Решение № 7858 от 14.7.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административено процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Виа Салюшънс ООД /неправилно изписано АД/, [ЕИК], подадена чрез адв. Иванов, против Решение 1142/22.02.2023г. на Административен съд София град по адм. дело 6627/2022г. В касационната жалба се твърди неправилност на обжалваното решение, поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът оспорва изводите на първоинстанционния съд, съгласно които не била налице реалност на доставките от РИЛ СОУПС ЕООД, АЙЧЕ ЕООД, ЕВРИДИКА 555 ЕООД и ТРАНСКО 19 ЕООД. Сочи, че са представени убедителни доказателства, водещи до извода за реалност на фактурираните стоки и услуги. По отношение на доначисления с ревизионния акт ДДС претендира липса на извършени от него доставки към ВИА КОМЮНИКЕЙШЪНС ООД, тъй като ставало въпрос за договор за сътрудничество и съвместна дейност, а не договор за услуги. По подробно изложени в жалбата твърдения се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да се отмени издадения спрямо Виа Салюшънс ООД ревизионен акт. В съдебно заседание, чрез адв.Калистратов, поддържа жалбата, но претендира разноски по делото само за заплатената държавна такса пред касационната инстанция. Ответникът по касация директорът на дирекция ОДОП-София, чрез процесуалния си представител юриск.Иванова, оспорва касационната жалба. Претендира разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Представителят на ВАП дава заключение на неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, счита касационната жалба за допустима, като подадена в законовия срок, а преценена по предявените касационни основания и при служебна проверка по чл.218 от АПК,по същество за частично основателна, по следните съображения: С процесното решение е отхвърлена жалбата на Виа Салюшънс ООД /неправилно изписано АД/ срещу постановения спрямо дружеството РА Р-22221721002235-091-001/02.03.2022г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в оспорената част, потвърдена с Решение 788/23.05.2022г. на директора на дирекция ОДОП-София, относно определени задължения по Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) в размер на обща стойност от 64 565,68 лв., от които ДДС в размер на 53 233,00 лв., в следствие на отказано право на данъчен кредит и следващи се от това лихви от 11 332,68 лв. за данъчни периоди от м.02.2019г. до м.02.2021г. по фактури, издадени от РИЛ СОУПС ЕООД, АЙЧЕ ЕООД, ЕВРИДИКА 555 ЕООД и ТРАНСКО 19 ЕООД и установените задължения за ДДС в размер на 1 650,00 лв. на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС и във връзка с чл. 130 от ЗДДС за осъществена облагаема доставка с получател ВИА КОМЮНИКЕЙШЪНС ООД за периодите от м.10.2019г. до м.02.2021г. За да стигне до това решение първоинстанционният съд приел, че: Извършването на ревизия на Виа Салюшънс ООД за установяване на задълженията по ЗДДС за данъчни периоди от 01.02.2019г. до 28.02.2021г. е възложено със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) Р-22221721002235-020-001/15.04.2021г., връчена на 26.04.2021г. Определеният тримесечен период със ЗВР е продължен с два месеца, считано до 24.09.2021г. С ревизионния акт са определени задължения по ЗДДС в размер на обща стойност от 64 565,68 лв., от които ДДС в размер на 53 233,00 лв., в следствие на отказано право на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и следващи се от това лихви от 11 332,68 лв. за данъчни периоди от м.02.2019г. до м.02.2021г. по фактури, издадени от РИЛ СОУПС ЕООД, АЙЧЕ ЕООД, ЕВРИДИКА 555 ЕООД и ТРАНСКО 19 ЕООД и са установени допълнителни задължения за ДДС в размер на 1 650,00 лв. на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС и във връзка с чл. 130 от ЗДДС за осъществена облагаема доставка с получател ВИА КОМЮНИКЕЙШЪНС ООД за периодите от м.10.2019г. до м.02.2021г. По време на ревизията е установено, че Виа Салюшънс ООД е с предмет на дейност връзки с обществеността, в сферата на услугите, маркетинг и реклама, извършвана от управителите на дружеството с едно наето на трудов договор лице. През ревизирания период са декларирани доставки от РИЛ СОУПС ЕООД, АЙЧЕ ЕООД, ЕВРИДИКА 555 ЕООД и ТРАНСКО 19 ЕООД. Административен съд София град е приел за правилен изводът на ревизиращия екип, съгласно който не била доказана реалността на доставките от тези дружества и на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е потвърдил отказът на признаване на правото на приспадане на данъчен кредит, както и изводът, че Виа Салюшънс ООД необосновано не е издало фактури за доставки към ВИА КОМЮНИКЕЙШЪНС ООД, като по този начин не бил начислен ДДС. На основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 130 от ЗДДС ревизионният акт е потвърден и в частта му, за осъществена облагаема доставка с получател ВИА КОМЮНИКЕЙШЪНС ООД. Касационната инстанция счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, но разгледано по същество е частично неправилно по следните съображения: Виа Салюшънс ООД е упражнило право на приспадане на данъчен кредит в размер на 3 700 лв. по фактури, издадени от РИЛ СОУПС ЕООД. Между двете дружества е сключен Договор от 01.07.2020г. за консултантска дейност с предмет проучване на лозаро-винарските региони в България, проучване на почви, подходящи за отглеждане на винени и десертни сортове и анализ на земите и почвите около Чирпан и Костенец. Работата по договора е отчетена с 4 броя приемо-предавателни протоколи и презентации към тях под формата на текст в pdf формат, както и експертна оценка в същата форма. Видно от протоколите, презентациите и експертната оценка, може да се установи предметът и вида на извършените услуги. Същите кореспондират с предмета на Договора от 01.07.2020г. и дават материален израз на резултатът от него. По отношение на наличие на издадени от РИЛ СОУПС ЕООД към Виа Салюшънс ООД фактури с начислен по тях ДДС, както и за отразяването на същите в Справките декларации по ЗДДС на дружествата, не е налице спор. Двете дружества са представили на органите на НАП изисканите от тях доказателства и обяснения. Доставчикът е открит от органите на НАП. Твърди се липса на реалност на доставките, поради което предметът на доказване следва да бъде разгледан в тази насока. За целта от Виа Салюшънс ООД, още по време на производството пред директора на дирекция ОДОП София са представени доказателства относно лицето С. Колева, което е изготвило процесните презентации и експертиза. Въпросното физическо лице има сключени два граждански договора с РИЛ СОУПС ЕООД за м.07.2020г., м.08.2020г. и за м.102020г. Предметът на същите кореспондира с процесните услуги. От счетоводството на РИЛ СОУПС ЕООД са представени извлечения от сметки 602, група 50 и т.н. за доказване на осчетоводяването на разходи за външни услуги и изплащане на суми на С. Колева. Горните доказателства са приети от съда и не са оспорени от страна на директора на дирекция ОДОП София. С оглед на горно, неправилен се явява изводът на първоинстанционния съд, съгласно който не била налице реалност на доставките от РИЛ СОУПС ЕООД, тъй като въпросното дружество нямало назначени на трудови договори специалисти. Неправилен е и изводът по решението на директора на дирекция ОДОП София, съгласно който след като от страна на РИЛ СОУПС ЕООД не били подадени справки по смисъла на чл. 73 от ЗДДФЛ за деклариране на граждански договори, то това означавало, че РИЛ СОУПС ЕООД няма кадрови потенциал за реализиране на доставката към Виа Салюшънс ООД. Касационния съд приема, че между двете дружества има сключен договор, като работата по него е материализирана в предадените с приемо-предавателни протоколи презентации и експертизи. Касаторът е представил обяснения, съгласно които разработва проект Via Wine за реализирането на който са му необходими процесните проучвания и експертизи. Доставчикът на касатора е изпълнил възложената му работа, като за целта е използвал услугите на С. Колева. По делото са налице сключени граждански договори между това лице и РИЛ СОУПС ЕООД, както и доказателства за осчетоводяване на разходи и изплащане на суми по тях. Както беше посочено, тези доказателства не са оспорени. Доставките са с възможен предмет, като са отчетени на възложителя с необходимите документи. По делото са представени и резултатите от самите проучвания и експертизи. Обстоятелството, че РИЛ СОУПС ЕООД не е подало справки по смисъла на чл. 73 от ЗДДФЛ за деклариране на граждански договори, не може да игнорира значението на другите, представени по делото доказателства. Дори последното дружество да е извършило нарушение на ЗДДФЛ, това по никакъв начин не може да се вмени във вина на Виа Салюшънс ООД, още по малко на тази база да се претендира липса на реалност на доставките. В случая не може да се претендира и липса на квалификация в лицето С. Колева, тъй като такава не е задължително предвидена по смисъла на който и да е закон, доколкото законодателно не са въведени изисквания към лицата, извършващи подобен вид дейности. В обобщение, може да се направи обоснован извод за наличие на реалност на доставките между РИЛ СОУПС ЕООД и Виа Салюшънс ООД, поради което решението на Административен съд София Град е неправилно, в тази му част. Виа Салюшънс ООД е упражнило правото на приспадане на данъчен кредите в размер на 36 303,00 лв. по фактури, издадени от АЙЧЕ ЕООД. В хода на ревизионното производство е представен договор с АЙЧЕ ЕООД, в едно с приложения към него, с предмет: изготвяне на рекламни брошури, изготвяне на корпоративни лога, визия за рекламни салфетки, планиране на външна реклама тип билборд, изработване на рекламни визии на тротинетки ФООДПАНДА, публикуване на постове с социални канали, изготвяне на визии за брандиране на таксита и др. На издателите на ревизионния акт са представени всички графични и визулани елементи, които са били предмет на доставките от АЙЧЕ ЕООД към Виа Салюшънс ООД. Органите на НАП са установили, че АЙЧЕ ЕООД е разполагало с един служител, назначен на трудов договор (стр. 4 последен абзац от решението на директора на дирекция ОДОП-София). Още по време на самата ревизия са събрани 17 броя приемо-предавателни протоколи, в едно с приложения към тях първите за удостоверяване на предадената работа, а вторите за визуализация на изработените услуги. Видно от типа на услугите, става въпрос за интелектуален и графичен труд, за осъществяването на който не са необходими материали, а е достатъчно наличието на кадрови потенциал при АЙЧЕ ЕООД. Страните са декларирали, че конкретните поръчки са правени по имейл, като са уточнявани по телефона и на срещи между тях. Административен съд София Град неправилно е приел, че между АЙЧЕ ЕООД и Виа Салюшънс ООД не били налице реалност на доставките, поради факта, че не били предоставени доказателства за водена търговска кореспонденция между дружествата, както и кои лица са извършили описаните в договора и в писмените обяснения на управителя на ревизираното дружество услуги, информация кои конкретни и колко лица са ангажирани за реализиране на процесните доставки. Решението на съда в тази му част, се явява неправилно. Това е така, защото по време на ревизионното производство са представени, необходимите по закон доказателства, за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит по доставките. Не е налице спор относно начисляването на данъка в Справките декларации по ЗДДС. Доставчикът е открит от органите на НАП и представил описаните по-горе доказателства. Основанието за отказ на правото на приспадане на данъчен кредит е свързано с твърдения за липса на реалност на доставките. Касационния съд приема, че тъй като предмет на доставките са услуги, за реализирането на същите е необходим единствено кадрови потенциал. В решението на директора на дирекция ОДОП-София е записано, че АЙЧЕ ЕООД разполага с едно лице, назначено на трудов договор. Отделно от него това дружество е имало и управител, който дори да не се е осигурявал, по смисъла на Търговския закон е длъжен да се грижи за дейността му. Самият касационен жалбоподател не разполага със значим кадрови ресурс, за да може сам да извърши процесната работа. След като АЙЧЕ ЕООД е разполагало с кадрови потенциал, неправилно е прието, че не е налице реалност на доставките. Както беше посочено, става въпрос за услуги. Същите са извършени на база на сключен договор между двете страни, като са отчетени с приемо-предавателни протоколи. Услугите са с възможни предмети, ясно са определени, като са от естеството на дейност на касационния жалбоподател и са използвани от него в облагаемата му дейност. АЙЧЕ ЕООД е разполагало само с едно лице на трудов договор и с управителя на дружеството. При това положение не е нужно да се уточнява кой точно е полагал труд за реализирането на доставките към Виа Салюшънс ООД. Дори АЙЧЕ ЕООД да разполагаше с повече лица на трудови договори, не е налице нито законово, нито фактическо изискване, да се води статистика и да се съобщава при поискване от НАП, кое лице в кой ден, каква точно част от работата е извършило. Подобно изискване за събиране или предоставяне на информация е практически не реалистично, особено при дружества със значителен брои работници. В случая от значение е обстоятелството, че е АЙЧЕ ЕООД е разполагало с кадрови потенциал, поради което не може да се отрече възможността на това дружество реално да извърши доставките. По горната причина решението на Административен съд София град е неправилно в тази му част. Виа Салюшънс ООД е упражнило правото на приспадане на данъчен кредите в размер на 6 700,00 лв. по фактури, издадени от ЕВРИДИКА 555 ЕООД. В хода на ревизионното производство са представени два броя договори за услуги, сключени между касационния жалбоподател и неговия доставчик ЕВРИДИКА 555 ЕООД. За отчитане на извършената работа са съставени приемо-предавателни протоколи, които също са представени още по време на ревизията. Договорите са с предмет: демонтаж, монтаж на фолиа, почистване и раздаване на суитчъри, изграждане на конструкции. Рекламните суитчъри са предоставяни от възложителите на Виа Салюшънс ООД, за което е представен приемо-предавателен протокол от 18.03.2019г. Установено е, че същите са свързани с рекламна кампания на ФУУДПАНДА БЪЛГАРИЯЕООД, дружество клиент на касационния жалбоподател. Относно изгражданите конструкции са представени схеми и технически параметри. Още с решението на директора на дирекция ОДОП-София е прието за безспорно обстоятелството, че става въпрос за ангажименти за работа монтаж, демонтаж, почиства и раздаване на суитчъри, както и изграждане на конструкции. По време на ревизионното производство органите по приходите са установили, че ЕВРИДИКА 555 ЕООД има назначени лица на трудови договори. Този факт не се оспорва от директора на дирекция ОДОП София в производството пред Административен съд София Град. По делото са ангажирани и доказателства (договори и др.), по силата на които ЕВРИДИКА 555 ЕООД е наела склад и самата конструкция, която е монтирала и в последствие демонтирала. Независимо от горното, с решението на Административен съд София град е отказана реалността на доставките, поради това, че не бил установен начинът и от кого са извършени фактурираните услуги и не бил доказан техният реален извършител, предвид установеното, че в дружеството са наети лица на длъжности в други сфери (строителство), а обемът на документираните услуги изисква специална подготовка и умения. Така постановеното решение е неправилно. По делото са налице доказателства за начисляването на ДДС от доставчика и за заявеното право на приспадане на данъчен кредит от касационния жалбоподател. Представени са процесните фактури, както и договорите, в изпълнение на които те са издадени, приемо-предавателните протоколи за отчитане на работата и т.н. ЕВРИДИКА 555 ЕООД е дружество открито от органите на НАП, което е представило на последните наличните при него документи. Закупените услуги са използвани от Виа Салюшънс ООД за облагаемата дейност на дружеството, което е констатирано по време на ревизията. Между страните не е налице друг спор, освен наличието на реалност на извършените услуги, предмет на доставките от ЕВРИДИКА 555 ЕООД към Виа Салюшънс ООД. Доколкото става въпрос за услуги, за реализирането на които е необходим единствено кадрови потенция, на преценка следва да бъде поставено наличието на такъв при ЕВРИДИКА 555 ЕООД. Видно от решението на съда, принципно не се отрича наличието на служители на трудови договори при ЕВРИДИКА 555 ЕООД. След като това е така, неправилно е прието, че доставчикът на касационния жалбоподател не разполагал с необходимите му работници, тъй като наличните при него били с длъжности в областта на строителството. Горният извод е принципно неправилен по мотиви изложени по-горе. Освен това, в настоящия случай повечето от процесните работи са свързани с демонтаж, монтаж на фолиа и изграждане на конструкция. Това определено са дейности, които могат да се извършват от всеки средно статистически здрав човек и за които не се изисква каквато и да е законово предвидена квалификация, като в случая няма никаква пречка тези дейности да се реализират от работници на длъжност строител. Раздаването на рекламни материали, на още по-голямо основание, няма пречка също да се извършва от работници без каквато и да специална квалификация. По горните причини, процесното решение следва да бъде отменено в тази му част. По отношение на отказаното право на приспадане на данъчен кредит в размер на 4 880,00 лв. по фактури, издадени от ТРАНСКО 19 ЕООД, от доставчика са представени процесните фактури, 4 броя договори за извършване на международен транспорт по маршрута България Гърция, 8 броя международни товарителници, доказателства за наети МПС, талони за регистрация на същите, както и на полуремаркета към тях, лиценз за международен транспорт за превоз на товари за чужда сметка, оборотна ведомост за периода 01.01.2021г. 28.02.2021г. , счетоводни извлечения от сметка 703 Приходи от продажби и отчети от ЕКАФП. Независимо от откриването от страна на ревизиращите на доставчика на касационния жалбоподател и на представените от него доказателства, както и представените от Виа Салюшънс ООД доказателства, с решението на съда е потвърден процесният ревизионен акт, по отношение на отказаното право на приспадане на данъчен кредит по доставките от ТРАНСКО 19 ЕООД. С решението на съда е прието, че представените в хода на ревизионното производство доказателства не удостоверяват извършването на посочените в тях транспортни услуги, тъй като по данни от Агенция Митници няма регистрирано преминаване през ГКПП на Р. България на МПС, което е записано в представените пред НАП ЧМР, както и по информация от АПИ нямало регистрирано никакво движение на въпросните МПС в страната на повечето от относимите дати по ЧМР. Тези изводи са неправилни. В решението на съда не е посочен нито един конкретен мотив, в подкрепа на направените изводи. Визирана е единствено практика на СЕС, която е неотносима към настоящия казус. От стана на касационния жалбоподател и на неговия доставчик са представени всички предвидени по закон доказателства за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит. Доставките са с предмет транспорт на стелажи, собственост на Виа Салюшънс ООД, до територията на Гърция. Става въпрос за стоки, собствени на касационния жалбоподател, които са транспортирани за целите на неговата икономическа дейност на територията на друга държава, членка на ЕС. Не е оспорена собствеността на тези стоки. Спорът е в това, дали процесното транспортно дружество е могло реално да премести стоките на Виа Салюшънс ООД от територията на България до територията на Гърция. По делото не е налице спор, че ТРАНСКО 19 ЕООД има валиден лиценз за международен транспорт, както и че разполага с транспортните средства, описани в ЧМР, удостоверяващи извършения процесен международен транспорт. Няма спор и относно представените от превозвача други документи, събрани във връзка с превоза. Неправилно е да се отказва правото на приспадане на данъчен кредит за доставката на международен транспорт, единствено поради факта, че от страна на ГКПП на Р.България не е регистрирано преминаване на процесните МПС към Гърция, както и във връзка с данните, че нямало информация от АПИ за преминаването им в посочените в ЧМР дестинации. Съдът не е отчел обстоятелството, че след 01.01.2007г. проверките по ГКПП на Р. България със страните от ЕС (каквато е Гърция) са репрезентативни. Това е видно и от самия отговор на ГКПП на Р. България. При това положение не може да се приема, че след като движението на дадено МПС не е регистрирано на граничния пункт на България със страна от ЕС, то не се е състояло. Единствено сигурно би било ако е регистрирано дадено преминаване на границата, че същото реално е извършено. Обратното обаче не е валидно. Приемайки последното, съдът е постановил едно неправилно решение. Основателни се явяват и доводите на процесуалния представил на касационния жалбоподател, релевирани в съдебното заседание от 05.06.2023г., съгласно които на данните от информационната система на АПИ не е придадена никаква доказателствена сила по смисъла на ДОПК, АПК и ГПК. Става въпрос на информационна система, която може да бъде ползвана на равно с всички други доказателствени средства и способи, без да се абсолютизират данни от нея. Това е така, доколкото същата не е стандартизирана и сертифицирана за извършване на повсеместни и постоянни регистрации на всички движения на МПС по пътната мрежа на Р. България. Не й е придадена и такава законова удостоверителна функция. След като това е така, не е правилно да се игнорират другите последователни и не противоречащи си доказателства, доказващи реалното извършване на процесния транспорт на активите на касационния жалбоподател от територията на Р. България до територията на Гърция. Нито едно от ангажираните от него доказателства не е оспорено от страна на директора на дирекция ОДОП-София, което идва да покаже, че няма пречка същите да се вземат в предвид при постановяването на настоящето решение. В следствие на горното, процесното решение на Административен съд София град се явява неправилно и в тази му част. При преглеждане на процесното решение, в горните му части, следва да се отчита и фактът, че съдът е следвало да извършил обстоен анализ на представените по делото доказателства, а не да се ограничи до възпроизвеждане изводите на ревизиращите органи и директора на дирекция ОДОП София. Това е видно от директното повтаряне в решението на Административен съд София Град на изводите по горните актове на НАП, съчетано с не обсъждане на възраженията на касационния жалбоподател. Противно на приетото от първоинстанционния съд, настоящата инстанция счита, че наличните по делото доказателства са достатъчни за обосноваване на извода за реалност на фактурираните услуги. В този смисъл са основателни наведените с касационната жалба доводи, включително и тези препращащи към практиката на СЕС. Отказът да се признае правото на данъчен кредит, в конкретния случай, противоречи на тълкуването на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност, дадено в решение на СЕС по дела С-324/11 и съединени дела С-80/11 и С-142/11, според което добросъвестният получател по облагаема доставка с ДДС не следва да бъде санкциониран с отказ от признаване на право на приспадане на данъчен кредит, поради недобросъвестност или нарушения на неговия длъжник. В този смисъл са и по-новите решения на СЕС по дело С-101/16 и дело С-159/17. В тях СЕС потвърждава, че правото на приспадане е неразделна част от механизма на ДДС и по принцип не може да бъде ограничавано. Според практиката на СС принципът на данъчния неутралитет на ДДС изисква правото на приспадане да бъде признато във всеки случай, когато са изпълнени изискванията по същество, дори данъчно задължените лица да са пропуснали някое формално такова от тях решение по дело С-332/15. Действително, СЕС много кратно е подчертавал, че установяването на обективното извършване на съответната доставка е дължимо от националния орган, който следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или не на реална доставка. Тук е мястото да се посочи, че в контекста на европейската съдена практика при наличието на резултата от извършеното каквото са настоящите случаи, описани по-горе, отказът на данъчен кредит следва да се направи единствено в случай на доставки с елемент на данъчна измама. В процесното производство нито има твърдения за обективни факти, сочещи данъчна измама, нито са събрани доказателства в тази насока. При доказано осъществяване на доставките и предвид липсата на доказателства, че сделките са част от данъчна измама или злоупотреба, за която ревизираното лице е знаело или е следвало да знае, неправилно съдът е приел, че процесните фактури не удостоверяват реалното осъществяване на облагаеми доставки по смисъла на чл. 9 от ЗДДС, поради което постановеният отказ от признаване на данъчен кредит по тях е незаконосъобразен. В описаните по-горе части обжалваното съдебно решение е незаконосъобразно, като такова следва да бъде отменено, а вместо него се постанови ново, с което обжалвания РА, в тези му части, бъде отменен. Законосъобразно се явява извършеното с ревизионния акт доначисляване на ДДС в размер на 1650 лева върху размера на твърдените за осъществени облагаеми доставки от касационния жалбоподател, с получател ВИА КОМЮНИКЕЙШЪНС ООД. Същите касаят периодите от м.10.2019г. до м.02.2021г. По време на ревизията е представен договор, наименован Договор за сътрудничество и съвместна дейност от 15.10.2019г., сключен между Виа Салюшънс ООД и ВИА КОМЮНИКЕЙШЪНС ООД. От клаузите на този договор се извлича, че той няма нищо общо с наименованието си, а е договор имащ характер на такъв за преотдаване под наем на търговското помещение наето от касационния жалбоподател в полза на ВИА КОМЮНИКЕЙШЪНС ООД. Виа Салюшънс ООД ще продължи да заплаща уговорения наем на собственика на обекта и ще инвестира в него, а ВИА КОМЮНИКЕЙШЪНС ООД ще го ползва самостоятелно, като го регистрира и стопанисва, осигури и наеме персонал, ще заплаща на същия, както и за всички консумативи и експлотационни разходи. Единственото задължение на наемателя ВИА КОМЮНИКЕЙШЪНС ООД, срещу това, че Виа Салюшънс ООД ще продължи да заплаща уговорения наем на собственика на обекта е, че трябва да осигури ресторантско обслужване и кетъринг на служителите, гостите и клиентите му, в размер на 600 /шестстотин/ лева месечно, както и да организира фирмени партита на клиенти касатора с търговска отстъпка в цената в размер на 20%. Липсва уговаряне за разпределяне на получения от дейността финансов резултат от т.н. съвместна дейност. Видно е, че не се касае за съвместно ползване на имот, нает от Виа Салюшънс ООД, а за преотдаването му, като наемателят на преотдадения под наем имотВИА КОМЮНИКЕЙШЪНС ООД го стопанисва, в качеството на абсолютно самостоятелен търговски и данъчно задължен субект. Вместо наемна цена е договорена престация в ресторантско и кетъринг обслужване в полза на касатора и организиране на партита на негови клиенти с ползване на отстъпка в крайната им цена. Както беше посочено, в случая става въпрос за договор имащ характер на такъв за преотдаване на имот под наем, който предвижда насрещна престация, изразяваща се в доход за наемодателя в размер на 600 /шестстотин/ лева, за който се дължи начисляването на ДДС, което не е извършено от касационния жалбоподател.След като това е така, правилно Административен съд София град е приел, че Виа Салюшънс ООД е извършило доставки, облагаеми с ДДС, за които не е издало фактури. По горните причини, правилно се явява решението на Административен съд София град в тази му част и следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода от спора, основателна е претенцията на касатора за присъждане на направените разноските за съдебни такси, поискани изрично и само за тези пред касационната инстанция, видно и от представения списък на разноските. Същите са в размер на 516,52 лева, но следва да бъдат редуцирани в процентно съотношение съобразно размера на тази част от РА, която се отменя и съдът ги определя в размер на 504 /петстотин и четири/ лева. На ответника в касацията, оглед на изхода от спора, е основателна претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 465 /четиристотин шестдесет и пет/ лева, което съдът определя по правилата на чл.8, ал.1 във вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение