд. Оплакванията в касационната жалба са за допуснати нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответницата - Даниела Стефанова Щерева оспорва касационната жалба чрез адв. Мерджанов като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на съдебния акт. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от лице с правен интерес от оспорването и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отменена заповед № 4099/22.11.2002 г. на директора на Агенция за държавен вътрешен финансов контрол (АДВФК), с която на Даниела Стефанова Щерева - директор на Териториална дирекция на АДВФК - гр. Пазарджик е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл). За да постанови обжалвания резултат първоинстанционният съд приема за установени следните фактически обстоятелства: Дисциплинарното наказание на служителката е наложена за това, че към 2.10.2002 г. като директор на Териториалната дирекция Даниела Щерева 1. не оказва контрол за приключването на ревизионен акт № 9065/18.12.2000 г., 2. към същата дата нарушава реда за регистриране на ревизионните (одитни) преписки и попълването на регистъра за тяхното движение, 3. отнася се грубо и неуважително към служителите в териториалната дирекция и 4. допуска излишно разходване на бюджетни средства за платен паркинг на служебния автомобил д рег. № ПЗ 5797 при наличие на собствен гараж. Уведомяването за тези действия на служителката става във връзка с докладна записка от 27.09.2002 г. на Галина Машева - старши вътрешен одитор в ТД на АДВФК - Пазарджик за грубо отношение на Щерева към подчинените си. Организирана е среща от директора на АДВФК с главния секретар на агенцията и колектива на териториалната дирекция за обсъждане на изнесеното в докладната записка. Органът по назначаване издава заповед за образуване на дисциплинарно дело срещу директора на ТД на АДВФК. След проведено дисциплинарно производство, като взема становището на дисциплинарния съвет и обясненията на държавната служителка директорът на АДВФК издава оспорената заповед, с която налага на Щерева дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. При тази фактическа обстановка решаващият съд приема, че въпреки подробно изложените факти и цитираните нормативни разпоредби от ЗДСл, от Устройствения правилник на АДВФК, за част от нарушенията не е посочена дата на извършването на нарушението, за всички липсва описание на обстоятелствата при които са извършени, както и доказателствата, които ги потвърждават, а по отношение на нарушението по пункт първи от заповедта срокът за налагане на наказанието, предвиден в чл. 94, ал. 1 от ЗДСл е пропуснат. Приема също така, че е нарушено изискването за мотивиране на административния акт съобразно разпоредбата на чл. 91 от ЗДСл - при определяне на наказанието да са изложени съображения за тежестта на нарушението и настъпилите от него вредни последици за държавната служба или за гражданите, да бъде преценено цялостното поведение на държавния служител. Изложена е подробна аргументация за това, че служителката не допуска нарушение на визираните в заповедта служебни задължения. Решението е правилно, липсват основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му. Съдебният акт е постановен при спазени процесуални и материалноправни изисквания и е обоснован, формираните правни изводи са съответни на закона и изцяло се споделят от настоящия касационен състав. Неоснователно касаторът поддържа допуснато от първоинстанционния съд нарушение на материалния закон поради приетото неспазване на установената форма на административния акт. Правилно, след подробен анализ на мотивната част на оспорената заповед на директора на АДВФК е прието, че изложените фактически обстоятелства от административния орган не обективират посочените състави на дисциплинарни нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗДСл - неизпълнение на служебните задължения и забава изпълнението на служебните задължения. Към момента на дисциплинарното уволнение Даниела Щерева изпълнява длъжността директор на Териториална дирекция и съгласно чл. 23, ал. 1 от Устройствения правилник на АДВФК (отм.) директорът на ТД ръководи, координира и контролира изпълнението на функциите на агенцията по осъществяване на държавния вътрешния финансов контрол на територията на съответния район. Посоченото в т. 1 от заповед № 4099/22.11.2002 г. неизпълнение на служебно задължение да осъществява контрол за приключването на ревизионен акт № 9065/18.12.2000 г. безспорно визира включено в длъжностната характеристика и произтичащо от йерархичното и място на длъжностите в териториалното поделение задължение да възлага със заповед извършването на насрещни проверки във връзка с контролната дейност на съответната териториална дирекция, както и да отговаря за точното и ефективно организиране на прилагането на Закона за държавния вътрешен финансов контрол (ЗДВФК) отм. Възприетата от административния орган фактическа обстановка, изложена в обсъждания пункт от заповедта не отговаря на действителната такава, която възприема настоящия състав на ВАС. От представените по делото - протокол от проведената на 2.10.2002 г. среща на директора на Централно управление на АДВФК със служители на ТД АДВФК - Пазарджик, констативен протокол от 3.12.2002 г., писмо до директора на АДВФК - София от Г. Пейчев, служител в ТД АДВФК - Пазарджик и от разпитаните в съдебно заседание от 19.10.2009 г. свидетели безспорно се установява факта, че ревизионното производство по издаване на ревизионен акт № 9056/18.12.2000 г. е приключено, но самата преписка не се намира в архивите на териториалната дирекция. Такова нарушение обаче не е вменено на държавната служителка и не кореспондира на фактическия състав на нарушение на служебно задължение по пункт 1 от оспорената пред СГС заповед. По отношение на останалите три пункта на заповедта за дисциплинарно уволнение на Щерева настоящият състав изцяло споделя подробната аргументация на решаващия съд за незаконосъобразност на административния акт. Заповедта е издадена при спазване на административната процедура, но в нарушение на формата, изискваща се по закон и при неспазени материалноправни норми. Задължителните реквизити на административния акт са установени в императивната норма на чл. 97, ал. 1, т., т. 1 - 7 от ЗДСл. В конкретния случай грубо е нарушено изискването заповедта да отразява допуснатото нарушение, респективно нарушения, датата и мястото на извършването, обстоятелствата при които е извършено, извършени, както и доказателствата, потвърждаващи ги. Общата формулировка на нарушенията относно реда за регистриране на ревизионните (одитни) преписки и попълването на регистъра на тяхното движение, различията във времевото отразяване на инцидентите между служителите в дирекцията в доказателствата, съдържащи се в административната преписка и посочени в заповедта, както и липсата на доказателства за нарушения на финансовата дисциплина във връзка с твърдяно от административния орган излишно разходване на бюджетни средства за платен паркинг на служебен автомобил категорично мотивират незаконосъобразност на заповед № 4095/22.11.2002 г. на директора на АДВФК, поради което като я отменя, градският съд постановява правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден от настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - пето отделение,