Решение № 196 от 10.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1737/2016 г.

Решение № 196 от 10.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1737/2016 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Мария Иванова Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК. ВКС разглежда молбата на Д. В., действащ като [фирма] за отмяна на влезлите в сила решения на Бургаски окръжен съд по гр. д. № 448/14 г. от 13.03.15 г. и потвърдилото го въззивно решение на Бургаски апелативен съд по гр. д. № 130/15 г. от 1.07.15 г., което не е допуснато до касационно обжалване с определение на ВКС, първо г. о. по гр. д. № 5166/15 г. от 9.12.15 г. Отмяната на решенията се иска на осн. чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Молителят твърди, че след влизането им в сила получил копия от договори за наем на процесния имот, от които се установява, че магазинът се отдава под наем от 1.10.11 г., като последният наемен договор е от 1.05.15 г., и понастоящем се ползва от посоченото в молбата [фирма] по договор за наем, сключен със собствениците на магазина. Тези доказателства според молителя установяват, че от 1.10.11 г. той няма отношение към ползването и стопанисването на магазина, затова не може да бъде осъден да го предаде и да заплаща обезщетение за ползването му на ищеца, както е постановено с влезлите в сила решения. Моли решенията да бъдат отменени и делото - върнато за ново разглеждане на спора с преценка и на новооткритите от молителя доказателства. Ответникът по молбата Г. В. я оспорва като неоснователна. ВКС на РБ, като разгледа молбата за отмяна, намира следното: С влезлите в сила първоинстанционно и въззивно решение молителят Д. В. в качеството му на ЕТ е осъден да предаде на Г. В. * идеална част от описания по делото и в решенията недвижим имот, на осн. чл. 108 ЗС и заедно с К. В. да му заплатят сумата от 8750 лв., добиви от имота за периода 21.01.11 - 17.12.13 г., ведно със лихвата за забава., както и по 250 лв. месечно, считано от предявяването на иска до предаването на процесния имот, на осн. чл. 79 и чл. 236 ЗЗД. Приложените от молителя с твърдение, че са нови писмени доказателства- 4 договора за наем, не са такива по см. на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. На първо място те са частни документи без достоверна дата по см. на чл. 181 ГПК за третите лица, каквото е ответникът по молбата, който е направил възражение за изготвянето им с оглед на производството по чл. 303 ГПК. На второ място, ако договорите са съставени действително на посочените в тях дати: 1.10.11 г., 1.05.12 г., 1.05.13 г. и 1.05.14 г., молителят като ответник по иска е могъл да се снабди с тях и да ги представи при инстанционното разглеждане на делото, при полагане на дължимата грижа за воденето му. Случайното намиране на достъпни за страната /с оглед установената по делото близкородствена по сватовство връзка на молителя и наемодателя по представените договори В. С. - чиито съпруги са сестри/ не обосновава ново обстоятелство по см. на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, според практиката на ВКС - опр. по гр. д. № 368/11 г., четвърто г. о. Останалите доводи в молбата сочат на основания по чл. 281, т. 3 ГПК, които ВКС не разглежда в това извънинстанционно производство. Поради изложеното молбата за отмяна е неоснователна и ВКС на РБ, трето г. о.