Решение № 579 от 18.01.2010 г. на ВКС по н. д. № 657/2009 г.

Решение № 579 от 18.01.2010 г. на ВКС по н. д. № 657/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Вероника Имова Делото е образувано по КАСАЦИОННИ ЖАЛБИ против решение № 164/29.09.2009 г. по ВНОХД № 594/2008 г. на Пловдивския апелативен съд, подадени от упълномощените защитници на подсъдимия П. Т. П. - а. Е от АК гр. С. и а. Г от АК гр. П., както и от защитата на подсъдимите Й. Т. Д. и Д. Т. Д. - а. К от АК гр. С. В срока по чл. 351, ал. 3 НПК е подадено и допълнение към касационната жалба от защитата на подс. Панайотов. В КАСАЦИОННИТЕ ЖАЛБИ се изтъкват всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК. Адв. С. в немотивирана жалба иска отмяна на решението и връщане на делото на Окръжна прокуратура - Хасково или на първостепенния съд. Адв. М. прави искане за отмяна на решението и връщане за ново разглеждане на делото: на Окръжна прокуратура-Хасково; на първата или на въззивната инстанция, поради допуснати съществени процесуални нарушения; изменяване на решението и налагане на по-ниско наказание лишаване от свобода; изменяване на решението и прилагане закон за по-леко наказуемо престъпление. В допълнението към жалбата си иска признаване на подсъдимия за невиновен. Конкретните му довода са: наличие на противоречие между обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт -. не ставало ясно кой е упражнявал фактическа власт върху наркотика между 1.06.07 г., както и в един по-ранен период - от м. май до деня на деянието - 13.06. Това противоречие нарушавало правото на защита на подс. Панайотов. По отношение на обвинението за престъпление по чл. 354а НК, в обстоятелствената част на обвинителния акт не било посочено в какво се състои съизвършителството, никъде не се твърдяло, че тримата подсъдими са държали наркотичното вещество- това било посочено едва в диспозитива на обвинителния акт. Едва от присъдата защитата разбрала, че деянието е извършено с микробус марка "Мерцедес". П. бил обвинен за опит, а осъден за довършено деяние. Материалният закон бил нарушен и при определяне на наказанието - въпреки превеса на отегчаващите вината обстоятелства, наказанието е определено под минимума. В КАСАЦИОННАТА ЖАЛБА от а. К на подсъдимите Й. Д. и Д. Д. и в писмена защита е изтъкнато, че съдилищата и в двете съдебни инстанции са приложили неправилно материалния закон, че решението на въззивният съд, както и първоинстанционната присъда, са постановени при съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимите. Не са взети отпечатъци от намерените в микробуса пакети; не е издирено лицето, при което подсъдимите са отивали, посоченият от тях по имена "Г. Дренски"; не е изследвано обстоятелството, че с микробуса е излизано многократно зад граница, в различни държави; че е възможно тайникът да е използван и друг път; възможността наркотиците да са поставени там от собственика, или от лицата, които са го ползвали преди подсъдимите. Въз основа единствено на недопустими предположения и без подкрепа от доказателствата са установените фактически положения относно приетото за знанието за корекция на седалките в микробуса, относно възможността за ползване на друг автомобил, собственост на бащата на подзащитните, относно уговорка между тримата подсъдими да извършат нерегламентирано пренасяне на наркотично вещество през границата на страната, относно заключението, че нервността на подс. Й. Д. при управлението на микробуса от ГКПП "Капитан П. войвода" до ГКПП "Капитан Андреево", е "поради вътрешното му напрежение". Нарушен е законът, защото не е налице субективната с. на състава на престъпно деяние както по чл. 242, така и по чл. 354а от НК. Наказанието на подсъдимите е явно несправедливо, защото не съответства на степента на обществената им опасност. В СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ подсъдимите П. Т. П., Й. Т. Д. и Д. Т. Д. не се явяват редовно призовани. Вместо тях се явяват адв. Б за Й. и Д. Д., и адв. М за П. П. Всеки от защитниците поддържа жалбите и исканията си за отмяна на решението и признаване подсъдимите за невинни. Алтернативните им искания са за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав или намаляване размерът на наложените наказания лишаване от свобода и отмяна на глобите. ПРОКУРОРЪТ от ВКП счита решението за правилно и законосъобразно. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, К. ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ И ИЗВЪРШИ ПРОВЕРКА НА АТАКУВАНИЯ СЪДЕБЕН АКТ, установи следното: ЖАЛБИТЕ СА НЕОСНОВАТЕЛНИ. Не са допуснати твърдяните в жалбата касационни основания. С присъда№ 163/17.09.2008 г. по НОХД № 92/2008 г. Окръжен съд-Хасково подсъдимите П. Т. П., Й. Т. Д. и Д. Т. Д. са признати за виновни както следва: 1/. За това че тримата подсъдими нa 13.06.2007 г. на ГКПП "Капитан П. Войвода", в СЪУЧАСТИЕ помежду си, като подсъдимият П. Т. П. е действал като помагач, а Й. Т. Д. и Д. Т. Д. като извършители, първият като умишлено е улеснил извършването на престъплението- да пренесат през границата без надлежно разрешително с микробус марка "Мерцедес" с ДК№ Р* високорисково наркотично вещество "ОПИУМ " с нетно тегло 25,266 кг. със съдържание на морфин 7 % и кодеин 3 %, на стойност 136 460 лв. / сто тридесет и шест хиляди четиристотин и шестдесет лева, а Й. Т. Д. и Д. Т. Д., без надлежно разрешително са пренесли през границата на страната ни - ГКПП "Капитан П. Войвода" с микробус марка "Мерцедес" с ДК№ Р* високорисково наркотично вещество "ОПИУМ " с нетно тегло 25,266 кг. със съдържание на морфин 7 % и кодеин 3 %, на стойност 136 460 лв. / сто тридесет и шест хиляди четиристотин и шестдесет лева /, като предметът на контрабандата е в особено големи размери, случаят е особено тежък, а деянието е останало недовършено във фазата на опита, поради независещи от дейците причини, поради което и на основание чл. 242, ал. 4 пр. 1- во, вр. с ал. 2 пр. 1-во НК и във вр. чл. 20, ал. 4 НК за подс. П., а за подсъдимите Й. Д. и Д. Д. във връзка с чл. 20, ал. 2 НК, и във вр. чл. 18, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК за всички, са осъдени: подсъдимите П. П. и Й. Д. на по десет години лишаване от свобода и на глоба от по 100 000 лв. за всеки от тях, а подсъдимият Д е осъден на осем години лишаване от свобода и на глоба от 100 000 лева; 2/. Признати са за виновни и в това че на 13.06.2007 г. по пътя от гр. С. за Р. Гърция, подсъдимите П. Т. П., Й. Т. Д. и Д. Т. Д., в съучастие като СЪИЗВЪРШИТЕЛИ, в микробус марка "Мерцедес" с ДК№ Р* без надлежно разрешително, са държали с цел разпространение, високорисково наркотично вещество- опиум с нето тегло 25,266 кг., със съдържание на морфин 7 % и кодеин 3 % на стойност 136 460 лв. /сто тридесет и шест хиляди четиристотин и шестдесет лева/, като наркотичното вещество е в особено голямо количество, поради което и на основание чл. 354А, ал. 2 изр. 2 пр. З вр. ал. 1 пр. 1 вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК всеки от тях е осъден на по четири години лишаване от свобода и на глоба в размер на по 100 000 лева, за всеки един от тях. На основание чл. 23, ал. 1 НК на всеки от подсъдимите е наложено общо най-тежкото наказание, както следва: на подсъдимия П. Т. П. лишаване от свобода за срок от ДЕСЕТ ГОДИНИ, което на осн. чл. 47, ал. 1 б. "А" от ЗИН да изтърпи при първоначален "строг режим" и ГЛОБА от 100 000 лв., която да заплати в полза на държавата; на подс. Й. Д. е наложено общо най-тежкото наказание лишаване от свобода за срок от ДЕСЕТ ГОДИНИ, което на осн. чл. 47, ал. 1 б. "А" от ЗИН да изтърпи при първоначален "строг режим,, и ГЛОБА от 100 000 лв., в полза на държавата; на подс. Д. Д. е наложено общо най-тежкото наказание лишаване от свобода за срок ОСЕМ ГОДИНИ, което на осн. чл. 47, ал. 1 б. "А" от ЗИН да изтърпи при първоначален "строг" режим и ГЛОБА в размер на 100 000 лв. в полза на държавата. На осн. чл. 59, ал. 1 от НК, е приспаднато от така наложеното наказание "лишаване от свобода", времето през което: спрямо поде. П. П., подс. Д. Д. и подс. Й. Д. са били взети мерки за неотклонение "Задържане под стража", считано за всеки от тях, от 13.06.2007 г. Приложен е чл. 242, ал. 7 НПК като наркотичното вещество е отнето в полза на държавата. На осн. чл. 242, ал. 8 от НК в полза на държавата е отнето превозното средство, послужило за превозване на стоките предмет на контрабандата, а именно: микробус марка "Мерцедес" с рег. № Р* находящ се на съхранение в Митница - Свиленград. Съдът се е разпоредил с веществените доказателства. Подсъдимите са осъдени да заплатят по сметка на бюджета на съдебната власт сумата от 326.88 лв. разноски по делото. По жалби от подсъдимите е образувано ВНОХД № 594/2008 г. на Пловдивския апелативен съд, по което с атакуваното решение решение № 164/29.09.2009 г. Пловдивският апелативен съд е изменил присъдата само в частта за наложените наказания като е НАМАЛИЛ срока на наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за всеки от подсъдимите, наложено за престъплението по чл. 242, ал. 4 пр. 1вр. ал. 2,пр. 1 от НК, както следва: за подс. Й. Д. от 10 години на 6 / ШЕСТ ГОДИНИ/; за подс. Д. Д. от 8 години на 5/ПЕТ/ ГОДИНИ; за поде. П. П. от 10 години на 8/ОСЕМ/ ГОДИНИ. Изменил е присъдата и частта по приложението на чл. 23, ал. 1 от НК, като е НАМАЛИЛ определеното за изтърпяване общо най-тежко наказание на всеки един от подсъдимите, КАКТО СЛЕДВА: за подс. Й. Д. на ШЕСТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА; за подс. Д. Д. на ПЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА; за подс. П. П. на ОСЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. ОСЪДИЛ е подсъдимите Й. Д., Д. Д. и П. П. да заплатят по сметка на ПАС направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 230 лева за свидетели и преводач, или по 76.70 лв. за всеки един. В останалата й част ПРИСЪДАТА Е ПОТВЪРДЕНА. Не са допуснати посочените съществени процесуални нарушения. Не е налице и твърдяното нарушение на закона. Наложените наказания на подсъдимите са справедливи. Фактическата обстановка е изяснена всестранно и пълно. Формалната правилност при установяването на обстоятелствата по делото е постигната, поради спазване на реда за събиране, проверка и оценка на доказателствата. Обвинителният акт е изготвен съгласно чл. 246 НПК. Макар и да съдържа неправилности, те не са се отразили върху съдържанието необходимо, за да се очертае предмета на доказване в съдебната фаза. Неоснователни за доводите на защитата и на тримата подсъдими, че обвинението е формулирано неясно и неточно и поради това е ограничено правото на защита на тримата подсъдими за узнаване на характера и основанията на обвинението срещу тях. Неоснователно е възражението, че с осъждането на подсъдимите, без в обстоятелствената част на обвинителния акт да е посочено, че "са придобили наркотичното вещество, с цел разпространение", е нарушено правото на защита. Вярно е обратното. В съдържанието на обвинителния акт е визирано, че "целта на подсъдимите е била да продадат наркотичното вещество и да се облагодетелстват лично", в каквато насока са направените фактически констатации относно деянието и правните изводи по квалификацията му. Обективните обстоятелства за установеното държане на наркотичното вещество във фактическата власт на подсъдимите, както и като количество и размер, са установени по делото. Държането на наркотичното вещество като количество от 25.266 кг. Обективира наличието на специалната цел на субективната с. от състава на престъплението по чл. 354а, ал. 2, вр. с ал. 1 НК. В съзнанието на подсъдимите тези данни следва да формират представата, че предметът на контрабандата, поради голямото му количество/ една доза е части от милиграма/ е предназначен за разпространението му спрямо повече неиндивидуализирани адресати, а не за друг вид употреба. Възражението на защитата за противоречие, изразяващо се в това, че обвиненията срещу П. за това престъпление в обстоятелствената част на обвинителния акт са били за м. май, а в диспозитива на същия, са за деяние, извършено през месец юни, са неоснователни. Обвинението и съдът са се позовали на това, което е установено категорично от данните по делото и за което може да се носи наказателна отговорност. От фактическа с. обстоятелствата на обвинението са били изначално и отнапред известни на подсъдимите, тъй като са визирани в обвинителния акт. От с. на адв. М се лансира възражението, че в обстоятелствената част на обвинителния акт се излагат твърдения на прокурора, за които няма доказателства-напр. по уговорката за пътуване, направата на тайниците при участието на този подсъдим и пр. ВКС изцяло подкрепя мотивите на апелативният съд, който е отговорил убедително, опровергавайки доводите на защитата въз основа на оценката на събраните по делото доказателства. Неоснователно е и възражението, че подс. П. е осъден за довършено престъпление, а е обвинен за опит. Проверката сочи, че е обвинен и осъден като помагач, за деяние, останало във фазата на опита при осъществяването на съвместната престъпна дейност от тримата подсъдими в съучастие, при общ пряк престъпен умисъл. В обвинителния акт и в диспозитива на присъдата, е посочено, че деянието на П. по първото обвинение е във връзка с чл. 18 НК. Съдилищата са приложили правилно правилата за съучастието спрямо подс. Панайотов. Макар и изрично съдът да не е цитирал чл. 21, ал. 2 НК, той е съобразил отговорността на този подсъдим с факта на недовършеността на престъплението, но и съобразно конкретния му принос за това, с което умишлено е улеснил извършването на деянието, чрез съвети и разяснения отправени към извършителите, отстраняване на спънки /мобилен телефон за връзка/, набавяне на средствата /намиране и предоставяне на микробуса/ за извършителите на деянието по чл. 242 НК. За основа на така приетата фактическа обстановка са послужили показанията на свидетелите П, С. Т., Я. Я., М. Я., Р. Василев, прочетените по реда на чл. 281, ал. З вр. ал. 1 от НПК показания на свид. Стефан С. и свид. Борислав Х., дадени пред разследващия орган на досъдебното призводство. Те са проверени и анализирани наред с писмените доказателствени средства - протоколите за оглед на местопроизшествие/ л. 10-11 от досъд. пр, протокола за претърсване и изземване, одобрен от съдия при ХОС/л. 12-13 от досъд. пр./ заключенията на съдебните експертизи относно вида и характера на наркотичното вещество, относно техническата възможност за укриването му в облегалките на автомобила и за неудобството, което този факт е създавал при ползването на облегалките. Логическата оценка на тези данни е подпомогнала съдилищата при изводите за изясняване вината /както и специалната цел по второто престъпление/ както за укриването на наркотика, за да бъде пренесен през границата без знанието и разрешението на митниците, така и за държането на наркотика в микробуса, със специалната цел за разпространение. Съдилищата са отговорили изчерпателно и убедително в мотивите си, защо са кредитирали събраните доказателства, извън обясненията на подсъдимите, които са приели за недостоверни. Ситуирането на наркотика в автомобила е "операция" осъществяваща се "на четири очи" и наличието му в тайника, с ангажимент от с. на подсъдимите, не само да го държат фактически, но и да го укрият от знанието и разрешението на митниците и пренесат през границата на страната ни, е факт, който е установен, както от предходните, така и от последващите им деянието действия. Налице е съгласуваност и последователност във фактическите им действия, като всяко предхождащо действие е логическа предпоставка за следващото. В тази връзка ВКС напълно споделя правно-фактическите съждения на ПАС за наличието на обективните и субективни признаци на съставите на инкриминираните деяние в поведението на тримата подсъдими. За съгласуваните подчинени на общия умисъл действия на подсъдимите сочи установеният по делото факт, че на бензиностанцията до гр. Л., подс. П. специално и преднамерено е предоставил мобилен телефон "Самсунг" на останалите двама подсъдими, за да държи връзка с тях. Съдържанието на намиращото се в тайника и неговата стойност е изисквало да се поддържа постоянна мобилна връзка между тримата, за да се проследява и контролира движението й, и преодоляването на евентуално възникващи препятствия по пътя. Тези данни правилно са анализирани и въз основа на формалната логика. Изводите за общия умисъл на подсъдимите при осъществяване на деянието по чл. 242 НК и по чл. 354а НК следва да се подкрепят като правилни, защото са съответни на фактите по делото. Некредитираните обяснения на подсъдимите, че не знаели за наличието на намерения наркотик в микробуса, са получили мотивирано обяснение в мотивите на инстанционните съдилища. И по това възражение Апелативният съд -гр. Пловдив е дал изчерпателен отговор. Предприети са бързи действия по снабдяване с превозното средство, дори в отсъствието на собственика Я., който точно в този ден не е бил в България. Установено е, че подс. Д. Д. е подал документи за международен паспорт като "бърза поръчка", знаейки за предстоящото пътуване до Гърция на 13.06.2007 г. от подс. Панайотов. Едва ли за пренасянето на багажа на приятеля - лице, назовано като "дренски", присъствието на подс. П. е било наложително, още повече, установено е, че той не е пътувал в микробуса а само е придружил Д. по пътя за граничния пункт, но е напуснал микробуса преди наближаването на границата. По делото е установено, че подсъдимите не знаят нито трите имена, нито адреса на посоченото лице в Гърция, нито са могли да разговарят с него по мобилните си телефони. Установено е че подс. Й. Д. не е имал техническата възможност да разговаря от телефона си с абонат от Р. Гърция, тъй като е изяснено, че телефоните и на двамата подсъдими Д. не са имали активиран роуминг преди м. декември 2006 г., т. е. към момента на деянията те не са разполагали с такъв достъп/ спр. мотивите на ПАС, стр. 15 - 16/. Авторството на деянието е установено и с фактическите данни, приети от съдилищата, че тайникът е бил изработен в период, съвпадащ с този на владение на буса от тримата подсъдими. Вещото лице е уточнило, че необходимото време за преустройване на една облегалка в тайник, включително и с поставянето на наркотичните вещества в нея, е около шест минути на облегалка и за целта не е необходима специална техника и обучен персонал. Това можело да се осъществи и при условия, близки до домашните. При тези данни съдилищата са отговорили на доводите на защитата, защо не приемат тезата им, че наркотикът е бил заложен в тайниците по специален начин и без знанието им, от неизвестни по делото лица. Експертът е разяснил, че след като пакетите с наркотично вещество са били поставени в облегалките, се е усещал дискомфорт при допир от седналия пътник. При тези данни, изводите, че при ползването им, подсъдимите обективно са чувствали дискомфорт и поради него са знаели за предхождащите обстоятелства по корекцията на седалките и затова при прекия контакт с тях/ ползването им/ не са били притеснени. В противен случай биха сигнализирали на органите на властта. Такива данни няма по делото. Техническа промяна на микробуса от "Товарен" в "Пътнически" е станала една година преди деянията и в тази връзка е отговорено изчерпателно и на доводите, защо съдилищата не са приели за основателни възраженията, че други лица, а не подсъдимите, са заложили наркотика, за който твърдят, че не са знаели. Показанията на свидетелите Я на микробуса, Р. Василев - техника, на който подс. П. е закарал микробуса за основен преглед на 11.06.2007 г. са установили, че не са предприемани от тях никакви интервенции по облегалките на седалките на возилото. При тези данни изводите, че подсъдимите са действали при общ пряк умисъл, защото са съзнавали за пригаждането на кухините в тайници, следва да се подкрепят. Подробни и задълбочени са мотивите на ПАС по оценката на обясненията на подсъдимите. Приемането за недостоверни на обясненията им е мотивирано. Д. са разполагали със свой личен превоз, баща им е имал свои автомобили - един от тях товарен. При съответна договорка, синовете са можели да използват един от тях, вкл. товарния, за ден, когато няма де е необходим за по-важна работа, вместо да бъде реализиран по-сложният механизъм с ангажиране на странични хора и "закупуване" на чуждо МПС от съвсем страничният на ангажимента на Д., за превоза на багаж на лице от Гърция, подсъдим П. Не може да има спор, че само на "ОГОВОР", какъвто представляват обясненията на подс. Д., не може да се основава осъдителната присъда срещу П. Визираните обяснения на подсъдимите Д. и останалите доказателства и доказателствени средства установяват неговия каузален принос и роля на основен "двигател" в този процес. Известно е, че направените въз основа на косвени доказателства изводи, трябва да бъдат единствено възможните. В тази връзка, целяната обективна истина е установена и въз основа на косвени доказателства, но като единствено възможният извод от тяхната оценка. От друга с. са налице преки доказателствени източници-обективните находки, надлежно закрепени чрез протоколите за оглед, изземване, фотоалбуми, установяващи откритите в микробуса наркотични вещества при митническата проверка, относими към престъплението, от които се черпи сведение за фактите, установяващи чрез тях- авторството на подсъдимите Д. и П. Системата от всички доказателства води до постигането на еднозначен отговор на въпроса, че подсъдимите са упражнявали фактическата власт върху наркотика във возилото, знаели са какво се пренася, поради което обвинителната теза и по двете обвинения по чл. 242 и чл. 354а НК, е доказана. Деянията са квалифицирани правилно. Деянието "контрабанда" по чл. 242, ал. 4, пр. 1, вр. с ал. 2,пр. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 за подсъдимите Д. и вр. с чл. 20, ал. 4 за подс. П. е останало във фазата на опита по смисъла на чл. 18, ал. 1 от НК, поради обективни причини, които са извън волята на подсъдимите - залавянето на подсъдимите след извършената им щателна митническа проверка. Тримата подсъдими са знаели за укритото в микробуса наркотично вещество, осъществявайки своя фактическа власт върху него и при установената по делото специална цел - за разпространението му, следователно правилна е и квалификацията по чл. 354а, ал. 2, изр. 2,предл. 3, вр. с ал. 1,през. 1 и вр. с чл. 20, ал. 2 НК. Липсва основание за преквалификация на деянията в друго, по-леко наказуемо престъпление. Наказанията на подсъдимите са съобразени с чл. 54 и чл. 36 НК тъй като от значение е характерът и тежестта на извършеното престъпление, видът на наркотичното вещество, последиците от застрашените или увредени обществени отношения с деянията, подбудите, които преценени в тяхната съвкупност, разкриват изключително висока степен на обществена опасност, както на деянието, така и на особеностите на личността на подсъдимите. Правилно съдът е приел, че евентуално отпадане на кумулативно наложеното наказание - глоба, ще снижи общо предупредителното и възпитателно и възпиращо въздействие на наказанието за всеки един от подсъдимите. Предвид тези мотиви ВКС на РБ, съгласно чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК