Решение № 9350 от 9.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2420/2018 г.

Решение № 9350 от 9.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2420/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационни жалби на Председателя на Върховния касационен съд и на министъра на правосъдието чрез техните пълномощници срещу решение № 14219/22.11.2017 г. по адм. д. № 4278/2016 г. на тричленен състав на Върховния административен съд. Считат обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендират от съда отмяната му. Ответницата по касационната жалба Б. Н. Ж. чрез своя представител намира касационните жалби за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими. За да се произнесе по съществото на касационните жалби, разгледани съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касаторите срещу решение на Висшия съдебен съвет по т. 5 от протокол № 13 от заседание, проведено на 10.03.2016 г., с което на Б. Н. Ж. - съдия в Софийски градски съд не е наложено дисциплинарно наказание по направените предложения на председателя на Върховния касационен съд и на министъра на правосъдието /рег. индекс 04-00-043/19.02.2015 г./ и по предложението на председателя на Върховния касационен съд с рег. индекс 11-01-094/13.05.2015 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбите. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Оспореното решение е издадено от компетентния по смисъла на чл. 320, ал. 2 ЗСВ /изм. в ред до ДВ бр. 28.2016 г./ орган, прието е с необходимото съгласно чл. 320, ал. 4 ЗСВ /изм. в ред до ДВ бл. .../2016 г./ мнозинство и при спазване изискванията за форма. Съображенията за постановяването му са изложени в решението на дисциплинарния състав и се съдържат и в изказванията на членовете на съвета, които са го подкрепили. По същността си това са мотивите за издаване на акта. В този смисъл е разпоредбата на чл. 320, ал. 4, изр. 2 ЗСВ /изм. в ред. до ДВ бр. 28/2016 г./. Решението на ВСС, предмет на оспорване, е постановено при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Изводът за отсъствие на основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на ответницата Ж. в качеството й на заместник на административния ръководител на Софийския градски съд и председател на гражданското отделение е направен след правилна интерпретация на разпоредбите, регламентиращи основанията за възникване на дисциплинарна отговорност. Обжалваното решение е постановено при спазване на процесуалните норми. Неоснователно е възражението в касационната жалба на министъра на правосъдието, че решението не е мотивирано. Обжалваното решение съдържа всички реквизити, посочени в чл. 172а, ал. 2 АПК: подробно изложение на становищата на страните, фактите по делото и констатациите на съда от фактическа страна, както и правни изводите на съда досежно спорния предмет на делото-наличие или отсъствие на основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на ответницата Ж. Така постановеното решение е обосновано: В този смисъл съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото и се споделят и от настоящата инстанция. По твърдените нарушения първоинстанционният съд е установил следното от фактическа страна: По твърдяното нарушение, че на 19 септември и на 17 октомври 2014 г. разпределението на делата е извършено от съдебен помощник, а не лично от Б. Ж. в качеството й на заместник на административния ръководител, въпреки че по-късно същия ден Ж. подписва протокол, в който невярно удостоверява, че разпределението на делата е извършено от нея. На 19 септември и на 17 октомври 2014 г. Ж. започва процеса на електронно разпределение на делата, като влиза в системата за случайно разпределение със собствената си парола и от персоналния си компютър, а след това възлага техническото въвеждане на номерата на делата на съдебен помощник, тъй като по същото време трябва да вземе участие в заседанията на Гражданския съвет към Висшия съдебен съвет. След приключване на заседанията на Гражданския съвет Ж. се връща в кабинета си, проверява спазването на техническите изисквания при въвеждането на делата от съдебния помощник и подписва протоколите за електронно разпределение. Според решаващия съд действията на ответницата на посочените дати са съобразени със заповед № 3151/04.10.2011 г. на председателя на съда, според която съдебен помощник присъства и подпомага заместник-председателите в процеса на електронно разпределение на делата на принципа на случайния подбор. Настоящият съдебен състав намира твърдението в касационната жалба на министъра на правосъдието, "че е неприемливо да се приеме, че дейността по разпределение на дела е изцяло техническа, " за неоснователно. Решаващият съд не е извел извод, че тази дейност е само техническа, а е направил констатацията, че съдебният помощник е осъществил само техническо въвеждане на делата в системата за електронно разпределение, а целият процес на случайно разпределение е ръководен и контролиран от ответницата Ж. Удостоверяването от Ж., че не е извършила разпределението, не обосновава извод за извършено неизпълнение на служебни задължения по смисъла на чл. 307, ал. 4, т. 4 и т. 5 ЗСВ /изм. в ред. до ДВ бр. 62/2016 г./ . По същество е извършено разпределение на делата на случаен принцип, с техническата помощ на съдебен помощник, след надлежна проверка от Ж. спазени ли си изискванията по въвеждането на дела. Въз основа на тези факти и при липсата на данни и твърдения за опити за манипулиране на системата за електронно разпределение, изводът на съда, че тези действия не представляват дисциплинарно нарушение, нито накърняват престижа на съдебната власт, поради което в тази обжалваната част решението на ВСС е съобразено с нормативната уредба, се споделя и от настоящата инстанция. Като е приел за материалнозаконосъобразно заключението на ВСС досежно липсата на нарушение на служебни задължения поради несвоевременното постъпване във ВСС на протокола за разпределение на делото за обявяване на "КТБ" в несъстоятелност, решаващият съд е постановил решение в съотвествие с материалния закон. Установено е, че разпределението всъщност приключва с изпращане на протокола за разпределение на делото към сървъра на ВСС чрез наличните бутони за това и след това разпределение на следващо дело е невъзможно, ако не се даде команда за изпращане на протокола за разпределение на предходното дело към сървъра на ВСС. П. действително е открит, макар и по-късно, на сървъра на ВСС. З. на вещото лице Петров е, че е имало такъв проблем и при изпращането на други протоколи, които са закъснявали с пристигането си. Нито ВСС, нито съдът са установили други факти, сочещи на прекъсване на процеса на електронно разпределение или целящи да определят докладчик в отклонение от принципа за случайно разпределение или да възложат делото на конкретен докладчик. Поради това законосъобразно поведението на Ж. не може да се квалифицира като накърняващо престижа на съдебната власт и съответно да обоснове възникването на дисциплинарна отговорност за нарушение по по смисъла на чл. 307, ал. 4, т. 4, т. 5 и т. 3 ЗСВ, /в редакцията на ДВ бр. 1/2011 г., / във връзка с т. 8.6 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати. В случая не се касае за виновно неизпълнение на задължение за своевременно изпращане до сървъра на ВСС на протокол за случайно разпределение, както се твърди в касационните жалби, а до несвоевременно постъпване на протокола във ВСС при възможен технически проблем в системата, който не е свързан с поведението на лицето, извършило разпределението. Както в решението на ВСС, така и в обжалваното решение е прието, че не са налице основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на Ж. при разпределяне на делото, образувано по искане за обявяване в несъстоятелност на "Д. М." ЕООД и на "Белведере дистрибуция" ЕООД. И ВСС и съдът са изложили своите фактически основания и доказателствата, въз основа на които са направени. В случая делото е докладвано за разпределение в деня на постъпването му и е разпределено на същия ден на случаен принцип чрез системата за електронно разпределение. Обстоятелството, че други постъпили в регистратурата в същия ден дела за откриване или обявяване в несъстоятелност не са докладвани на Ж. за разпределение, не може да вмени в нейна вина или да се определи като неизпълнение на заповед № 2163/31.07.2014 г. на председателя на СГС. Ф. за някакво вмешателство в системата, довело до избор на конкретен докладчик, а не на произволно определен, не са установени, поради което заключението на първоинстанционния съд за точно изпълнение на служебните задължения от страна на Ж. и извършени действия в съответствие с регламентацията на служебната дейност, които не разкриват толериране или "специално отношение" към конкретно дело, се подкрепя от доказателствата по делото и е обосновано. Правният извод на съда, че дисциплинарният орган правилно е приел липса на допуснати дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 307, ал. 4, т. 4, т. 5 и т. 3 ЗСВ /в относимата редакция/ във връзка с чл. 8.6 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати, е законосъобразен. С оглед изложеното неоснователно е твърдяното в касационните жалби за "неравно третиране с други дела или създаване на впечатление за привилегироване". Решаващият съд е споделил и изводите на ВСС за липсата на основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на съдия Ж. съгласно предложението на Председателя на ВКС с рег. индекс 11-01-094/13.05.2015 г. досежно доклада на Временната комисия на ВСС, извършила проверка на дейността на административното ръководство на СГС. К. е дала препоръки за отстраняване на установените нарушения, изброени в 18 пункта, засягащи цялото ръководство на съда, а не персонално дейността на Ж.. Конкретно виновно поведение /действие или бездействие/, извършено или допуснато от Ж. в качеството й на лице, заемащо съответните административни длъжности, което представлява неизпълнение на служебните задължения и (или) накърнява престижа на съдебната власт, т. е. констатирана причинна връзка между виновното поведение на лицето и неизпълнението на служебните задължения не е установено. Определени нарушения, свързани с липсата на правила за командироване на съдиите, определянето на заместници на отсъстващи магистрати, равномерното натоварване на младшите съдии и разпределянето им по състави, а съдебните помощници по отделения, за проверка на компютърната и деловодната система на съда, за поставяне на кодове на делата, за лоялността и компетеността на администрацията, които да са настъпили вследствие виновното бездействие само на съдия Ж. в периода на проверката 2011 г. - 2014 г. нито са посочени в предложението за образуване на дисциплинарно производство, нито са констатирани от дисциплинарния състав или от дисциплинарнонаказващия орган. Поради това изводът на съда, че Висшият съдебен съвет правилно е достигал до заключение, че не са налице основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на съдия Ж., се споделя и от настоящия състав. Безспорно се установява, че не са осъществени фактите /действия и/или бездействия/, които да са елемент от състава на приложима правна норма за ангажиране на дисциплинарната отговорност на магистрат. В този аспект както дисциплинарният състав, така и членовете на ВСС са изложили своите съображения и мотиви, а твърдението в касационните жалби в обратен смисъл е неоснователно. Решаващият съд също е изложил подробни мотиви в тази насока, изтъквайки, че самото предложението за налагане на наказание повтаря и възпроизвежда доклада на временната комисия, без да посочва конкретни факти и фактически обстоятелства досежно конкретно поведение и действия на съдия Ж. Освобождаването от държавна такса, извършено от Ж. пък е част от съдийската практика, макар и противоречива и не дава основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност, който извод е направен както от дисциплинарния състав и е споделен от решаващия съд. Предвид изложеното, като е приел обжалваното решение на ВСС за валидно и законосъобразно, съдът е постановил обосновано и при правилно приложение на материалния и процесуалния закон решение. Спрямо него не са налице твърдяните в касационните жалби основания за отмяна и същото следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответницата Ж. следва да се присъдят направените и своевременно претендирани разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат в размер на 800 /осемстотин/ лв. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав,